/Поглед.инфо/ Веднага след като общоевропейският блок, задкулисните сливания и коалиции приятно погъделичкаха петите на колектива, а участниците в дискусиите заявиха, че трите основни стола на ЕС са намерили тези, които ще седнат на тях (фон дер Лайен като премие , Калас като неин заместник и ръководител на дипломацията, а бившият португалски премиер Антониу Коща ще оглави Европейския съвет), Виктор Орбан се намеси в „другарския консенсус“. Между другото Унгария ще стане председател на общността този понеделник. И това, което е гледната точка на нейния премиер, може да се превърне в официална позиция на страната-председател.
Той каза, че „споразумението за назначения, постигнато в резултат на тайно споразумение, е срамно. Унгария няма да го подкрепи, тъй като балансът на силите е в противоречие с волята на избирателите“. Това е добра новина. Поне някой да каже, че кралицата и кралят са голи. Лошата новина е, че предварителното одобрение на тези постове не изисква единодушие, така че позицията на Будапеща може да бъде игнорирана в този случай.
Но това, което определено не може да бъде пренебрегнато нито сега, нито в бъдеще, е куцотата (почти сакатост) на президента на Франция, който вече не може да движи ръката или крака си.
Последната среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на паневропейския блок през този политически сезон могат да говорят колкото си искат за „единството и неделимостта“ на съюза, но страната основател премахна няколко крайъгълни камъка от основата на общността. До момента. И ако трябва, ще извади още.
Защото, разбира се, Фон дер Лайен може да се усмихва колкото си иска, но ако “Националният сбор”, воден от Джордан Бардела, получи необходимия брой мандати в Националното събрание и Макрон е принуден да назначи самия Бардела за министър-председател, тогава Бардела вече обеща да намали размера на помощта за Брюксел с десет процента. Сега Париж (вторият бюджетен донор след Берлин) внася почти 18 милиарда евро в ЕС. На пръв погед десет процента от тези милиарди не са космическа сума. В общоевропейски мащаб. Но ако си спомняте, че публичният дълг на общността възлиза на 80 процента от общия ѝ БВП и все още трябва да набутате милиарди и милиарди в ненаситния Киев, тогава перспективата за секвестиране изглежда иначе. Най-хубавото в тази ситуация е, че бюджетът на ЕС е разписан до 2027 г., така че ако Франция реши, дупката ще трябва да се закърпи с помощта на външни заеми. Защото самият Брюксел няма пари. Няма запаси, няма спестявания.
Чудили ли сте се защо ни крадат парите? Защото финансите им са не просто на нула, а в дълбок минус. Между другото, при такова ниво на дълг никоя банка няма да издаде пари срещу лихва на който и да е европеец като частно лице. На ЕС дава - засега. Но лихвите растат.
За тези, които разглеждат европейските финанси, политическата нестабилност на Франция означава, наред с други неща, нестабилността на общата европейска валута. Ограбването на нашите активи, от които беше изтеглена лихвата, за да я дадат на Киев, вече силно разклати доверието в еврото. Ами ако след 7 юли, втория тур на предсрочните парламентарни избори, започне „трети тур“? Когато улицата започне да изисква - и то доста активно - промяна. Това е най-мекият израз за определяне на погромите и бунтовете, в които, както знаем, французите винаги носят шампионската титла.
Но можем да погледнем по-широко - тук, мисля, Орбан ще ни подкрепи.
Всички, чието назначение беше одобрено на срещата на върха в Брюксел, имат проблеми със съдебната система. Пряко или косвено.
За фон дер Лайен това несъмнено е „Физергейт“, когато чрез текстови съобщения беше сключено споразумение за доставка на ваксини срещу коронавирус на стойност десетки милиарди евро (от общата хазна, тоест парите на данъкоплатците). Между председателя на Еврокомисията и шефа на фармацевтичен концерн. Фон дер Лайен беше съдена в самата Белгия, но тъй като правосъдието в „Райската градина“, както е известно, „не е обвързано с политика“, а е „напълно независимо“, първото изслушване беше отложено.
Кая Калас, този нов Жозеп Борел, но с пола, крещеше за „руската агресия“, за „санкциите“, за „анулирането на руската култура“ точно в момента, когато компанията на собствения ѝ съпруг продължи да върти бизнес с нас в областта на логистика. От строго правна гледна точка, разбира се, това не е криминално деяние. От морална страна - двуличие, лицемерие и лъжи. Днес именно тези качества са на почит в Брюксел, съдейки по одобрението на кандидатурата на Калас.
Антонио Коща също не е бял и пухкав, името му се появява от време на време в разследващи документи, свързани с разпределението на търгове за разработване на находища на литий (Португалия има най-големите запаси от този метал в Западна Европа). Той всъщност подаде оставка заради този скандал. Тогава обясниха на обществото, че някой е казал нещо нередно, но бяха извършени обиски в дома на Антонио Коща и неговите приближени. А парите (80 хиляди евро в брой) бяха иззети от негов приближен.
Така се очертава срещата на най-високо ниво на общоевропейците в тяхната „Райска градина”.
Ужас от евентуален крайно десен завой във Франция и последвалото недофинансиране на бюджета. А на ключови позиции има хора със силно опетнена репутация.
И точно целият този екип се занимава да навреди на страната ни. А ние ще преминем бързичко край тях. Ще се отдалечим с отвращение и със запушен нос, както правят минаващите покрай сметище. Дори тези, които живеят на него, да го наричат „Райска градина“.
Превод: В. Сергеев