/Поглед.инфо/ Британският траулер е задържан от френските сили за сигурност. Този обикновен морски инцидент може да доведе до доста сериозни последици: Лондон ще остане без продажба на риба, а редица британски островчета ще останат без електричество. Франция е готова да наложи реални санкции срещу скорошния си партньор от ЕС. Какво предизвика търговската война, която напомня за континенталната блокада от времето на Наполеон?

„Това не бихме го очаквали от нашия най-близък съюзник и партньор“, така правителството на Великобритания оцени задържането на британския риболовен кораб “Корнелис Гертян” във френски води. Инцидентът е "разочароваща и непропорционална стъпка" от страна на Париж, гласи изявлението от четвъртък на кабинета на Борис Джонсън.

Ден по-рано френският морски министър Аник Жирарден каза, че бреговата охрана, докато е извършвала стандартни проверки в Ламанша, е съставила протоколи за нарушения срещу два английски риболовни кораба. Според нея екипажът на първия "рибар" е получил предупреждение, защото не се подчинил на исканията на служителите, които са възнамерявали да се качат на борда с цел проверка.

Вторият кораб е изпратен до пристанище Хавър и предаден на правоприлагащите органи, тъй като няма разрешение за риболов. Прокуратурата на Хавър съобщи, че екипажът на кораба е обвинен, че без лиценз е уловил повече от два тона миди във френската изключителна икономическа зона , съобщи лондонският “Телеграф”.

Жирарден предупреди: Франция е готова да наложи санкции срещу Великобритания от 2 ноември, ако „британската риболовна политика не бъде променена“. Санкциите може да включват затягане на правилата за внос на стоки от Великобритания във Франция, както и забрана за разтоварване на морски дарове от британски кораби във френските пристанища. В бъдеще британците са заплашени и с „енергийни мерки, свързани с доставката на електроенергия на Нормандските острови“.

Нека обясним: Британските Нормандски острови (Джърси, Гърнси и няколко по-малки острова), които привличат туристи и собственици на офшорни компании от цял свят, се намират само на 20-30 км от бреговете на Франция и на повече от 100 км от английското крайбрежие. Потреблението на енергия на островите зависи от френските доставчици. В контекста на настоящия инцидент е важно, че френските рибари традиционно ловят риба във водите на Джърси, на практика край бреговете му. Но лондонските служители са издали на французите едва половината от изискваните от тях разрешителни за риболов.

Инцидентът, на който бурно реагираха в Лондон, едва ли беше изненада за двете страни. Английско-френският риболовен конфликт се корени в Брекзит. Спорът за правилата за добив на морски ресурси поставя Великобритания на ръба на война (поне търговска) с Европейския съюз.

Лондон е уверен, че след развода с ЕС британските води са под суверенитета на Великобритания. Това означава, че само поданиците на кралицата имат право да ловят риба в изключителната икономическа зона на Великобритания - тоест на 200 мили от брега - или тези, на които британските власти имат право да правят това според квотите.

Ако там има външни плавателни съдове (а преди Великобритания да напусне ЕС, тези води са били част от общото риболовно пространство на Европейския съюз и до 60% от рибата в тях са улавяни от европейски траулери), тогава те ще си имат работа с флота на Нейно Величество.

В Париж смятат, че икономическият спор е достигнал геополитическо ниво. Франция е убедена, че Англия разбира само "езика на силата" - оттук и всички заплахи и остра реторика, коментира политологът Дъглас Хърбърт.

Според него Париж смята, че Лондон след Брекзит е пренебрегнал условията на споразумението за сътрудничество и търговия, което страните подписаха в навечерието на Коледа 2020 г. Между другото, отбелязваме, че представителят на британския премиер Джонсън за Брекзит и международната политика Дейвид Фрост, напротив, казва, че именно Франция със своите ограничителни мерки противоречи на търговското споразумение между Великобритания и ЕС.

Хърбърт припомня още: следващата година във Франция ще се проведат избори за държавен глава, за които сегашният президент на републиката Еманюел Макрон в момента се подготвя активно. Добавяме, че Макрон е предизвикан от харизматичния популист Ерик Земур, който използва както дясно-патриотичен, така и социален дневен ред. Ако Макрон се застъпи за рибарите от Хавър (и следователно, като цяло за цяла северна Франция) в спора с британците, това ще се отрази на колебливия електорат, отбеляза Хърбърт.

„Макрон, подобно на много френски политици, е много чувствителен към бретонците, които има определено влияние върху цяла Франция“, каза френският публицист и политолог от руски произход Дмитри де Кошко. “Ако някой обиди бретонските рибари, а за тях риболовът има историческо значение, това не е просто някой си обиден рибар. Бретонците запазват своята идентичност. Така че този спор може да има последици за избирателите в цялата страна”, допълва експертът

Според дьо Кошко Париж има само една възможност за натиск - да си затвори очите за всички мигранти, които искат да избягат във Великобритания през Северна Франция. „И това е много болезнен въпрос за французите, защото именно те спират тези чужденци“, каза източникът.

Дъглас Хърбърт споменава няколко други варианта за наказание на Великобритания. „Какво може да направи Франция в крайна сметка? Сред възможните наказателни мерки е засилването на контрола по митниците и границите, което ще затрудни британците да търгуват не само с Париж, но и с цяла Европа като цяло”, отбеляза експертът. “Относно заплахите за електроснабдяването на Нормандските острови: разбира се, Франция няма да може да извади просто така кабела от контакта и да изключи светлината, но е доста способна да повиши цените за електроенергия.

И за двете страни сега е много чувствителен момент. Става дума за енергийната криза в Европа. Такива стъпки ще причинят не само психологически, но и икономически щети на потребителите."

Очевидно е, че Великобритания, която напусна ЕС, все повече е въвлечена в конфликт с бившия партньор в Европейския съюз. „Париж и Лондон „дърпат въжетата на суверенитета“ и това едва ли е въпрос на пари. В докладите за брутния вътрешен продукт на Великобритания риболовната индустрия заема най-много един или два процента от БВП “, казва Елена Ананиева, ръководител на Центъра за британски изследвания към Института за Европа на Руската академия на науките.

Ако се обърнем към дългата история на отношенията между Лондон и Париж, те се характеризират по-скоро с противопоставяне и съперничество, отколкото със сътрудничество. Има и „горещи войни“.

Може да се започне най-малкото от Стогодишната война - поредица от конфликти от XIV-XV век, в които френската държава е щяла да спре да съществува, ако не беше подвигът на Жана д'Арк. XVII век е белязан от обсадата на крепостта Ла Рошел, която по-късно е описана от Александър Дюма в “Тримата мускетари”, както и Войната за английското наследство, в която Кралят-слънце Луи XIV командва французите, а англичаните сър Джон Чърчил, прочутият предтеча на Уинстън. Няколкото английско-френски конфликта от XVII-XVIII век, по време на които Франция губи колониите си в Канада, се наричат от редица историци Втора стогодишна война.

И накрая, в революционните и наполеоновите войни от 1792-1815 г. основният враг на Френската република, а след това и на империята, е именно Англия. Настоящите търговски войни между Великобритания и ЕС може да напомнят за континенталната блокада, която Наполеон обявява на британците, застанал тогава начело на обединена Европа. Смята се, че вековната вражда между двете сили е прекратена със споразумението от 1904 г., което поставя началото на Антантата. Но дори след Първата световна война Париж и Лондон имат сериозни разногласия - по-специално по отношение на победена Германия.

И накрая, нека припомним, че Шарл дьо Гол, който постига това Франция да се смята за един от победителите във Втората световна война (заедно със СССР, САЩ и Великобритания), през 1950-1960-те години полага много усилия да премахне страната си от сферата на англосаксонското влияние.

Сега англосаксонците отново гледат на Франция като на нежелан конкурент, пример за което е неотдавнашното разваляне от Австралия на договора с Париж за изграждане на атомни подводници, веднага след създаването на блока АУКУС (Австралия, Великобритания, САЩ). „Франция е обидена от британците за АУКУС “, подчерта Ананиева. Това негодувание, според експерта, може би диктува агресивното поведение на Париж.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели