/Поглед.инфо/ Две важни събития символично съвпаднаха в Литва. Страната трябваше да плати 100 000 евро на арабина Абу Зубайда, който някога е бил измъчван в таен затвор на ЦРУ близо до Вилнюс. А бившият президент на страната Паксас, който се противопостави на този затвор и има репутация на "проруски", получи шанс да се върне в политиката. Как и защо се случи всичко това?

Възможността за съществуването на таен затвор на ЦРУ в Литва (въпреки че организирането на затвори за нуждите на чужди държави е в противоречие с литовската конституция) се обсъжда отдавна. През 2009 г. беше излъчен репортаж на американския телевизионен канал Ей-Би-Си, в която се казваше, че САЩ са държали заловени бойци на “Ал Кайда” някъде край Вилнюс. А по-късно порталът “Уикилийкс” публикува информация, че от 2003 до 2006 г. самолети на ЦРУ периодично с кацали във Вилнюс и Паланга.

Въпреки това тогавашният президент на Литва Валдас Адамкус и премиерът Алгирдас Бразаускас категорично отрекоха всичко. „Бях уверен от висшето ръководство на нашите отдели за сигурност, че определено няма затвор в Литва, че никой не е водил такива затворници“, твърди Адамкус.

Причина за импийчмънт

През 2019 г. в Литва започна парламентарно разследване за възможни тайни затвори на ЦРУ. В рамките на него бившият президент на Литва Роландас Паксас, който беше отстранен от власт пет години по-рано в резултат на импийчмънт, заяви на изслушване в комисията по национална сигурност и отбрана на Сейма на Литва, че е загубил поста именно защото не е искал да даде съгласие за построяването на такъв затвор в страната. „Трудно ми е да кажа дали е съществувал затвор. Но, като президент по това време, знаех, че има желание хора, обвинени в тероризъм, да бъдат вкарани в Литва“, предпазливо отбеляза тогава Паксас.

Според него през пролетта на 2003 г. към него се е обърнал тогавашният шеф на Държавна сигурност на Литва Мечис Лауринкус. Той пита: възможно ли е мълчаливо да бъдат въведени в Литва лица, заподозрени от САЩ за връзки с тероризма? В същото време Лауринкус дава на Паксас да разбере, че положителното решение по този въпрос много ще помогне на „чуждестранните партньори“. По това време Литва се готви да се присъедини към НАТО - и много представители на литовския елит смятат, че е необходим някакъв приятен жест за страната, която свири на първата цигулка в Алианса.

Паксас обаче, според него, е намерил смелост да откаже предложението на началника Държавна сигурност. „Към мен се обърнаха като към държавен глава да дам или да не дам съгласие за докарване в Литва на хора, които ще влязат в страната не като простосмъртни. Не мога да дам подробности, но отговорът ми беше категорично не”, добави бившият президент.

И шест месеца по-късно същият Мечис Лауринкус, за когото е решено да бъде преместен в Мадрид като посланик, „изпуска“ компрометираща информация за президента в местните медии, преди да напусне. Въз основа на изтеклите документи членовете на опозицията обвинява държавния глава, че е дал незаконно литовско гражданство на руския бизнесмен Юрий Борисов, уж в замяна на финансиране на предизборната му кампания. Предприятието на Борисов беше обвинено във връзки с руската военна индустрия - а това е тежък грях в Литва. В резултат на това през пролетта на 2004 г., когато Литва се присъедини към НАТО, парламентът на страната гласува импийчмънт на президента Паксас.

И тъй като неговият наследник Адамкус се оказва по-сговорчив, скоро в село Антивилай в околностите на Вилнюс наистина се появява затвор на ЦРУ. „Мисля, че моят принципен отговор е, че не може да има таен затвор на ЦРУ е пряко свързан с антипрезидентския преврат“, каза Роландас Паксас на изслушване в парламента.

Под натиска на фактите

Във всеки случай свалянето на Роландас Паксас е обективно изгодно за САЩ. Първо, мнозина смятат Паксас, който говори за необходимостта от добросъседство с Руския, за „проруски“ политик. Второ, в края на 2003 г. американското разузнаване тъкмо затваря тайния си затвор в съседна Полша, но ЦРУ все още се нуждае от подобна база в Европа.

След отърваването на непокорния президент Паксас Литва с готовност предоставя тази услуга на американците. „Новоизпечените членове на НАТО бяха толкова благодарни на САЩ, че им помогнаха да се присъединят към тази организация, че по това време биха се съгласили на всичко, което американците биха поискали“, казва Ричард Кларк, бивш ръководител на отдела за контраразузнаване на Белия дом.

Така или иначе през 2011 г. парламентарното разследване по този въпрос беше прекратено поради „изтичане на давността”. Литовският президент Далия Грибаускайте, малко след като стана държавен глава през 2009 г., също обеща да изясни този въпрос. Но по-късно тя повече не засяга тази тема.

Не е възможно обаче да се премълчи тази история - твърде много хора полагат усилия да не се забрави. И скоро адвокатката Хелън Дъфи, която защитава интересите на обвинения в тероризъм палестинец Абу Зубайда, оповестява публично редица факти. По-специално, Дъфи се позова на доклада на Сената на САЩ, за който тя говори в ЕСПЧ: „Има много ясни индикации за споразумения, сключени между литовски служители и ЦРУ. Включително относително големи суми пари, които сменят собственика си в замяна на подкрепа." Според Дъфи този доклад съдържа информация, „не оставяща сериозно място за съмнение“, че затворът на ЦРУ се намира в Република Литва. „Литовската държава е отговорна за лишаването от свобода и изтезанията на моя клиент на нейна територия“, уверява адвокатът.

В края на 2014 г. “Амнести Интернешънъл” обвини редица правителства на ЕС в съучастие в тайното задържане на ЦРУ, разпити и изтезания на различни лица. Литва също е сред посочените държави по това време. Събрани са доказателства, че в Литва може да има някакво „странно място“, за чието уреждане са похарчени големи суми. Намира се в село Антивилай, на двадесет километра от Вилнюс, недалеч от вилите на литовските държавни служители. Това се потвърждава и от някои документи, публикувани от комисията по разузнаване на Сената на САЩ – обаче някои редове в тях се оказват цензурирани. През 2006 г. затворът в Литва е затворен, а „гостите“ са отведени в най-вероятно в друг затвор в Афганистан.

Обявени са имената на поне двама затворници, които са били на територията на Литва. Един от тях се казва Мустафа ал Хасауи, той е гражданин на Саудитска Арабия. Съединените щати обвиняват Ал Хасауи, че може би е финансирал терористичната атака срещу Кулите-близнаци в Ню Йорк от 11 септември 2001 г. Той е задържан в Пакистан през 2003 г., предаден на Съединените щати и подложен на разпит. Докладът на Сената на САЩ признава, че Ал Хасауи е развил хронични хемороиди, разкъсване на ануса и симптоматичен пролапс на ректума в резултат на „специалните мерки“, приложени към него. Вярно е, че не беше посочено в кой затвор са били прилагани тези изтезания към него.

Зайн ал Абидин Мохамед Хюсеин, по-известен като Абу Зубайда, е посочен като вторият от двамата затворници в Литва. Той се смята от американските власти за главен вербовчик на Ал Кайда през 90-те години на миналия век, като по-късно наследява Осама бин Ладен като ръководител на оперативната мрежа на терористичната организация. Именно той става първият задържан в рамките на делото от 11 септември, по който методите на „принудително въздействие“, използвани върху други затворници, са „пробвани“ десетки пъти.

По-специално се казва, че Зубайда е бил подложен на „бял шум“ и измъчван от безсъние, пъхат главата му под вода, докато загуби съзнание. На затворника нахлузват чувал на главата, след това го извеждат и му показват кутия, която прилича на ковчег. Той също е бит и затварян в тясна килия, което го довежда до истерично състояние.

Закъснял триумф на справедливостта

През 2016 г. Абу Зубайда обжалва пред Европейския съд по правата на човека. В резултат на това през 2018 г. ЕСПЧ, след като изяснява задълбочено всички факти, постановява, че наистина има затвор на американски специални служби на територията на Балтийската република - и литовските власти са знаели, че затворниците там са третирани в напълно различен начин, отколкото е предписано от международните конвенции.

Освен това ЕСПЧ осъди Литва да плати 130 000 евро на жертвата. С това той нанесе удар на литовските власти, които официално отричат съществуването на таен затвор на тяхна територия. Те все още твърдят, че през този период САЩ са доставяли комуникационно оборудване на Литва със самолет, но не и затворници.

Първоначално Литва отказва да плати парите и се опитва да оспори решението на ЕСПЧ. Въпреки това наскоро стана известно, че след дълги забавяния и укривания Литва все пак е платила на Абу Зубайда 100 хиляди евро. Други 30 000 са бяха преведени на адвоката на Абу Зубайда.

„На 4 януари получихме потвърждение, че парите са получени. И в същия ден те уведомиха Комитета на министрите на Съвета на Европа, който наблюдава изпълнението на съдебните решения, за изплащането на обезщетения“, съобщи Министерството на правосъдието на Литва. Въпреки това Литва все още не признава официално, че на нейна територия е имало затвор на ЦРУ! Но тъй като вторият подобен иск срещу Литва от гражданин на Саудитска Арабия Мустафа ал Хасауи се разглежда в ЕСПЧ, тази неприятна история за Вилнюс далеч не е приключила.

А на 18 януари се случи още едно значимо събитие - Сеймът на Литва гласува на първо четене законопроект за възстановяване на политическите права на бившия президент Роландас Паксас. Факт е, че през 2004 г. той не само е отстранен от власт, но и му е забранено да заема каквато и да е държавна длъжност. Ако тази забрана бъде отменена, тогава Паксас отново ще може да бъде избиран на всички постове и да заема всяка позиция в правителството. И никога не е крил, че би искал отново да се бори за президентския пост – за щастие има много привърженици в Литва.

Навремето Паксас също подава молба до ЕСПЧ – и там приемат забраната му да заема публична длъжност за незаконна. Под натиска на европейските власти Сеймът на Литва многократно се опитва да приеме изменения в конституцията, отваряйки пътя на Паксас към избори, но всеки път няма достатъчно гласове. В тази връзка Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който наблюдава изпълнението на решенията на Съда в Страсбург, приложи т. нар. процедура за засилено наблюдение спрямо Литва.

В резултат на това литовският парламент трябваше да се подчини и отново да постави въпроса на гласуване. 131 депутати гласуваха за връщане на политическите права на Паксас. Това, което се случва, може да се види като закъснял, но все пак триумф на справедливостта.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели