/Поглед.инфо/ Полската опозиция иска да обяви за персона нон грата американския посланик Жоржет Мосбахер. В дипломатическата традиция това се разглежда като причина за скъсване на отношенията. Мосбахер обаче е нетипичен дипломат, или по-скоро изобщо не е дипломат. Тя се държи така, сякаш е стопанка на Полша, и е изключително забавно да се гледа как тази дама нарежда на полските панове.

Партия “Конфедерация”, която поиска американският посланик да бъде обявен за персона нон грата, е единствената повече или по-малко голяма политическа сила в Полша, която може да бъде наречена проруска. Най-вече това произтича от личността на нейния лидер - Януш Корвин-Мике, ексцентричен публицист в неизменна папионка. Възгледите му са странна смесица от евроскептицизъм като Марин льо Пен, либертарианство в икономиката (спрямо който дори Егор Гайдар изглежда социалист), твърд социален консерватизъм (сексизмът и хомофобията са му вродени) и националистическ популизъм.

Някои от полската младеж харесват това - именно благодарение на нея “Конфедерацията” спечели около 7% от гласовете на последните парламентарни избори.

Както подобава на поляк националист, Корвин-Мике силно не харесва Украйна, където му е забранено да влиза. Това, което е напълно нетипично за полските националисти, е острата му критика към САЩ, но лидерът на “Конфедерацията” е именно такъв. “Варшава е спонсорирана от американците и те искат да унищожат Русия”, каза той миналата година.

Като цяло, нахвърлянето на „Конфедерацията“ срещу ръководителя на американската дипломатическа мисия е като нахвърляне на ловец на обичайния му дивеч. Но „дивечът“ в лицето на Жоржет Мосбахер дори няма да трепне, въпреки че “конфедератите” говорят истината. Американката наистина се държи в Полша като губернатор или като комисар, като цяло като представител на стопанина и център на сила, предизвикателно пренебрегващ дипломатическите традиции и още повече пренебрегващ оплакванията от партията на Корвин-Мике.

Подобни акценти автоматично определят отношението на руската политическа класа към този конфликт. Разбира се, ние сме за хубавите момчета от “Конфедерацията” - рядко ярко петно върху русофобския пейзаж на Полша. Още повече, че Мосбахер е от тези, на които особено ни се иска да кажем “Долу!” - нахалният представител на Държавния департамент, нагло управляващ чуждата територия и обиждащ историческата ни памет.

Миналата година, обръщайки се пряко към президента на Русия, мадам посланик написа: „Хитлер и Сталин започнаха Втората световна война заедно.“ Най-вече благодарение на този туит Мосбахер е добре позната в Русия. Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин публично я посъветва да понаучи история.

Междувременно настоящата ситуация е малко по-сложна от конфронтацията между полските русофили и американските русофоби. И недружелюбните „рецензии“, адресирани до Мосбахер, целят да прикрият, че самите ние бихме искали да видим на нейно място руски дипломат. Не е необходимо точно във Варшава (без значение какво си представят поляците, Москва отдавна няма претенции, че определя съдбата им), възможно е и на други места, но колкото повече имаме такива представители с колониални нрави, толкова по-добре.

Госпожа посланик е в състояние да вдъхне голямо уважение у мнозина и не само с това, че не може в нейния “тунингован” образ да се прозре възрастта ѝ от 73 години. По-лесно е да се повярва, че всеки вторник обяздва биковете на родео, което полското Министерство на културата държи специално за нея някъде близо до Варшава.

Мосбахер никога досега не е работила като дипломат, тя има съвсем различна роля - „акула на капитализма“. Изгубила баща си на седемгодишна възраст, тя остава най-голямото дете в бедно многодетно семейство и в пълно съответствие с „американската мечта“ се самоиздига.

Най-забележителният пост в нейната биография, който не е свързан с печелене на пари, е председател на консултативния съвет на фондация „Зелени барети“, който, както се досещате, е за ветераните от „Зелените барети“, с други думи, за ветераните от американските специални сили, наточени за диверсионни операции.

Но е известна главно благодарение на партийната си работа: Мосбахер е една от най-разпознаваемите жени в републиканските редици, които не са работили в правителството и никога не са заемали изборни постове. Тя не е била нито конгресмен, нито губернатор, нито дори кмет (а кметове са били и хора като Клинт Истууд), а е мениджър от висока класа, чиято сила е да събира средства за кандидат-президенти.

На кръстопътя на държавна служба и т.н. публична дипломация (сякаш частен лобизъм, но в интерес на държавата) тя попада още при Обама с негово решение. А за Тръмп, както се вижда от американските медии, Мосбахер му е присърце, след като и двамата са успешни бизнесмени, убедени консерватори и харизматични трибуни. Затова той я изпрати в Полша, което може да изглежда като забутана синекура, но само на пръв поглед.

Не е важно, че в САЩ живеят много поляци и техни потомци. Важното е, че в известна степен Полша е любимата европейска държава на Тръмп. Варшава, въпреки че е част от ЕС, до голяма степен е ориентирана към Вашингтон във външната си политика, тъй като не се доверява на „европейските партньори“ в осигуряването на собствената си сигурност - в този смисъл поляците са си научили урока. Тръмп приема тази ориентация за даденост, но очевидно е останал още по-доволен от демонстрираната от полското ръководство склонност да му угажда.

Има много примери, най-красноречивият е бюджетът на НАТО. В продължение на няколко години Тръмп се опитваше да намали разходите на Америка за поддържане на блока, принуждавайки всяка страна-членка да защитава поне 2% от БВП за отбрана. В Западна Европа това се възприема без ентусиазъм, тъй като идеята не е популярна сред избирателите. Но не и сред поляците. Те увеличиха бюджетите и поканиха допълнителен американски контингент на своя територия (включително част от това, което САЩ изтеглят от Германия). За тях това са „усилията на правителството да възпира руската агресия“, с която правителството сплашва избирателите. За Тръмп това е потвърждение за величието на Америка и на съюза с европейски консерватори срещу глобалните либерали и най-важното - той обича, когато го ласкаят.

Затова назначи такъв ценен кадър като Мосбахер. И тя, овладявайки позицията, започна да действа, макар и в разрез с дипломатически традиции, но по начин, по който Тръмп иска и обича - нагло, упорито, „за славата на САЩ“.

Ако някой вярва, че само опозиционната “Конфедерация” мрази „баба-мъжкарана от Индиана“ (цитатът е от полските блогове), той греши. Управляващата партия на русофоби и мракобесници от „Право и справедливост“ я мрази не по-малко, но е принудена да се усмихва скована и да крие истинските си чувства.

Мосбахер наистина се държи така, сякаш е във вилата си и строява слугите си. Категорично лобира за интересите на американския бизнес и търговия. Коментира както иска външната и вътрешната политика. Изчерпателно дава да се разбере, че в “съюза на САЩ и Полша има лидер и последовател. "

Например, тя смъмри президента Дуда, когато сравни движението ЛГБТ с болшевиките, тъй като полските и американските консерватори категорично се разминаха по въпроса за правата на сексуалните малцинства: Тръмп стана първият републикански президент, който направи снимка с гей флаг, а след това всички ще го последват. В този случай колелото на историята се върти в строго определена посока.

Но Мосбахер нанесе най-силна обида с изявлението, че Полша е отговорна за възраждането на антисемитизма в Европа. Това беше реакция на инициативата на управляващата партия да забрани публикации и изявления за участието на поляците в Холокоста. В крайна сметка законопроектът беше изцяло пренаписан, тоест Мосбахер отново постигна целта си. Но не това е интересното, а че тя действително влезе в дует с Владимир Путин - той твърдеше същото нещо в устните си бележки и в статията си по темата за Втората световна война.

Можете да повярвате: гневът на поляците беше много по-силен от раздразнението на руснаците заради сравнението на Мосбахер между Хитлер и Сталин.

Това е причината, поради която ни се иска от нашата страна на границата да се възхищаваме на дейността на мадам посланик. Тя буквално мачка политиците от приемащата държава, директно се намесва дори в области като национално данъчно облагане и тъпче полската гордост, по-известна като амбиция.

В същото време и за следващите поколения изглежда невъзможно Полша да престане да бъде противник на Русия, превръщайки се поне в неутрална и не агресивно русофобска държава. Затова пък не без удоволствие може да наблюдавате как пановете се гънат и ядосват, принудени да си имат работа с тази изключителна жена, която, разбира се, не ни е приятел, но затова е човек, който систематично унижава враговете ни.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели