/Поглед.инфо/ В четвъртък президентите на Литва и Полша инспектираха военни части, разположени в близост до така наречения Сувалкски коридор. Това беше още един знак за военни приготовления, които се провеждаха активно предимно от полската армия - и не само срещу Русия, но и срещу Украйна. Как точно ще бъде подсилена полската армия – и може ли тя да се окаже наистина опасна военна сила?

Според представители на руските разузнавателни служби Полша иска в обозримо бъдеще да възвърне контрола върху „историческите си владения“ в Украйна. Тъй като формално почти цялата територия на последната някога е била под полски контрол, това са много мащабни планове. Да имаш планове обаче е едно, а да можеш да ги осъществиш е съвсем друго. Вероятно във Варшава са започнали да разбират, че подобни намерения изискват реални дела.

Един пример за голямото внимание на Варшава към въпросите на отбраната беше проверката на военните части в района на Сувалкския коридор, проведена в четвъртък от полския президент Анджей Дуда. Неговият литовски колега Гитанас Науседа, който го придружаваше, подчерта, че Литва и Полша увеличават финансирането за отбрана, обръщайки внимание на това на „най-високо политическо ниво“.

Наскоро ръководителят на управляващата полска партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински наскоро заяви нещо неочаквано на пръв поглед в публична реч. Днес полската армия наброява 150 000 войници. Предишните планове на Министерството на отбраната предполагаха увеличаването ѝ до 300 000. Въпреки това, според речта на Качински в Торун, в крайна сметка броят ще нарасне до 400 000 души. Това е много: повече от 1% от населението на Полша. В Русия армията е осезаемо по-малко от 1% от населението.

„Тази техника може ефективно да спре Русия“

Още по-интересни са подробностите за новите оръжия, които според Варшава ще подсилят тази армия. Планират закупуването на 500 реактивни системи за залпов огън ХИМАРС, 32 F-35, 250 танка “Ейбрамс” и осем батареи зенитно-ракетни системи “Пейтриът”. Освен това, според полските медии, ще бъдат закупени още 500 танка от други производители.

Плановете са повече от амбициозни. Извън Русия 500 танка не могат да струват по-малко от два милиарда долара. 250 "Ейбрамс" са много по-скъпи от "средния пазар" - не можете да гизакупите за по-малко от два милиарда. 32 F-35 не могат да бъдат закупени за по-малко от 4,6 милиарда. Всеки ХИМАРС с комплект боеприпаси него струва 5,5 милиона долара - почти три милиарда общо. Полша се кани да закупи две батареи от "Пейтриът" за 4,75 милиарда - тоест осем трябва да струват около 19 милиарда долара. Общата цифра вече е около 30 милиарда долара.

Отделно отбелязваме: в съвременния свят разходите за поддръжка и обучение на персонал с такова оборудване често струват дори повече от самото него. ПВО отбрана не може да се научи да сваля, ако не изстрелва бойни ракети на полигона, а една ракета за “Пейтриът” струва три милиона долара.

Оказва се, че поляците планират да похарчат десетки милиарди долари за оръжия през следващите години. Може би общите разходи ще бъдат не по-малко, отколкото за целия постсъветски период от съществуването на Полша. Но изглежда, че никой няма нищо против тези решения. В крайна сметка, както заключават местните журналисти, „тази техника може ефективно да спре Русия“.

Така ли?

Основният проблем на тези идеи е, че те са много слабо съчетани с опита от съвременната война. Спомнете си: Саудитска Арабия имаше много “Пейтриът”, както и комплекси “СкайГард” с малък обсег на действие, разположени около рафинерията “Абкаик” през 2019 г. Въпреки това атаката на сравнително прости дронове, работещи в „рояк“, не само не беше отблъсната от тях, но дори не беше забелязана. Защо?

Работата е там, че "Патриотите" имат голям радар, който по време на работа на комплекса неподвижно гледа една четвърт от небето. Операторът изобщо не знае какво се случва в останалите три четвърти. Естествено, той не може да насочва и ракетите си натам.

Но дори и да се направи това, тогава на височини от 20 метра и по-долу тази система за ПВО не вижда целта. С други думи, не може да сваля крилати ракети като "Калибър" или Х-35 (височината на полета е 20 метра или по-малко). Също така системата не е предназначена за прихващане на ракети с маневриране по траекторията (“Искандер”, “Кинжал”).

Оказва се, че Варшава планира да похарчи 19 милиарда долара за батареи, които няма да могат да защитят войските й от крилати ракети - само от руски самолети и хеликоптери. В този случай, разбира се, ако те няма да се опитат да се доближат до такива системи за ПВО на малка височина. Между другото, на разстояние един километър или по-малко, когато самолетът на изключително ниска височина стане видим за “Пейтриът”, той вече не може да свали никого: комплексът, за разлика от “Панцир”, просто няма зенитни оръдия, а ракетите на такова разстояние просто не успяват да поразят целта. Именно заради подобната "мъртва зона" руските системи С-400 често се прикриват от "Панцир", които нямат такава "мъртва зона".

Има още нещо, което трябва да запомните. Украйна, според откритите източници, преди 24 февруари е имала повече от 80 батареи за ПВО (без да се броят 300-те “Оса”, “Стрела”, “Шилка” и “Тунгуска”). Освен това тези системи, за разлика от “Пейтриът” имат нормален кръгов изглед. Може ли да се каже, че ВСУ контролират небето над Украйна? Интересното е, че украинската преса вярваше, че в една бъдеща война те ще направят точно това: „Въздушната кампания срещу нашата страна в обозримо бъдеще изглежда малко вероятна поради гарантираните големи загуби“.

Честно казано, не стана. Иначе не е ясно откъде идват видеоклиповете, в които руски самолети в зоната на бойните действия работят по отделни вражески машини, спокойно отнасяйки се към предупреждения за удар на украинската ПВО. И така, как тогава Варшава планира да направи с осем батареи това, което Киев не можа да постигне с осемдесет?

Подобни въпроси повдига и “Ейбрамс”. От войната с хуситите е известно, че машините, лишени от динамична защита, биват ефективно поразявани от ПТРК руско производство, след което горят енергично. Но Т-90, според опита на Сирия, не са показали такава склонност към "факелно" възпламеняване (и е по-трудно да ги ударят поради наличието на динамична защита).

Но дори да оставим качеството настрана. По-важен въпрос: какво ще дадат на поляците 750 танка? Припомняме: До 24 февруари 2022 г. Украйна имаше доста над хиляда танка, а след тази дата получи още стотици от страните от НАТО. Успя ли Киев да "спре ефективно руснаците"? На картата на военните действия това е нещо, което не се вижда.

500 ХИМАРС изглеждат видимо по-сериозни. Да, преди спецоперацията Украйна разполагаше с 516 системи за РСЗО. Украинците обаче бяха сериозно ограничени по отношение на боеприпасите: през 2014-2021 г. поредица от „мистериозни“ пожари в складове с боеприпаси за реактивна артилерия унищожиха по-голямата част от такива ракети на Въоръжените сили на Украйна. Освен това Украйна нямаше управляеми ракети за реактивна артилерия - но ХИМАРС или руските РСЗО ги има.

Съществуват обаче съмнения, че това ще изиграе ролята на решаващ фактор. Като за начало руската армия разполага с много по-голям брой РСЗО от украинската. Тоест, тя няма петстотин такива системи. Техният обхват е до 120 километра (“Торнадо-С), докато ХИМАРСима едва 84 километра. Често обсегът на тази система е посочен с другиснаряди, които обаче още създадени. Или с две ракети АТАКМС вместо шест ракети ГЛМРС. Такива ракети обаче са с много по-голям калибър от стандартните. Това изобщо не са ракетни снаряди, а оперативно-тактически ракети като руските "Искандер".

Но с тази фундаментална разлика, че “Искандер” летят 500 километра по непрекъснато променяща се траектория, което ги прави неуловими. А АТАКМС - само за 300 километра и по предвидима траектория. Тоест, по отношение на уязвимостта на ПВО, това е аналог на “Точка-У”, който се сваля в Украйна в големи количества, а не на “Искандер”, чиято ракета все още никой не е успял да свали.

Нека обобщим междинния резултат: обявената от Полша материална част за нейната многократно увеличена армия няма да ѝ позволи да воюва успешно с Русия. Защо решиха така? Защо тогава е цялото това подсилване?

Политически мотивиран растеж: какво казва историческият опит

Вече е имало подобни истории в живота на полските въоръжени сили. През 1920-1930 г. местната армия се опитва да се доближи до съветската по техническо и числено ниво. За това бяха финансирани програми за създаване на много артилерия, създаване на собствени танкове и самолети. Интересното е, че някои от тях (бомбардировачите “Лос”) дори изглеждаха сравнително модерни по това време: това е оценено от съветските ВВС, които ги получават като трофеи през 1939 г.

Всичко това обаче не се превръща в цялостна система от оръжия, способна да спре Червената армия. Няколко десетки бомбардировачи са с прилично качество, но са твърде малко. Варшава има малко танкове и те са твърде леки. Артилерията не се оказва достатъчно многобройна - включително противотанковата, която е толкова необходима в онези години.

Причината е банална: не е достатъчно да купувате образци на модерни оръжия, трябва да ги купувате в големи количества. Но Полша и тогава, и сега многократно отстъпваше по население на нашата страна. Това означаваше, че тя не можеше да създаде военно-промишлен комплекс с необходимия размер. По същия начин тя не можеше да купи толкова оборудване в чужбина. Но какво могат да кажат местните политици? „Не можем да имаме армия, способна да спре тези, с които воювахме през 1920 г.“? С такава програма няма да спечелиш избори: избирателите няма да разберат.

Подобна ситуация съществува и сега. Реторично казано, Варшава не може да спре заплашителни жестове към Русия. Тогава нейните политици ще загубят популярност. За поляците е нереалистично по военно-технически и икономически причини да създадат армия, чието въоръжение числено и качествено да им позволи да „спрат Русия” (поне сама).

И все пак, разглеждайки програмата за превъоръжаване на полската армия, трябва да се отбележи: ще бъде много трудно да се завземат „полските владения в Украйна“ с нея. Толкова трудно, че дори полските политици едва ли ще рискуват да приложат нещо подобно на практика. Най-вероятно това ще си остане само идеи, витаещи в главите на най-лекомислените от тях. Което, разбира се, не може да не радва: в крайна сметка подобен конфликт най-вероятно ще прерасне в сблъсък между Русия и НАТО. Тоест – в Трета световна война.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com