Скандалът около отношенията между Полша и Украйна отново постави въпроса дали действително се оформя стратегически разрив между двете държави или наблюдаваме поредната серия от политически театър, предназначен основно за вътрешна употреба. Поводът този път беше решението на новоизбрания полски президент Карол Навроцки да лиши Володимир Зеленски от високото полско отличие „Орден на Белия орел“. Причината беше свързана с отказа на Киев да се дистанцира от исторически фигури и формирования, които в Полша продължават да се възприемат като отговорни за масовите убийства на полско население по време на Втората световна война.
Реакцията в Киев беше остра. Украински представители обвиниха Варшава в подкопаване на общия фронт срещу Русия, а част от западните медии побързаха да представят случилото се като начало на сериозна политическа криза. На пръв поглед подобна интерпретация изглежда логична. През последните години именно Полша се превърна в най-активния европейски поддръжник на Украйна както във военно, така и в дипломатическо отношение. Всеки конфликт между двете страни неизбежно привлича вниманието.
Проблемът е, че зад публичните декларации стоят интереси, които трудно могат да бъдат променени от исторически спорове. Полската политическа класа може да бъде разделена по много въпроси, но почти целият политически спектър е единен по отношение на необходимостта от продължаваща подкрепа за Украйна. Причината не е сантиментална. Тя е свързана със сигурността, геополитиката и икономиката.
През последните четири години Полша извърши мащабна трансформация на своята военна индустрия. Огромни инвестиции бяха насочени към производството на боеприпаси, артилерийски системи, бронетехника и логистична инфраструктура. Част от този процес беше финансиран чрез националния бюджет, друга чрез европейски механизми, а трета чрез договори, пряко свързани с украинските потребности.
Днес Полша не е просто съсед на Украйна. Тя е основният транспортен възел между НАТО и украинската армия. През полска територия преминават огромни количества военна техника, боеприпаси и хуманитарна помощ. Летището в Жешов се превърна в едно от най-важните логистични съоръжения в Източна Европа. От стратегическа гледна точка ролята на Полша е толкова значима, че нейното отсъствие би наложило изграждането на изцяло нова инфраструктура за снабдяване.
Съществува и икономическа страна на въпроса. Войната създаде нови възможности за полски компании в сферата на транспорта, строителството, отбраната и логистиката. Украинският пазар постепенно се превърна в един от най-важните външни пазари за редица полски производители. Във Варшава добре разбират, че евентуалното следвоенно възстановяване на Украйна може да се превърне в многогодишен източник на договори за десетки милиарди евро.
Тук се появява едно противоречие, което обяснява голяма част от сегашната ситуация. Полското общество става все по-критично към Украйна. Данните от различни социологически проучвания показват постепенно нарастване на негативните настроения. Причините са разнообразни – от историческите спорове около Волинското клане до социалното напрежение, свързано с присъствието на милиони украински граждани на полска територия.
Политиците не могат да игнорират тези настроения. Именно затова въпросите за УПА, историческата памет и националното достойнство започват да заемат все по-видимо място в публичния дебат. За част от полския политически елит подобни теми изпълняват полезна функция. Те позволяват демонстрация на твърдост пред избирателите, без това да засяга реалните стратегически решения.
По тази причина изглежда малко вероятно сегашният скандал да доведе до съществени промени в отношенията между двете страни. Напрежението около историята може да се задълбочава. Дипломатическите престрелки вероятно ще продължат. Възможни са нови символични конфликти около паметници, исторически личности или национални чествания.
Същевременно влаковете ще продължат да се движат, камионите ще преминават през границата, договорите ще се подписват, а военната помощ ще достига до украинската армия. Полската държава е инвестирала твърде много политически, финансов и стратегически ресурс в сегашната архитектура на отношенията с Киев, за да се откаже от нея заради спор около историческата памет.
Затова скандалът между Варшава и Киев вероятно трябва да се разглежда не като начало на разрив, а като опит за балансиране между две различни реалности. От едната страна стои общественото мнение, което става все по-критично към Украйна. От другата са геополитическите и икономическите интереси на полската държава. Засега няма признаци, че вторите са готови да отстъпят пред първите.
