/Поглед.инфо/ Процедура за изключване от партията Die Linke започна срещу Сара Вагенкнехт, известна в Русия с изключителните си речи в Бундестага с критики към американския империализъм. Причината: Имало оплаквания, че тя подкопавала имиджа на партията, като публикувала книгата Die Selbstgerechten / "Самоувереност".
В нея тя критикува левицата за отказ от социалната програма. Разискванията относно колко пола има, климата или яденето на органична храна като буболечки отчуждиха традиционните избиратели с ниски доходи, смята Вагенкнехт.
Противниците от ляво-либералното крило са убедени в обратното: партията има нужда от повече бежанци, ЛГБТ хора, екология и така нататък.
Засега ръководството на партията не се противопостави директно на един от най-популярните си политици. Но Вагенкнехт може поне да бъде маргинализиран на фона на вътрешнопартийни съдебни спорове, особено ако Die Linke решат да се опитат да преговарят с жадните за власт "Зелени" за лява коалиция, включваща и Германската социалдемократическа партия. Тогава обаче ще трябва да забравите за всяка "проруска" "левица".
Откъс от интервюто с Вагенкнехт за левите, национаната държава, Алтернатива за Германия като новата партия на работническата класа
„Не начинът на живот или личните ценности определят левия начин на живот, а по-скоро арогантността, когато човек превръща собствения си начин на живеене в стандарт на прогресивен живот и гледа с пренебрежение към хората, които следват различни ценности и живеят по различен начин", твърди черната овца в средите на "Левите".
„Трябва сериозно да помислим защо левите партии губят все повече и повече подкрепа - това се отнася не само за Германия, но и за повечето европейски страни. Разбира се, Зелените сега яздят вълна на одобрение. Но „Зелените“ представляват богата академична градска среда, хора, които може да се смятат за леви, но като цяло се справят добре", обяснява тя.
https://taz.de/Neues-Buch-von-Sahra-Wagenknecht/!5771163/
"Левите партии, от друга страна, трябва да представляват тези, които са лишени от възможности за образование и кариера, губещи от неолиберализма и глобализацията, хора, които трябва да се борят за своя просперитет, а в някои случаи изобщо няма, защото те са принуден да работи срещу ниска заплата", смята Сара Вагенкнехт.
"Левите партии прегръщат тези хора все по-рядко. Голяма част от населението вече не се чувства политически представено. Ето защо ГСДП и "Левите" заедно печелят едва 25 процента", заяви още тя.
„Историите за напредъка на левия либерализъм се свеждат до факта, че сега живеем в общество, което е станало по-добро, по-либерално, по-цветно. Разбира се, станахме по-либерални в смисъл, че сега имаме бракове за всички или много повече хора с имигрантски произход в парламентите си", продължава Вагенкнехт.
"Но тге напълно игнорират социалната хомогенизация на доходоносни професии, както и политически институции като парламента: все по-малко хора от бедните стигат до там. Днес социалният произход определя в много по-голяма степен вида на просперитета, който човек постига, отколкото собствените му постижения. В това отношение обществото стана не по-либерално, а по-феодално", категорична е тя.
„Нека приемем тезата, че националната държава е остаряла. За съжаление нямаме глобални социални държави. Нямаме ги на европейско ниво", обяснява политичката.
"Обижданата национална държава остава най-способната институция, която имаме за укротяване на пазарите и постигане на социално равновесие. Това се дължи и на факта, че чувството за единство в отделните държави е по-силно, отколкото на европейско ниво", казва тя.
„Ако прехвърлим социалните въпроси на европейско ниво, това би означавало радикално намаляване на социалните разходи. Просто трябва да знаете това. Тогава това ще бъде добре замаскирано като пламенен европеизъм", категорична е лявата активистка.
"ЕС вече е двигателят на неолиберализма и неслучайно неговата намеса винаги е насочена към ограничаване на правата на работниците и насърчаване на приватизацията. Освен това при всяка криза ЕС отново демонстрира неспособността си да действа", твърди тя.
„Не искам да се връщам към 70-те, но вярвам, че социалната държава през 70-те беше по-добра, отколкото е днес, че имаше по-добри възможности за образование и кариерно развитие за деца от бедни семейства", казва Вагенкнехт.
"Например, защото в образователната система са вложени много повече пари пропорционално на обема на икономическото производство. Тъй като общинските жилища осигуряват социално смесени жилищни райони. Защото беше възможно да се постигне солидно ниво на благосъстояние дори без образование", допълва тя.
„Фактът, че хората вече не се чувстват като представени от леви партии, също е свързан с неолибералната политика. Политическият пакет на левицата и неолиберализма се състои от усърдно създаване на антидискриминационни мерки или представителство на жените и в същото време огромен нископлатен сектор, в който жените и мигрантите са тласнати на първо място", продължава атакуваната от съпартийците си Вагенкнехт.
„Всеки левичар трябва да се притеснява, че Алтернатива за Германия е своего рода новата работническа партия. Нито една партия няма толкова работници, колкото АзГ, въпреки че няма социални предложения за работническата класа", казва още тя.
Превод: СМ