В същия ден Владимир Путин, посещавайки Будапеща, коментира новината: „Ние приветстваме такова решение. Дания се доказа като отговорен участник в международната комуникация, защитавайки своите интереси и своя суверенитет, интересите на основните си партньори в Европа, които са изключително заинтересовани да разнообразят доставките на руски въглеводороди на европейския пазар. “
От европейска страна няма повече пречки за завършването на руско-германския газопровод (останалите 147 километра могат да бъдат завършени за 5 седмици). Пречките за навременната доставка на руски газ в Европа след 31 декември досега съществуват от друга страна - от украинската страна, освен ако, разбира се, Европейският съюз настоява за метода на транзит през Украйна, който “Газпром” предлага и който ще осигури на европейците непрекъсната доставка на газ.
Европейската комисия се нервира. На 28 октомври в Брюксел се проведе поредният кръг от тристранни преговори Русия-Украйна-ЕС относно перспективите за разширяване на транзита на руски газ през Украйна. Обсъдени бяха възможните параметри на споразумението за транзита на руски газ през Украйна от 1 януари 2020 г., когато изтича настоящият договор. В резултат на преговорите заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович каза: „Моето послание в днешните преговори е, че времето изтича. Критичното време идва, когато трябва да решите ... Трябва да кажа, че съм разочарован от резултатите от днешната среща”.
Руският президент Путин не беше съгласен с европейския чиновник: „Ние знаем оценките на някои служители на Европейския съюз и на Европейската комисия за това как преминаха тези преговори. Нашите оценки се различават. Вярваме, че те бяха конструктивни и от всички страни, включително и от украинските ни партньори. "
Всъщност руските и украинските профилни министри в своите коментари в кулоарите на срещата бяха по-оптимистични, въпреки че публично заявените различия са очевидни. Русия е готова да разгледа два варианта: а) работа по европейски правила с разпределение на свободен капацитет на търгове; б) сключване на краткосрочен договор с Украйна за период от приблизително една година.
На 31 октомври Върховната Рада прие закон, предвиждащ отделяне на газопреносната система на Украйна от "Нафтогаз". По принцип този закон позволява на Украйна да започне работа с транзита на руски газ според европейските правила (“Газпром” работи по тези правила от дълго време). Предстои обаче трудна експертна процедура.
В началото на октомври руският министър на енергетиката Александър Новак говори съвсем категорично за това: „В украинското законодателство може да има някои условия, които може да не съответстват на това как работи “Газпром” днес и как е работил в съответствие с приетото европейско законодателство.“ Както отбеляза той , руската страна има споразумение с Европейската комисия, че „първо, Европейската комисия ще даде подходящото заключение, че това законодателство всъщност копира изцяло европейското законодателство, и второ, ние също ще проведем собствена правна проверка”. Така че има две експертизи на закона, приет от Върховната Рада на 31 октомври, а има много малко време преди изтичането на настоящия транзитен договор.
Що се отнася до руско-украинските спорове за газа, на същите руско-украински преговори в Будапеща на 30 октомври Путин заяви: “Въпросът е изключително в сферата на споровете от арбитражен характер, според нас, абсолютно абсурдни, когато например там се опитват да предявят през украинските съдове седем милиарда долара пред “Газпром”, за да плати за това, че той заема монополно място в транзита на пазара в Украйна. Макар и “Газпром” да не прокарва нищо транзитно, а го правят украинските компании. Това е просто абсурд. Същото е и в Стокхолм. Трябва да се избавим от този абсурд, да премахнем всички искания от двете страни. Ние сме готови към конструктивна работа и по прокарването на газ през Украйна и по доставките на газ в Украйна, при това със значително снижаване на цените, за разлика от тези, които потребителите на руския газ получават днес в Украйна”.
Експертът от Финансовия университет при правителството на РФ, водещият анализатор от Фондацията за национална енергийна сигурност Игор Юшков заяви: “Ръководството на “Нафтогаз” искаше да накара “Газпром” да подпише договор за 10-15 години при условие “тегли или плати”, става дума при това за големи обеми, които не са нужни на “Газпром”. Ясно е, че няма да стане така... Друг е въпросът дали ще успеем до изтичането на действащия договор да подпишем договор с новия оператор - тук е цялата интрига”.
Преждевременно е да се говори за окончателното разрешаване на „проблем 2020“. Във всеки случай, в очакване на възможни проблеми, “Газпром” и неговите партньори в Европа изпомпваха рекордни обеми газ в европейските хранилища. Маршрути като газопровода Ямал-Европа през Полша и газопровода „Северен поток-1“ ще работят с пълен капацитет. Възможен е вариант (макар и скъп) с използване на производствени и транспортни мощности за ВПГ, за да се изпълнят задълженията на “Газпром”. И накрая, ако не до 1 януари, то до 1 февруари строителството на “Северен поток-2” трябва да приключи.
И най-важното е, че ситуацията е коренно различна от "Газовите войни" от 2006 и 2009 г. по това, че тогава Украйна беше "в правото си” да подпише или да не подпише договор, който може да счита за нерентабилен за себе си. Сега Киев пое ангажиментите да започне да работи според европейските правила и тези задължения си остават в сила.
Когато европейската схема заработи, Русия няма да има правно обвързващи причини да снабдява Унгария и Словакия с повече газ, отколкото е необходимо за техните собствени нужди (и Украйна няма да има право да прекрати тези доставки). Това означава, че няма да има ресурси за „реверс“, по отношение на който руският лидер отбеляза: „Но няма съмнение, че този газ е руски, всъщност реверс там няма. Това не е реверс, това е фалшив реверс. “
Необходимо е да се преговаря. Киев обаче не се съгласява да обезсили взаимните искове при арбитражни спорове с “Газпром” и все още разчита на дългосрочен договор с Русия за 10-15 години. Въпросът е как руският газ ще тече към Европа след 31 декември 2019 г.,
Превод: В.Сергеев
