/Поглед.инфо/ Скорошната новина, че във Великобритания не се намериха хиляди шофьори на бензинови цистерни и армията е трябвало да се намеси за разрешаването на горивната криза, беше възприета иронично при нас. И толкова. На мен ми се струва, че си струва здравата да се замислим. Това е страна с:

- Много развит финансов сектор, който използва всевъзможни финансови инструменти, извличайки печалба

- Вече наложила се креативна икономика с всякакви възможни галерии, шоурумове и доставчици на най-екзотичните креативни услуги

- Много развит медиен сектор с влиятелни медии, които буквално управляват реалността

- Победила политкоректност

- Дълбоко ешелониран шоу-бизнес, който може да се помогне да се забрави за всякакви грижи и нещастия.

Накратко, в такава велика държава не се намериха хиляди шофьори за разнасяне на бензин по бензиностанциите. Всичките млади и средни, амбициозни и алчни за слава и пари не искат да стават шофьори. Не искат да се занимават с жизнено важната за обществото и държавата дейност. Всички те са избягали някъде настрани, в някакво особено бъдеще, което повече напомня на наркотичен блян. Но реалността все още не е догонила този блян, затова и няма кой да разнася бензин.

Скучният и неинтересен, прозаичен и пожароопасен бензин на някого му е скучно и неинтересно да го разнася по бензиностанциите. По-рано положението го спасяваха имигрантите, които се радваха да разнасят гориво. Но по различни причини вече ги няма и бензинът изчезна от бензиностанциите. И се наложи да се бият некрасиво и дивашки за него, за което свидетелстват многочислени видеоклипове.

И на помощ на всички тези прогресивни, мрежови, включващи, световни и напреднали дойде на помощ йерархичната, единоначалната, архаична, изглеждаща ненужна в прекрасния нов свят армия. Спасителната стара и по стар начин устроена институция се оказа много необходима.

Веднага си спомням за зимната епопея на европейците с възобновяемата енергетика, която на успява надеждно и предсказуемо да сгрее жителите на Европа. И се наложи да се спомнят за добрите стари въглища, за добрия нов газ и за малко по-старият, но много добър атом.

Новият начин на живот, в който ние постоянно се вкарваме, се оказа беззащитен и беззъб пред ежедневните предизвикателства. Понякога изглежда, че всички тези мечти за високотехнологичен рай са възможни само в някакъв много спокоен, безгрижен, идеален, парников свят. И няма такъв свят. Винаги нещо се случва някъде, винаги нещо може да се обърка. И трябва да се обърнете към стария свят. И старият свят става все по-малък. Изтънява. В един момент няма да има благодарни и безропотни гастарбайтери, а дългоочакваните дронове и роботи няма да могат да извърват всички жизненоважни функции. И какво да правим тогава?

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели