/Поглед.инфо/ Френският политик Марин Льо Пен на страниците на Le Figaro се противопоставя на обвиненията за системен расизъм във Франция. Както напомня авторът, гражданите с различен цвят на кожата станаха значими обществени личности във Франция много преди борбата за граждански права в САЩ. Както подчертава членът на френския парламент, днес основната заплаха за Франция не е расизмът, а неспособността на властите да асимилират постоянно пристигащите чужденци.
„Вярата ми в съдбата на нашата скъпа Франция е непоклатима. Нищо няма да я накара да падне и ако тя се нуждае от живота ни, за да поддържа гордостта и величието си, тогава нека го вземе! Поне по-младите ни братя и племенници ще се гордеят, че са французи и ще могат да вдигнат глава без срам, мислейки за нас.”- тези думи, както напомня Марин Льо Пен, не принадлежат на генерал Де Гол или Клемансо, а на капитана Френската армия от габонски произход Чарлз Н'Тчорере, загинал от ръцете на нацистите през юни 1940г.
Но какво остава за французите днес от универсализма, който беше толкова скъп за този офицер и от гордостта му от принадлежността към френската нация, пита ръководителят на партията „Национално обединение“.
Днес жителите на страната са принудени да почувстват „световъртеж“ от съзерцанието на „сюрреалистичната атмосфера на насилие“, която обхвана някога безопасните френски градове, и от неуспеха на правителството да сложи край на безнаказаността, с която това се случва, отбелязва политикът. Това чувство обаче не е ново, подчертава авторът. То вече живееше във французите, когато правозащитникът Жак Тубон, който беше призван да защитава свободите на гражданите, обяви "системен расизъм" в страната, "използвайки същия речник като тези, които преследват страната ни с такава пареща омраза в продължение на много години, говорейки за нашите сили на закона и реда”.
Французите се срамуваха, когато ръководителят на френското Министерство на вътрешните работи в неотдавнашно интервю класира сепаратизма на ислямистите и „сепаратизма на крайната десница и крайната левица“ наравно, като по този начин „ясно демонстрира неспособността на онези, които ни управляват, да установят йерархия между опасностите, които заплашват Франция“. Те бяха разтревожени, когато новоназначеният министър на правосъдието определи като приоритет за неговия департамент завръщането на френските джихадисти от Сирия и почете семейството от "престъпници" в Траоре, на които „борбата срещу мнимия "структурен расизъм", е осигурила позиция в обществото и известност“. Както отбелязва политикът, подобна слава никога няма да бъде постигната от „милиони наши сънародници от Магреб, африкански, азиатски произход, които са обединили съдбата си с републиката и ежедневно допринасят за единството и просперитета на Франция“.
Както подчертава ръководителят на партията, слабостта на републиканските власти пред "главатарите" рикошира към всички французи от имигрантски произход. Да не говорим за унижението, изпитано от целия френски народ при вида на служители, които умилостивяват „враговете на Франция“ с милости и аудиенция.
Въпреки това, най-голямата грешка на френските власти в споровете, които продължават днес, Льо Пен счита отказа от „републиканска асимилация“ на граждани с чужд произход - „задължително условие за единството на нацията“. „Нашите днешни лидери са забравили за нашата национална памет“, оплаква се Льо Пен. Както припомня политикът, през 1955 г., когато афро-американката Роза Паркс в Алабама отказа да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж, във Франция Гастон Моннервил, който е роден в Кайен, председателства Съвета на републиката, а сенегалецът Леополд Седар Сенгор е държавен секретар при председателя на Министерския съвет. „Десет години преди приемането на закона за гражданските права в Съединените щати, страната ни вече беше изоставила остарелите убеждения на расистите, а след това, за огорчение на старите империи, и колониалното месианство“, пише Льо Пен.
Както подчертава авторът, движението, което тя ръководи, говори в продължение на много години за заплахата за съществуването на Франция, чиито колониални амбиции са отстъпили на място на „неистовото изпълнение на дълга“, приемайки много чужденци, без да се отчита ограничената способност да ги асимилира. „Възможно ли е поради системен расизъм нашата страна, благодарение на международните споразумения, да осигури на хората от Алжир и Тунис преференциални условия за пребиваване на наша земя в нарушение на общите норми на закона? „Неоколониализъм“ ли е, че Франция спазва правото на събиране на семейството от 70-те години на миналия век, нещо, с което малко държави, като се започне от САЩ могат да се похвалят? По вина на „държавната дискриминация“ ли се изпълняват само 15 процента от нарежданията за напускане на територията на Франция, издадени от нашите съдии в хода на сложни процедури, които предоставят множество средства за защита на граждани, незаконно пребиваващи на наша земя,?“- пита авторът.
Льо Пен припомня и „благодушието“ на властите във връзка с незаконните протести с искане да се издаде на мигрантите разрешение за пребиваване или призивите за убийството на полицейски служители, което не може да се каже за отношението към демонстрациите на „жълтите жилетки“.
„На глобалистическия прогрес с неговия юношески идеализъм решително противопоставяме необходимостта от отвоюване на нацията“, пише Льо Пен, отбелязвайки, че поставя на първо място „републиканската асимилация“. Френският народ, в часа, когато неговите собствени лидери започват да оправдават онези, които унищожават основата на съществуването на републиката, а улиците губят минималните гаранции за сигурност, вече показа какви мощни движения е способен да създава, напомня политикът.
Превод: М.Желязкова