/Поглед.инфо/ Ако Биреният пуч се беше случил не преди сто години, на 8-9 ноември 1923 г., днес, според новата терминология, той щеше да се нарече цветна революция или революция на достойнството. Или поне опит за такава революция.

В периода след Първата световна война Европа е бременна от революции, не само леви и коминтерновски, но и от друга посока.

Една година преди Бирения пуч (28-30 октомври 1922 г.), черноризците маршируват към Рим. В резултат на кампанията Бенито Мусолини е назначен за министър-председател с извънредни правомощия; той заема поста Дуче до 25 юли 1943 г. Този период сега се нарича – „фашисткото двадесетилетие години“.

Италия беше формален победител в световната война, но само формален. И икономическата ситуация беше плачевна, а по отношение политическата тежест остави много да се желае. Това гарантира успеха на фашисткото начинание. По това време много народи жадуваха за справедливост.

Но ако следвоенната ситуация в Италия не беше страхотна, то стократно това се отнася за победена Германия. Изнудвания, непосилни репарации и в резултат хиперинфлация, избухнала през 1922-1923 г. Точно навреме през есента на 1923 г. Райхсбанк емитира банкноти в деноминации от един милиард и след това един трилион марки. В пика на инфлацията един хляб струваше 400 милиарда марки.

В Русия, която през 90-те години преживя макар и не хипер (не се стигна до банкнотите от милиард рубли), но все пак висока инфлация, тази епоха е запомняща се със своята нестабилност. Да споменем например „Черен септември“ от 1993 г. си заслужаваше. В Германия, разбира се, всичко беше още по-лошо.

И през есента на 1923 г. първо има опит за социалистическа революция (в Саксония и Хамбург), а през ноември - конкретно в Мюнхен - опит за националистическа революция. В известен смисъл това може да се нарече преследваща революция. Седмица след потушаването на Бирения пуч инфлацията приключи. На 15 ноември бе пусната в обращение „рентен-марката“, равна на един трилион от предишните райхсмарки. Революционният фактор на инфлацията беше премахнат от живота на Германия за много дълго време.

Биреният пуч е канонизиран и митологизиран в Третия райх, поради което не нацистите са възприели със задна дата концепцията за националсоциалистическата природа на тогавашната „революция на правдата“. Което едва ли е вярно.

Събитията отпреди един век бяха бунт на недоволните и почти всички в Германия през 1923 г. бяха недоволни. И това недоволство беше особено дълбоко в Бавария, където сепаратистките настроения бяха традиционно силни.

Самото начало на пуча се състоя в бирария „Бюргербраукелер“, където местният триумвират трябваше да говори пред баварските нотабили: комисаря-диктатор на Бавария фон Кар, командващия силите на Райхсвера в Бавария генерал фон Лосов и шефът на баварската полиция фон Зайсер. Триумвирите възнамеряват да следват своя политика, при като Берлин не трябва да се интересува от случващото се в Мюнхен и Свободната държава Бавария. Въпреки че германският суверенитет е запазен, той е много условен.

Като се има предвид слабостта на правителството в Берлин, подобна политика дори има шансове за успех, ако не беше Хитлер. По време на речта на фон Кара той нахълтва в бирарията, стреля с пистолет във въздуха, пресушава халба бира и обяви началото на национална революция. Която предполагаше победен поход към Берлин – подобно на фашисткия поход към Рим преди година.

Но тогава нещата не вървят по план. Главата на баварския триумвират Фон Кар, макар и крайно десен националист, в същото време е отговорен политик. Той разбира, че началото на една „национална революция“ може да бъде много зрелищно, но след няколко дни Берлин ще я смаже. А заедно с това и баварските свободи. Това не може да бъде допуснато и триумвиратът решава да потуши бунта. Въпреки голямото сходство на възгледите между триумвирите и въстаниците. Защото: „Този въпрос не е подходящ за момента.“

На следващия ден, 9 ноември, маршът на революционерите по Резиденцщрасе е разстрелян от полицията. Загиват 16 пучисти и четирима полицаи.

Мъртвите пучисти са случайни хора: инженер, шапкар, студент, сервитьор. Това обикновено се случва в този тип случаи. Въпреки това, както през 2014 г. в Киев, те са обявени за нещо като „небесна стотня“ и стават обект на култ.

Хитлер изкълчва крака си, докато бяга (Или докато спасява малко момиченце от огъня, както се казва в нацистката версия). Той е осъден на пет години затвор и е освободен след девет месеца за добро поведение.

Може би, ако Янукович беше дал заповед да се открие огън по Евромайдана, краят щеше да бъде приблизително същият.

Събитията отпреди един век обаче и настоящата ситуация в Германия имат някои прилики. Днешното правителство в Берлин се ползва с репутацията на най-малко популярно от създаването на ФРГ насам. Това не е изненадващо, тъй като по въпроса за унищожаването на германската икономика дори по-лош враг не би могъл да постигне такива резултати. По отношение на социално-политическите последици, макар и още да не е инфлацията от 1923 г., но всичко е на тази линия.

Както и тогава популярността на левицата (партията на Сара Вагенкнехт) и на десницата („Алтернатива за Германия“) нараства пред очите ни. За да бъде приликата пълна, министър-председателят на Бавария - какъвто е вашият Фон Кар - вече открито казва на кабинета в Берлин, че е време да бъде почетен. Още повече, че райхсканцлерът през 1923 г. Щреземан е силен човек - в днешна Германия улици и площади са кръстени на него. Появата на „Шолцшрасе“ в германските градове е по-малка. За „Бербокщрасе“ няма какво да се каже.

Дай Боже, да не с стигне до пуч, но това няма да е заради германското правителство. То прави всичко възможно и невъзможно да се повторят събитията от преди един век.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.