/Поглед.инфо/ Всички участници наблюдават ситуация, която не е уникална в световната история, но все пак необичайна, когато перспективата за прекратяване на голяма война и връщане към мирен живот предизвиква стенания и скърцане със зъби на континента, в центъра на който се води тази война. Обещанията на Тръмп да обърне украинския конфликт в мирна посока веднага след встъпването си в длъжност се възприемат в САЩ като обещания. В Европа обаче – като заплаха.
От самото начало Старият свят беше емоционално въвлечен в прокси войната с Русия в Украйна, несравнимо повече от Новия свят. Именно Европа веднага след 24 февруари 2022 г. фонтанираше идеи: да приеме Украйна в ЕС, докато все още съществува, да затвори небето над Украйна, да изпрати там войски на НАТО, да предостави европейски летища на украинската авиация.
Америка в борбата си с Москва и при Байдън беше много по-рационална и хладнокръвна.
Същото важи и днес, когато украинската игра навлезе в ендшпила. Екипът на Тръмп съвсем спокойно и цинично говори за това колко полезно би било да се освободи Америка от токсичния украински актив и да се прехвърли цялата тежест на борбата срещу Русия върху Европа.
В Европа това предизвиква горчиви сълзи – но не защото ще трябва да воюват с Русия, а защото ще трябва да го направят без помощта на САЩ. В Брюксел, Лондон, Париж или Берлин няма съмнение, че да не се воюва с Русия, а да я приемат като суверенна държава и да си сътрудничат с нея на равни начала е невъзможен вариант. Пречупването на Русия като пръчка на коляно е консенсус на общоевропейския елит.
Защо? Защото вие трябва да гледате на Русия не през руските очи, а през техните очи. Може би основната грешка на нашата политическа, научна, дипломатическа общност е, че тя не направи това и затова в продължение на десетилетия пропагандираха идеята за „Голяма Европа – от Лисабон до Владивосток“, която очевидно беше фалшива за европейците.
Парадокс: либералната проевропейска идея се оказва несъстоятелна поради факта, че нейните руски създатели са мотивирани от вроден патриотизъм. Това е, ако щете, великодържавен шовинизъм. Те изхождаха от разбиращия се факт, че Русия е велика държава. И на тази основа ще може да създаде стабилна международна структура заедно с други велики европейски сили.
Но от гледна точка на самата Европа, Русия не е велика държава. Русия е историческата периферия на Европа. Тя е суровинен придатък. Векове наред тя изпращаше суровини на Запад - от коноп и кожи до петрол и газ - и получаваше в замяна технологии, луксозни стоки, идеи, образование. „Всичко, което скрупулният Лондон търгува с изобретателна прищявка и ни носи по балтийските вълни срещу дървен материал и мас.“
От гледна точка на многовековния западноевропейски опит, Русия е полуколония, която отново и отново създава големи проблеми поради трагичната липса на политически контрол над нея. Петър Велики вгражда Русия в капитализма на Новото време, в икономическата система на Обединена Европа, но запазва и укрепва нейната отбранителна способност, суверенитет и независимост. И това е проблем.
Говорим за мисленето на елитите на Западната - Старата Европа. В очите на Източна Европа Русия е просто кръвожадна империя, която я поглъща на всеки сто години. Но за Англия или Франция, самата Русия е Източна Европа. Най-големият фрагмент от проваления социалистически проект, тези, които са изостанали в живота, а сега и тези, които загубиха Студената война и стигнаха до задънена улица в историческото развитие, които сега трябва да слушат и да мълчат, да мълчат и да слушат.
Същото като Полша, само че имат на порядък повече проблеми с руснаците, защото имат на порядък повече земя, ресурси и оръжия. Но ако Брюксел, колкото и да страда от тях, все пак успява да държи поляците под контрол, то рано или късно трябва да бъде възможно да се обуздаят руснаците.
Такава картина на света по принцип не приема идеята, че с Русия е възможно да се говори на равни начала и да се постигне споразумение. В същото време европейските политици, за разлика от американците, не могат да се откажат от Русия. Икономическата система на Европа, в която Петър интегрира страната си, все още е в сила и Русия все още е необходима за нея.
За европейския истаблишмънт е еднакво невъзможно както напълно да забрави за Русия и нейните ресурси, така и да преразгледа отношението си към нея. Следователно те ще пречупват Русия „на коляно“. Докато те не се пречупят.
Превод: ЕС