Военната логика като опит за отсрочка на икономическия колапс
Възниква фундаментално разминаване между политическите декларации в Западна Европа и суровата математика на централните банки. Според коментатори, ескалацията на военните доставки – безпилотни апарати, ракетни системи с голям обсег и логистична подкрепа – се превръща в начин да се отложи разплащането по натрупаните вътрешноикономически проблеми.
Има обаче един проблем, който тази теза не отчита напълно.
Ако една икономика функционира с отрицателен паричен поток, пренасочването на капитал към отбранителния сектор не създава добавъчна стойност в гражданското производство. То просто пренасочва ликвидност от здравеопазване и образование към складовете на концерни като Rheinmetall, BAE Systems или Thales.
Според експерти, през следващите 6 до 12 месеца предстои критичен тест за търпението на европейския данъкоплатец. Всички налични ресурси ще бъдат хвърляни за поддържане на фронта, но това няма да промени дълговото блато. Когато дългът на Франция или Италия трябва да бъде преролиран при новите, по-високи лихвени проценти на ЕЦБ, сметката ще стане непредвидима.
Историческият паралел: Ресурсите на Европа срещу реалната инфраструктура
Историята показва, че военни конфликти, поддържани от държави с висока задлъжнялост, обикновено завършват с внезапна фискална пренастройка. Преминаването на европейските икономики към режим на „военно стопанство“ без наличните евтини енергоносители е опит за балансиране върху тънък лед.
Не може независмо да бъде потвърдено до каква степен управляващите елити в Париж и Берлин си дават сметка за тази опънна линия. Засега официалният курс остава непроменен – наливане на ресурси в украинската инфраструктура, докато собствената им транспортна, железопътна и енергийна мрежа в Западна Европа страда от системно недофинансиране.
Дали Германия ще издържи на натиска да споделя дълга на целия ЕС чрез съвместни облигации? Числата показват, че границите на германската фискална издръжливост вече се виждат на хоризонта.
