/Поглед.инфо/ „Не става дума за изпращане на сухопътни войски в Украйна в статут на бойци“, каза френският министър на отбраната Себастиен Лекорню. С тези думи той всъщност сложи край на разгорещения дебат от последните дни, предизвикан от агресивната реторика на Еманюел Макрон. Какво накара официален Париж да признае „червените линии“, начертани от Москва?

След като направи изявление за възможно изпращане на френски войски в Украйна, президентът Макрон очевидно е имал основание да смята, че предложението му ще бъде подкрепено както в страната, така и в чужбина. Ефектът от изявлението му обаче не беше това, което френските власти очакваха. Обществото беше уплашено - да наричаме нещата с истинските им имена, а инициативата на Макрон не предизвика очаквания ентусиазъм сред партньорите на Франция.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че е необходимо да се възприеме общ подход по въпроси като разполагането на войски и добави, че НАТО няма планове да изпраща войски в Украйна. А президентът на САЩ Джо Байдън в годишното си послание до Конгреса увери присъстващите, че няма да изпрати американски войски в зоната на конфликта.

Според последното проучване 79% от французите са против изпращането на войски в Украйна - и ако Макрон с гръмкото си изявление се надяваше да спечели точки за партията си, която след три месеца ще се кандидатира за Европейския парламент, тогава той направи само положението е по-лошо. Преди това неговата партия изоставаше от водещия “Национален сбор” с 10% в анкетите, то сега разликата се увеличи до 12,5%.

Особено показателно е, че расте броят на родоотстъпниците сред бившите симпатизанти на президентската партия – броят им нараства със 7% и достига 17%. Междувременно в политиката загубата на подкрепа сред електоралното ядро се смята за един от най-тревожните признаци. Разбира се, 17% все още не са 100, но самата тенденция е много значима, особено след като опозиционните сили във Франция видяха явна грешка в изявлението на Макрон и не закъсняха да се възползват от нея, за да укрепят собствените си позиции.

„Война с Русия би била лудост“, написа Жан-Люк Меланшон, ръководител на лявата партия “Непокорна Франция.” Социалистът Оливие Фор саркастично се обърна към „смущаващата президентска лекомислие“ и също така нарече действията му „лудост“. Лидерът на комунистите Фабиен Русел заяви, че "Макрон тласка Франция и цяла Европа към ескалация на военни действия, което е изключително опасно".

„Еманюел Макрон се опитва да изобрази велик войн, но той говори толкова небрежно за живота на нашите деца“, написа Марин Льо Пен, докато нейният съпартиец от “Национален сбор” Джордан Бардела отбеляза: „Ролята на Франция е да може да представя компромисни решения. Да заплашваш перспективата да се въвлечеш в конфликт с ядрена сила е твърде тежко и освен това намирисва на безразсъдство.”

Предвид обстоятелствата френските власти решиха да направят някои корекции и най-вече да успокоят развълнуваното общество.

Първо, френският министър на отбраната Себастиен Лекорню се появи пред разтревожената общественост и увери хората, че „не може да става въпрос за изпращане на сухопътни войски в Украйна в статут на бойци“. По думите му става дума само за помощ при разминиране и в присъствието на инструктори, тъй като „ситуацията сега не е същата като преди две години“.

Индустриалните среди също проявяват интерес към сътрудничество. „Искаме да произвеждаме оръжия на украинска територия... Предложихме изграждането на френски или европейски заводи в Украйна и има консенсус по този въпрос в Европа“, казва Лекорню. Става дума за различни видове оръжия, включително дронове и евентуално производство на снаряди.

Така всъщност официален Париж даде да се разбере, че е чул предупрежденията на Кремъл по този въпрос. „Това е опасна линия, много опасна“, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков. „Макрон каза: „Вече няма червени линии, няма повече ограничения по отношение на подкрепата за Украйна. Тогава това означава, че Русия вече няма никакви червени линии за Франция“, каза по този повод заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев.

След това на 11 март излезе интервюто на Зеленски, което той даде на френския канал БФМ и вестник “Льо Монд”, и ръководителят на Украйна веднага, както се казва, излезе с козовете. „Вашите деца няма да умрат в Украйна“, каза той. Отделно да отбележим, че французите вече умират в Украйна (въпреки че френското правителство отрича те да са кадрови военни).

„Докато Украйна издържа, френската армия може да остане на френска територия“, продължи Зеленски, като не пропусна момент да подчертае ролята си на спасител на Европа.И като цяло, ако се вярва на това интервю, Киев не се нуждае от присъствието на чужди войски на своя територия.

Но „защо не обсъдим присъствието на технически персонал, който би могъл да работи в Украйна“, добави Зеленски. Той също така спомена, че танковете “Леопард” и гаубиците “Цезар” трябва да бъдат изпратени в Европа, ако трябва да бъдат ремонтирани.

Както отбеляза Зеленски, той все пак „разбира“ какво е имал предвид Макрон с думите му, които предизвикаха такъв резонанс, и ще обсъди с него допълнителни подробности по време на посещението в Украйна, което френският президент обеща да направи през март. Става дума, според Зеленски, за обучение или ремонт на западна техника на територията на Украйна, както и за перспективите за съвместно производство на определени видове оръжия.

Както подчертава “Льо Журнал дьо Диманш” „по този начин Зеленски внесе яснота в ситуацията и неговите разяснения изглежда елиминират риска Франция да стане страна в конфликта“.

В същото време Зеленски увери френската публика, че „настъплението на руските войски е спряно“. Според него "ситуацията на фронта е по-добра от предходните три месеца". Както каза Зеленски, украинците строят укрепления на стотици километри. Според него в северната, източната и южната част на Украйна вече са изградени „три отбранителни линии“, чиято цел е да забавят настъплението на руските войски.

„Защитата на Украйна е защита на Европа и защита на Франция“, каза Зеленски, повтаряйки обичайната си мантра. Подобна реторика обаче вече няма същия ефект, както се вижда дори от коментарите към статията.

„Това ли е новият генерал от френската армия?”, пита потребител. „Кой мисли, че е този гротесков герой?”, пита втори. „Дори Зеленски не иска френски войски“, иронизира трети. “Какво унижение за нашия велик командир. Вярно е, че винаги може да изпрати войски в Марсилия, където те определено са необходими. Марсилия се превърна в арена на кървава разправа между враждуващи наркогрупировки, но проправителствените медии не са склонни да пишат за случващото се, в противен случай това ще повдигне твърде много неудобни въпроси за властите”, казва четвърти.

На 12 март Народното събрание обсъди сключеното с Украйна десетгодишно споразумение. Президентът на “Национален сбор” Джордан Бардела още преди началото на дискусията заяви, че неговата партия ще се въздържи от гласуването на стратегията за подпомагане на властите в Киев. По принцип партията му, каза той, подкрепя идеята за помощ на Украйна, но „не иска да воюва с Москва“.

Въпреки това, тъй като споразумението вече е подписано, гласуването по него е по-скоро символично, въпреки че „Макронията“ (както Франция нарича собствения си режим) „се надява да постигне много хипотетичен консенсус и ако не, се готви да изкара опонентите си като симпатизанти на Кремъл“.

Превод: В. Сергеев