/Поглед.инфо/ Официална Варшава повтори, че газопроводът "Северен поток 2" представлява заплаха за сигурността на "целия регион", но преди всичко за Украйна. Защо Полша е толкова притеснена от украинските приходи от транзита на руски газ, предвид многобройните ѝ претенции към „прославянето на Бандера“? И вярно ли е, че след като проектът бъде завършен, Москва може да направи "каквото си поиска" с Киев?

Не мисля, че в Полша имаме твърда антируска реторика. Има обаче някои проблеми, които не ни харесват, например „Северен поток-2“. Този проект ще позволи на Москва да откъсне Украйна от доставките на газ за Европа и след това да направи каквото си поиска с тази страна. "

Тези думи на полския премиер Матеуш Моравецки звучат противоречиво с новината, че изглежда Дания е оттеглила последните си възражения срещу завършването на "Северен поток 2" и сега само американските санкции забавят окончателното изпълнение на проекта. Но твърдението му е забележително с друго: полякът лъже, където иска да каже истината, и казва истината, когато иска да заблуди.

В обективна реалност русофобията в полската република под контрола на партия „Право и справедливост“ наистина е безгранична. Това е признато и от онези поляци (например, журналисти), които работят в Русия и нямат никакви симпатии към руското правителство: образът на Полша в Русия е много по-приятен и благоприятен от образа на Русия в Полша.

Истинският пан изобщо не се интересува от това обстоятелство, казват те, въпреки че би струвало да се обърне внимание, поне на факта, че в руското политическо и обществено съзнание просто няма идеи за „нова окупация на Полша“ или за отмъщение на поляците за всичко, въпреки че полската пропаганда настоява, че има такива мисли и че Москва е готова да продължи своя "кървав път над полските трупове". Това е „рязката антируска реторика“, съществуването на която полският премиер отрича, въпреки че, най-вероятно, той искрено вярва, че в Полша има по-малко омраза, отколкото би могло.

Що се отнася до "Северен поток 2", причините за полската омраза към него са много по-широки, отколкото би искал да покаже Моравецки.

Първо, това е чистата амбиция. Руско-германският проект за пренос на газ от самото си начало беше замислен да заобиколи Полша, което, разбира се, не се хареса на Полша - тя искаше да получи своя дял от транзита. Разбира се, „Газпром“ няма обективни причини просто да споделя печалби с русофобски настроените поляци, разбира се, но амбицията не зависи от обективни причини. Например, в Полша навремето активно се обсъждаше, че Москва е длъжна да храни поляците с газ като компенсация за претърпените в миналото страдания.

Второ, което е много по-важно, Полша е най-агресивният проводник на американските интереси в ЕС. Историята е научила поляците да не се доверяват на европейските сили по въпроси на собствената си сигурност, така че те започнаха да търсят подкрепа в чужбина веднага след падането на „желязната завеса“ и бързо я намериха, разчитайки на значителната полска диаспора в САЩ и Канада.

Оттогава Варшава е лобист на Вашингтон, независимо кой седи в Белия дом – републиканец или демократ. Партията на президента по никакъв начин не засяга интересите на американските продавачи на втечнен природен газ, чийто пряк конкурент е „Северен поток-2“. Поляците купуват американски ВПГ и слагат пръти в спиците на руския проект, тоест, нека им се отдаде дължимото, те се държат като лоялни съюзници или васали (в зависимост от гледната точка), но не е прието да се говори за това на глас, защото противоречи на принципите на европейската солидарност - енергийния съюз на поляците и американците вреди не само на Русия, но и на Германия.

Третата причина за омразата към „Северен поток 2“ наистина се отнася до Украйна, по-точно финансовата подкрепа на украинския държавен проект. Полша цели да ограничи Русия и пречи на живота ѝ по всякакъв възможен начин, но с този подход Украйна бързо става по-бедна, тъй като нейното географско положение и зависимост от руската икономика не могат да бъдат отменени.

Логично е, че в този случай поляците, американците, германците и другите да поемат отговорност за изхранването на Украйна, но никой няма допълнителни пари, така че въпросът е поставен така: да, Украйна е антируски проект, но Русия сама трябва да го осигури , на първо място, като плаща за изпомпването на газ през украинска територия. Както и да е, Моравецки е прав, че премахването на клапана от украинските ръце ще позволи да се прави с Украйна, ако не всичко, то голяма част от онова, което е рисковано да се прави сега.

В това няма "дяволски номера", а солидни бизнес интереси, освен това доста очевидни. Природният газ е една от основните руски стоки, гарантираща валутните постъпления в хазната. Държавата е пряко заинтересована от непрекъснатата си продажба в страните от ЕС и би искала да елиминира посредника, стоящ между нея и купувача, тоест Украйна.

На първо място, защото това е непредсказуема и корумпирана страна, способна на всякакви провокации. Доказва това с цялата си история от 1991 г. и продължава да го доказва и до днес.

Но в същото време би било лъжа да се каже, че, лишавайки Киев от оръжието за изнудване с газ, Русия мисли само за задълженията си към европейските купувачи. Има редица проблеми в отношенията с Украйна, които тепърва ще трябва да се решат - и те ще бъдат решени, рано или късно, по един или друг начин.

Например, трябва да постигнем устойчив мир в Донбас, да предоставим гаранции за сигурност на неговите жители и възможности за икономическо развитие на региона. Трябва да осигурим на Крим прясна вода и накрая да затворим въпроса за принадлежността му към Руската федерация. Това е, така да се каже, неотменим минимум.

За целта на Украйна ще трябва да се оказва натиск, при това не на политически Киев (практиката показва, че малко зависи от името на президента, тъй като политиката на страната се определя от националистите от село), а на украинците като цяло - провокативните действия на тяхната държава по отношение на Русия, руснаците и рускоезичното население трябва да се отразяват върху украинските портфейли. И сега се отразява, но засега всичко това се случваше в щадящ режим, Москва не е прекъсвала каналите за финансова подкрепа за открито враждебната държава.

Има много такива канали, започвайки от доста едрия бизнес и завършвайки с трансферите на „работници мигранти“ в родината им, но докато Киев има възможност да ни диктува условия по въпросите на транспорта на газ, този набор от методи е блокиран за нас. Рисковете са твърде високи и ще останат високи до момента, в който „Северен поток-2“ не започне да работи в пълен капацитет.

И ще заработи. Няма да се чака дълго.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели