/Поглед.инфо/ Евтаназията и асистираното самоубийство никога не са приемливи актове на милост. Те винаги тежко експлоатират страдащия и отчаян, угасващ живот в името единствено на “качеството на живот“.
Папа Йоан Павел II

От всички аргументи срещу доброволната евтаназия най-влиятелният е хлъзгавата плоскост - след като позволим на лекарите да убиват пациенти, няма да можем да ограничим убийството до единствено онези, които искат да умрат.
Питър Сингър

Здравейте, свързахте се с телефонната линия на провинциалните здравни служби за медицинска помощ в случай, че сте решили да сложите край на живота си"

Това е автоматизиран запис, който само през 2021 г. над 10 000 канадци са чули, когато са потърсили тази “услуга“ от правителството, известна под наименованието MAiD. (Medical Assistance in Dying) – което в прав текст означава: ако искате да сложите край на живота си, ние сме насреща. Според официални данни, до този момент повече от 30 000 души са се възползвали от тази програма. Евтаназията като хуманен край на терминално болни, които биха искали да сложат край на живота си, изобщо не е предмет на дискусия, нито се оспорва. Въпросът е по-скоро другаде - защо именно Канада създаде най-либералните правила за евтаназия в света - позволяващи на хората със сериозни увреждания да изберат да бъдат убити, забележете - и то при липса на какъвто и да е жизнено застрашаващ медицински проблем!

Действително скоростта, с която федералното правителство на Канада легализира евтаназията, е меко казано смущаваща. Както е известно, понастоящем лекарите в страната са упълномощени да предоставят евтаназия на всеки съгласен, компетентен възрастен, който твърди, че страда непоносимо, физически или психически, от състояние, което не може да бъде облекчено по начин, смятан за “приемлив“. Кардиналният въпрос е кой всъщност е отговорен и по какъв начин се дефинира терминът :“приемлив“. Тази енигматичност предполага пълно абдикиране от крайъгълния камък на медицинската професия – Хипократовата клетва, тъй като е налице единствено зависимостта, произтичаща от сферата на субективното интерпретиране. Тоест, при липсата на стандартизирана, общоприета методология никой друг освен кандидатът за MAiD. (MedicalAssistanceinDying) – не е в състояние, а от там - и отговорен, да реши дали наличното облекчение на страданието е “приемливо“ или не.

Нещо повече, единствено в Канада изглежда съществува правото да умреш с помощта на държавата, при отсъствието на терминално или животозастрашаващо заболяване. Причините, както ще видим по-долу, варират като започнем с PDST (Posttraumaticstressdisorder), ПДСТ (Пост Травма Стрес Дизордер), скъпо струващо неврологично лечение, невъзможност за придобиване на подходящо жилище или просто рампа за инвалидна количка, за да приключим с причината за асистирано самоубийство… увреден слух.

Само по себе си това звучи меко казано неправдоподобно, затова именно предлагам следващите извадки от публикации в Канадския печат.

(със съкращения).

  • ТОРОНТО (AP) - Алън Никълс е имал история на депресия и други медицински проблеми, но нито един от тях не е бил животозастрашаващ. Когато 61-годишният канадец е бил хоспитализиран през юни 2019 г. поради опасения, че може да се самоубие, той е помолил брат си да му помогне да бъде изписан възможно най-скоро. В рамките на един месец Никълс подава молба да бъде включен в програмата MAiD. (MedicalAssistanceinDying) – тоест да бъде евтанизиран, и той бил убит въпреки опасенията, изразени от семейството му и от една медицинска сестра.

Забележете, в молбата му за евтаназия е посочено само едно здравословно състояние като причина да умре: загуба на слуха.

(AP - Associated Press)

  • 54-годишният Амир Фарсуд от Ниагара, Онтарио кандидатства за MAID . Той има сериозни медицински проблеми, депресия, тревожност и силна болка от нараняване на гърба. Но причината да иска да умре, споделя той пред CityNews, е, че квартирата му е на пазара за продан и той не вижда надежда да намери друго достъпно жилище: “Не искам да умра, но не искам и да бъда бездомник повече, отколкото не искам да умра“, казва г-н Фарсуд.. (CityNews)

  • Следващият пример е особено показателен, тъй като през март 2023 г. правителството на Канада е на път да легализира асистираното самоубийство, разширявайки критериите, които се отнасят този път и до и психично болните.

Шокиращ по своята директност, особено в контекста на прословутата политическа коректност, е случаят с ветеран от Канадската армия, който е потърсил телефонната линия за подпомагане на ветераните, търсейки помощ, свързана с наранявания, получени по време на изпълнение на служебните задължения - само за да му бъде предложено асистирано самоубийство. Според ветерана, държавният служител директно му е казал: “между другото, ако имате мисли за самоубийство…“ и продължил да препоръчва евтаназия, добавяйки: “По-добре е, отколкото да си пръснете мозъка в стената“. Ветеранът категорично е казал, че не се интересува, но служителят продължил да настоява, казвайки че са “го направили“ на друг ветеран и са осигурили подкрепа за жена му и децата му. Ветеранът е бил толкова отвратен, че напуснал страната.

(The Spectator)

  • Последният пример е не по-малко симптоматичен за новата култура на умиране. 42-годишният Роджър Фоли от Лондон, Онтарио, който е заемал ръководна позиция в RBC (Royal Bank of Canada), записва двама болнични служители, които предлагат евтаназията като разрешение при невъзможност след изписване да му бъде предоставено подходящо жилище с оглед на неврологично му заболяване. В болницата, казва той, персоналът многократно го е принуждавал да обмисля асистирано самоубийство. Разстроен, той започва тайно да ги записва. В един от записите му се казва, че струва на здравната система “по 1500 долара на ден“, преди разговорът да се насочи отново към евтаназията..

(The Spectator)

  • Нашумял бе и случаят с Кристин Готие, също ветеран от Канадската армия, и златен медалист на пара-олимпийските игри. След 5 годишно чакане да й бъде инсталирана рампа за инвалидната й количка, й е предложено асистирано самоубийство. “Имам писмо, в което се казва, че ако сте толкова отчаяна, мадам, можем да ви предложим МАЙД, медицинска помощ при умиране“, казва Готие, който за първи път нарани гърба си при инцидент през 1989 г. Свидетелствайки на френски, тя каза, че от пет години се бори за домашна рампа за инвалидни колички и изрази загрижеността си относно предложението за асистирана смърт в неотдавнашно писмо до премиера Джъстин Трюдо. „Изпратих писмо до министър-председателя Трюдо и че те [по въпросите на ветераните] ми предлагат MAID и ще доставят оборудване“.

(CBC - Canadian Broadcasting Corporation).

CANADIAN SOLDIER SUFFERING WITH PTSD OFFERED EUTHANASIA BY VETERANS AFFAIRS

Подобни случаи неизбежно повдигат въпроса - евтаназията е ли всъщност проява на хуманност, или е по-скоро резултат от финансови съображения, като се има предвид хронично недостатъчно финансираната здравна система, особено отнасяща се за хора с психични заболявания?

Защо имено на тях се предоставя възможността да бъдат кандидати за MAID? Както вече споменах, този закон се очаква да влезе в сила през март 2023. .

Според официалните данни на правителството, става дума за истинска епидемия на психичните заболявания, която изглежда не е състояние да бъде контролирана. 20 процента от канадското население, .тоест всеки 5 канадец, страда от психично заболяване. Алкохолизмът и злоупотребата с наркотични вещества засягат 6.7 милиона канадци. Такива са официалните данни… Катастрофалното е, че голямата част от тях са оставени без всякакъв достъп до лечение, тоест те са извън здравната система. В сравнение със страните от ОЕCD (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - ОИСР), Канада изразходва едва 7% от бюджета си за здравеопазване на психично болните в сравнение с 11% в страните на ОЕCD.

Това донякъде обяснява следната мрачна статистика:

Всяка година 4 000 канадци умират от самоубийство, от тях 1000 са малолетни.

Това прави средно 11 самоубийства на ден .

“Трябва да направим повече, за да се справим с проблемите на здравето, икономиката и социалната справедливост на нашето време.“ Това са думи на д-р Катрин Зан, президент и изпълнителен директор на CAMH (The Centre for Addiction and Mental Health - Център за Наркомании и Психично Здраве).

Още малко статистика:

  • Около 28 000 деца и младежи са били в списъци на чакащи за лечение на психично здраве през януари 2020 г.

  • Средното време на чакане за деца и младежи е 67 дни за консултиране и терапия и забележете …92 дни за интензивно лечение.

  • Достъпът до тези услуги се различава в зависимост от географската област; в някои райони децата и младежите имат достъп до услуги почти веднага, докато в други времето на чакане може да достигне до 2,5 години.

За момент да оставим настрана “логиката“ на хронично неадекватното финансиране на здравната система по отношение на психично болните и да се опитаме да анализираме една друга “странност“, отнасяща се за новите критериите за асистираното самоубийство. А именно - адекватността на правната основа на бъдещия закон, позволяващ евтаназия на психично болните. В този дебат естествено съществуват две радикално противоположни позиции. Както е добре известно, канадската конституция изрично забранява дискриминацията въз основа на умствено или физическо увреждане. Именно на тази база се крепи основният аргумент на защитниците на евтаназията, който е издигат на правен пиедестал - неделимостта на човешките прaва: На какво основание, позовавайки се на Хартата за права и свободи (Конституцията), можем да откажем евтаназията на психично болни, след като тя е вече достъпна за пациенти с терминални болести?

От другата страната на дебата е аргументът за невъзможността обективно да се определи продължителността на редица психични заболявания като депресия и тревожност. Още по-проблематично стои въпросът с умствената компетентност на кандидатите, позволяваща даването на информирано съгласие за асистирано самоубийство.

Кое всъщност кара Канада да се превърне в безспорен шампион по легализирането на MAID? Тук едва ли се сблъскваме единствено със стигмата на една социална и морално-етична дилема Нещо повече, за желязната логика, царуваща в парадигмата на неолиберален свят, тази дилема има съвършено друго измерение – то е финансово. Според официалните проучвания, в големите канадски градове между 23% и 67% от бездомните хора имат психично заболяване. Зависимостта на психичните заболявания от бедността е право пропорционална, но проблемът тук е, че преди всичко това струва изключително много пари на държавата. Годишните икономически разходи за психичните заболявания и съпътстващата бедност се оценяват на внушителната цифра от 50 милиарда долара, включващи загуба на производителност, както и разходи по здравеопазването и по наказателното правосъдие.

В тази връзка в уводна статия за “новаторския подход““ на Канадското правителство по отношение на евтаназията авторитетният „Yолт Стреет Джърнъл“ задава следния неудобен въпрос: коя група е наред след психично болните – бедните?

Как можем да откажем MAID. на хората, които страдат от бедност. Кое е по-хуманно - да откажем на един нещастен човек асистирано самоубийство, или да му го предложим?

Д-р Стефани Грийн от Виктория, Британска Колумбия казва че откакто Канада легализира евтаназията през 2016 г. , лично е евтаназирала 150 души и че 90 процента от нейната медицинска практика е свързана с услуга.

....

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели