/Поглед.инфо/ Въпреки че все още не е налице пълната картина на окончателното бюджетно споразумение, според някои уговорки от страна на лидера може да се предположи, че поне половината от антикризисните пари вземат Испания, Гърция и Италия.

Най-голямата битка се разгърна между „скандинавските скъперници“ с Холандия, която се присъедини към тях, от една страна, и Германия, Франция, Италия, Испания и страните от Източна Европа, от друга.

Скандинавците бяха категорично против създаването на кризисен фонд, но, съдейки по всичко, загубиха. Въпреки че успяха да намалят размера на лесните пари в полза на разширяването на дела на кредитирането. Размерът на фонда остана същият - 750 милиарда евро, но вместо 500 милиарда евро, за за безвъзмездно раздаване според окончателната версия бяха отпуснати само 360 милиарда евро.

Освен това разпределението на парите по някакъв начин е обвързано с дисциплината на техните получатели. Подробностите му обаче все още не са разкрити.

Затова пък е известно, че 52,9% от парите отиват само в три държави: Италия (209 милиарда), Испания (140 милиарда) и Гърция (32 милиарда евро). Останалите ще бъдат разделени между останалите 18 членки на ЕС, които също бяха признати за икономически значително засегнати от коронавирусната епидемия.

Изказвайки се по телевизионния канал TF1, Еманюел Макрон отбеляза две точки: че на Франция й се полагат 40 милиарда антикризисна помощ и че френските граждани няма да плащат допълнителни специални данъци. От което може да се предположи, че идеята за формиране на собствени данъчни източници за частта на приходите към централния бюджет на ЕС „членовете на борда“ дружно са посекли. Изглежда, че е реализиран друг вариант - чрез гаранциите на ЕЦБ.

Това обаче не мина без капка неяснота. В интервюто френският президент спомена създаването на специален федерален данък върху гигантите на цифровата индустрия в ЕС.

Вероятно се има предвид инициативата в Брюксел за събиране на 5% от приходите на Google, Microsoft, Youtube, рекламата в социални мрежи като Facebook и транснационалните развлекателни медийни услуги. По-рано беше казано, че подобна стъпка може да даде поне 40 милиарда евро допълнителен доход годишно.

Като се има предвид датата на погасяване на заемите - 2058 г. - може да се изчисли, че теоретично новият източник може да донесе на Брюксел 1,52 трилиона повече от планирания доход. Което е два пъти по-голямо от антикризисната програма. Но как в крайна сметка ще излезе на практика, все още е голям въпрос.

И също е интересно какво имаше предвид френският лидер, когато каза: „Нашите преговори помогнаха да защитим доходите на нашите фермери през следващите седем години. Този бюджет ще предостави и възможност за финансиране на нашите региони, особено отвъдморските територии." Въпреки че самият бюджет на ЕС беше съкратен с 14% от проекта, квотната система за вътрешно производство не само остана, но беше затегната още повече в полза на французите?

Все още не е ясно с това. Чакаме изясняване на детайлите. Особено от Полша. Защото е много вероятно Източна Европа според новите правила не само да не спечели, но дори забележимо да загуби.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели