/Поглед.инфо/ Историята с едностранната забрана на Литва за транзита на руски стоки за Калининград придобива формата, която е най-предпочитана от нашите партньори в Европа - превръщането на правото на Русия на контакти с един от нейните субекти в обект на законодателно регулиране от Европейския съюз.

Преди ден Европейският съюз излезе с изявление, според което движението на руски товари до Калининград през територията на една от страните от ЕС не подлежи на забрани по санкциите. Вярно, само по железопътен транспорт - по отношение на автомобилния транспорт блокадата на най-западния субект на Русия остава. Случаят сякаш мръдна от мъртвата точка. Но нека не се ласкаем: всичко това означава, че много важен за Москва въпрос се изтегля от международното право и става предмет на вътрешна инструкция на Европейската комисия. И може да се преразгледа по всяко време.

За да разберем логиката на нашите партньори в Европа, трябва преди всичко да разберем, че целта на ЕС по принцип не може да бъде разрешаването на спорна ситуация като такава. Никой в Европейския съюз не обмисля такъв вариант. Дори само защото целите традиционно са само две. Първо, за получаване на предимства пред политическите и икономическите позиции на Русия. Второ, да одобрим върховенството на нашето собствено законодателство над всякакви международни норми. Дори това, което на пръв поглед изглежда като победа на здравия разум, в крайна сметка не може да наруши непоклатимото правило: всяко решение трябва да означава, че партньорът се е съобразявал с интересите на Европа, но никога обратното.

Всъщност обединението на страните от Западна Европа в рамките на интеграцията е създадено с цел по-ефективно „натискане“ на всякакви външни партньори в преговорите. Вече почти 70 години основната квалификация на европейските бюрократи е именно умението да поставят другите държави пред факта, така че всяко крайно решение да отразява преди всичко европейските интереси. Дори и да изглежда като резултат от сложно хармонизиране на подходи или невъобразими отстъпки от страна на Европа.

Схемата на действията обикновено не е много сложна. Първо, Европейският съюз на ниво Брюксел или една от страните създава ситуация, която пряко накърнява интересите на друга държава. По правило това се прави с позоваване на вече съществуващото вътрешно законодателство на ЕС, прието от всички страни членки на тази асоциация. Когато възникне конфликт, Брюксел отначало не реагира по никакъв начин и изчаква да види колко е сериозна другата страна. В случай, че врагът продължава, Европейският съюз се съгласява да поправи ситуацията. Но вече в рамките на собствените си решения, а не връщането на страните в първоначалната им позиция.

По правило противоположната страна е съгласна с решението, чийто автор също са европейските бюрократи. Тогава да продължат ли да се карат с Европа заради малък технически проблем? Особено с Русия, за която съображенията за прагматизъм винаги са надделявали над въпросите за престиж на европейската политическа арена. Отчасти затова вътрешната дипломация по въпросите на отношенията с ЕС традиционно изхожда от християнското смирение. Докато самите страни от ЕС действат нагло, без да се съобразяват с нормите на международното право и с пълната увереност, че Русия винаги ще приеме предложения от тях компромис.

Решението на литовските власти да блокират движението на част от товара от Русия за Калининград предизвика буря от основателно възмущение в Москва. Въпреки факта, че в съвместното изявление относно Калининградския транзит от 11 ноември 2002 г. проблемите с товарите не са уточнени по никакъв начин, страните намекват, че стоките, идващи от Русия за Русия, нямат нищо общо с пазара на ЕС. Освен това Москва също плаща за транзит до така наречените литовски железници. В средата на миналия месец обаче литовските власти обявиха, че стоките, подлежащи на санкции за внос в Европейския съюз, изобщо не могат да се движат през нейната територия. Брюксел на свой ред направи няколко изявления, целящи да успокоят Москва и обеща да проучи ситуацията.

Русия, очевидно, е показала постоянство. Сега не можем да кажем какви точно наказания са обещани на нашите партньори в Европа, ако не решат проблема. И май са го уредили, макар и след почти месец бюрократични протакания. Брюксел излезе със съответното разяснение, чието съдържание вече споменахме. Сега ходът е на литовската страна, която по принцип може дори да поиска разяснения от Съда на ЕС и да го протака още няколко месеца. Но по-важното за дългосрочните отношения с Европейския съюз е, че способността на Русия да комуникира с един от нейните региони вече е регулирана от вторичното законодателство на един от основните ни опоненти на международната арена. Всички така наречени актове за санкции се приемат в Брюксел на базата на Договора за Европейския съюз и автоматично се интегрират в неговата законодателна рамка.

Това много напомня на ситуацията с транзитното преминаване на граждани от Русия до Калининград преди 20 години, когато правото на руснаците да се придвижват между регионите на страната си стана обект на управление от Европейския съюз. Москва се съгласи с това, защото тогава перспективите за отношенията с ЕС изглеждаха малко по-различни от сегашните. На дневен ред беше изграждането на "четири общи пространства", диалог за безвизов режим и като цяло по-нататъшното сближаване. Русия очакваше, че в бъдеще взаимната откритост ще бъде толкова пълна, че правната основа на транзита няма да е от голямо значение. Както показаха следващите събития, в Европа не мислеха така.

Сега ситуацията е малко по-различна. Страните от ЕС пряко и чрез своите институции в Брюксел водят политика на икономическа война срещу Русия, доставяйки оръжие на режима в Киев. Нещо повече, именно борбата срещу Москва се разглежда в Европейския съюз като основният фактор, способен да сплоти тази организация на фона на множество вътрешни кризи. Поради това действията на ЕС стават по-агресивни, но преговорната му стратегия и тактика не се променят – това е блъф, презрение към международното право и желание да направи другата страна обект на свои вътрешни решения.

Не знаем колко дълго ще просъществува Европейският съюз. Може би той ще се разпадне през следващите години като проект, който е все по-малко печеливш за САЩ и обект на маса вътрешни противоречия. Или може би не. И тогава Русия ще трябва да общува допълнително с европейските политици и бюрократи. Освен това в Париж и Берлин самите те казват, че военно-дипломатическата криза около Украйна не е причина да се отказват от дългосрочни отношения с Москва. Кризата ще приключи, на мястото на бившата украинска държава ще има нещо различно, търговските и други взаимовръзки между Русия и Европа ще се запазят.

Затова сега си струва да не забравяме за „вечните“ трудности в отношенията ни с Европа. А те се състоят в това, че на ниво административни и интелектуални компетенции руският подход към преговорите се основава на безкритично възприемане на правната природа на Европейския съюз. По правило изхождаме от предпоставката, че всякакви решения на ЕС са необходимо зло, на което вече не е възможно да се повлияе след появата му. И на базата на тази хипотеза се търсят всякакви "взаимноизгодни" решения. Сякаш Русия вече е част от пространството, в което действат създадените в Брюксел норми. Въпреки това, да се позволи на Брюксел едновременно да води наместническа война срещу Москва в Украйна и да въвлече Русия в нейното собствено правно поле може да бъде меко казано неразумно.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели