/Поглед.инфо/ Латвийските националисти са уверени, че са успели да „върнат Рига на латвийците“. В резултат на редовните избори за Общинския съвет, приключи десетгодишната „руска ера“, свързана с бившия кмет Нил Ушаков. Каква беше основната интрига на изборите в столицата на Латвия и кой сега ще защитава интересите на нейните руски избиратели?

Националистическите политици в Латвия смятат загубата на "руската" партия "Съгласие" на изборите за Общински съвет в Рига за своя победа. Фактът, че партията, която подкрепи бившия кмет Нил Ушаков, загуби властта си, се счита за голяма загуба за рускоезичната общност. Но наистина ли е така?

"Свещена война"

Припомняме, че миналата година Нил Ушаков, който ръководеше Рига от 2009 до 2019 г., беше отстранен от поста си поради обвинения в корупция. Възползвайки се от изборите за Европейски парламент, върху остатъците от предишната си популярност, той спечели топло място в Брюксел. Краткосрочните наследници на Ушаков, Дайнис Турле и Олег Буров, не успяха да организират работата на Общинския съвет на Рига - съветниците затънаха в спорове, изясняваха си отношенията, градската икономика потъна в хаос. През февруари сеймът на Латвия гласува за провеждане на предсрочни избори.

„Латвийските“ партии първоначално представиха тези избори като „свещена война“. Така Новата консервативна партия призова всички бивши опозиционери да подпишат предварително меморандум за отказ от сътрудничество в новия състав на общината, както с “Чест е да служиш на Рига”, така и със “Съгласие” и “Руски съюз на Латвия”.

Десният и радикален Национален блок номинира политика Ейнарс Цилинскис за свой кандидат-столичен кмет на Латвия. Цилинскис беше министър на околната среда и регионалното развитие в тогавашното правителство през 2014 г., но беше уволнен заради участието си в шествие в чест на латвийските легионери от “Вафен СС”. Цилинскис е известен и като пламенен почитател на Украйна след Майдана и яростно настоява за освобождаването на Надежда Савченко от Русия.

Не се размина без раздори обаче между самите латвийски партии.

През юли лидерът на Националния блок Райвис Дзинтарс се нахвърли върху някои от своите конкуренти. Дзинтарс каза напълно сериозно: "Три сериозни блока претендират за ключовете на Рига - Източният или блокът на Съветския съюз, либералният и национално-консервативният." Той подчерта, че работата в общината включва идеологически въпроси, а следващото свикване на съветниците ще определи каква ще бъде Рига. „Ако Рига се ръководи от “Развитие”/“За”/Прогресивните", това ще бъде Рига на дъгата и гей-парадите. Ако е блокът Москва-Изток, това ще бъде Рига на 9 май. А ако Националният блок, то ще е Рига на 18 ноември“, увери Дзинтарс. Нека обясним, че 18 ноември е Денят на провъзгласяването на независимостта на Република Латвия.

Всъщност Прогресивната партия, спомената от Дзинтарс, наскоро се прочу с политика си Роберт Путнис, който я оглавяваше до миналия септември. Той сключи гей брак в Мюнхен със своя „съпруг“ Дмитрий Марков по-рано тази година. Путнис силно се оплака от „несъвършенството“ на латвийските закони, които са му попречили да проведе тази церемония в родината си, и изрази надежда, че с времето в Латвия ще зацарува „толерантността“.

Самоотстраняването на "Съгласие"

Опозиционният публицист Владимир Линдерман потвърждава наличието на разногласия между латвийските партии. „Сега в латвийската среда, особено в Рига, рейтингът на партията „Развитие“ значително се повиши, като тя използва модерни ляволиберални трикове: екология, феминизъм, права на ЛГБТ, “Черните животи имат значение“ и т.н. Националните радикали ги заклеймяват като "културни-марксисти". Като цяло полемиката, характерна за западните страни, се пресъздава между консервативните и ляволибералните партии. Що се отнася до руския въпрос и отношенията с Русия, тук няма разногласия - всички управляващи партии заемат позициите на безусловния латвийски национализъм “, подчерта Линдерман.

Латвийският журналист Вадим Радионов потвърждава, че латвийските партии и кандидати третират тази предизборна кампания като жестока „битка за Рига“. На фона на бруталната реторика на националистите, предизборната кампания на почти всемогъщото в столицата "Съгласие" изглеждаше доста непопулярна. Освен това много от техните стари избиратели бяха разочаровани от отказа на Нил Ушаков да се състезава за завръщането си на кметския пост.

Още през декември 2019 г. настоящият лидер на "Съгласие" заяви, че Ушаков, в случай на предсрочни избори в Рига, е готов отново да се кандидатира за поста кмет на столицата. И в очите на електората изглеждаше естествено - Ушаков не признава повдигнатите му обвинения и възнамерява да ги опровергае с конкретно дело. Когато обаче дойде време за съставяне на избирателни списъци, “Съгласие” постави начело малко известният интелектуалец от Рига Константин Чекушин. След това разговорите се възобновиха, че навремето на Ушаков е позволено безопасно да „избяга“ в Брюксел само при условие, че се самоотстрани от политическия живот на Латвия.

В началото на август Рижският център за социологически изследвания публикува данни от проучване, от което стана ясно, че "Съгласие" губи една трета от своите привърженици за месец, спадайки до 21,5% от анкетираните. Общият списък на партиите "Развитие”/”За" и "Прогресивните", на която симпатизират 22,6% от анкетираните, излиза начело. На трето място е обединението на дяснорадикалния Национален блок и Латвийската асоциация на регионите с 11,7%.

„Спадът в популярността на „Съгласие“ се дължи на това, че партията промени коренно подхода си към предстоящите избори за Общинския съвет в Рига. Лидерът, избягал в Брюксел, който се смяташе за икона, беше заменен от човек, непознат дори в кръговете на самото “Съгласие”. Партията също показа, че се отказва от монопола върху гласовете на рускоговорещите избиратели и това прави възможно преките им конкуренти да бъдат активни “, обясни политологът Филип Раевски.

На свой ред социологът Андрей Солопенко предупреди: „Загубило в столицата, ,”Съгласие” не просто ще загуби най-голямата фракция в Общинския съвет на Рига, но и всички шансове да влезе в управляващата коалиция. Загубата на Рига ще доведе до отлив на гласоподаватели на следващите избори, което неминуемо ще намали броя на депутатите в други местни правителства и в парламента. По този начин „Съгласие“ рискува бъдещото си”.

Заслужава ли си обаче да съжаляваме? Едва ли някой е причинил на руснаците в Латвия по-голяма вреда от партията "Съгласие", за която те гласуваха доверчиво година след година. „Съгласистите“ се придържат към примитивна, но ефективна тактика - обещават на руския избирател защита на неговите права, но всъщност постоянно жертват интересите на електората за незабавна изгода.

Надеждата остава

Общо 15 партии и техните сдружения подадоха списъци за изборите - от които „руският фланг“ беше представен от „Съгласие“, Руския съюз на Латвия и партия „Алтернатива“ (в чиито редици „бегълците“ и „схизматиците“ от “Съгласия” се натъпкаха заедно). В резултат на изборите 18 места бяха спечелени от съюза “Развитие”/”За”/”Прогресисти”, 12 - “Съгласие”, 10 - “Ново единство”, седем - “Национален блок”/Латвийска асоциация на регионите, четири - Нова консервативна партия, пет - “Чест да служа на Рига ", Четири - “Руски съюз на Латвия", а “Алтернатива” изобщо не вкара съветници.

Това, което изуми наблюдателите, беше апатията, показана от избирателите в Рига, особено от руснаците. Само 40 на сто от електората на столицата пристигна до урните, което е с една трета по-малко от предишните избори. Експертите обясняват това с разочарованието на руските жители на Рига от "Съгласие", което този път постави начело на своя списък малко известния Константин Чекушин. Деканът на Факултета по социални науки на Латвийския университет Янис Икстенс отбелязва, че по този начин "Съгласие" всъщност изпраща сигнал, че "се предава без бой".

Политологът и общественик Александър Гапоненко подчертава, че „хората на Сорос“ дойдоха на власт в Рига - не е тайна, че партията „Развитие”/”За“, получила най-много гласове, е създадена именно от хора, които не крият сътрудничеството си със структурите на Джордж Сорос. „Голямата и дисциплинирана латвийска бюрократична класа гласува за тази партия. В управляващата коалиция соросоидите ще вземат "старите" бюрократи от партията "Единство" ( управлявала Латвия от 2011 до 2018 г. ) и ще започнат да се наричат "Ново единство", както и националните радикали от Националния блок. През следващите две години жителите на Рига ги очаква политика на развитие на "дивия капитализъм", намаляване на социалните програми, обща латвизация", прогнозира Гапоненко.

Въпреки това, руските избиратели също успяха да постигнат малък успех - както бе споменато по-горе, представители на Руския съюз на Латвия Мирослав Митрофанов, Владимир Бузаев, Яков Плинер и Александър Кузмин ще седят в градския съвет на Рига. В тази връзка журналистът Юрий Алексеев отбелязва, че руските граждани на Рига имат нужда не от „джобна“ опозиция, а от „непримирима, маргинална“.

Алексеев обяснява: „Те гонят партийната линията без компромиси. Те не седят в тоалетни по време на ключови гласувания. Крайният резултат от тяхната дейност е абсолютно същият - никакъв. Латвийското мнозинство все пак прокарва волята си, просто има мнозинство. Латвийската „демокрация“ е структурирана по следния начин: който е по-силен, е прав. Но! Опозицията от втория тип не „замита боклука под килима“. Тя критикува, вдига шум, тя е "луда" в добрия смисъл на думата. Тя не отработва с мълчанието си малки споразумения, които ѝ позволяват да стои на господарската маса... Отбелязвам, че понякога това действа”.

Превод: В. Сергеев