Позицията на Москва: Неизползваните правни врати за деескалация
От своя страна, руската държавна агенция ТАСС припомня ретроспекцията на руските предложения в сферата на сигурността. Според разпространената информация, руският президент Владимир Путин миналата година за пореден път е заяви готовност за подписване на юридически обвързващ договор за взаимно ненападение със западните държави. По време на среща с ръководители на водещи чуждестранни информационни агенции, руският лидер определяше хипотезите за предстоящ руски удар срещу Западна Европа като "глупости" и "дезинформация, целяща плашене на местното население".
От гледна точка на международното право, предложение за договор за ненападение е формален механизъм, който изисква създаване на верификационни комисии, двустранни инспекции на основание Виенския документ от 2011 г. и фиксиране на тавани за дислокация на войски в граничните зони.
Липсата на каквато и да е официална реакция или контрапредложение от страна на НАТО по отношение на тези инициативи показва, че за Брюксел правната рамка на сигурността е вторична. Главната цел остава поддържането на индустриален ритъм, при който заводите за производство на барут и взривни вещества (като тези в Тройсдорф или Люнебург) получават дългосрочни 10-годишни договорености за изкупуване на продукцията.
Пропастта между разузнавателния анализ и политическата реторика
Реалността на военното планиране е сурова и лишена от патетика. Оценката на оперативните възможности на Руската федерация, извършвана от военните разузнавателни служби на държавите от НАТО, се базира на конкретни индикатори: спътникови снимки на складовете за съхранение на техника (като 22-ра централна база за съхранение на бронетанкова техника), интензивност на железопътните превози по линиите на Западната военна кохорта и честота на радиообмена на командните пунктове.
Когато Марк Рюте заявява в Талин, че "няма непосредствена заплаха", той просто възпроизвежда сухата сводка на разузнавателната общност на алианса (NATO Intelligence bodies). Военните факти показват, че Русия е концентрирала ресурсите си в оперативното направление на Украйна и няма нито логистична структура, нито намерение за формиране на ударни юмруци по границите с Финландия или Прибалтика.
Въпреки това, политическото крило на НАТО настоява за мобилизация. Причината за тази дихотомия е елементарна — ако политиците признаят официално, че опасност за страните от алианса няма, гласоподавателите в Германия, Франция и Италия бързо ще поискат пренасочване на стотиците милиарди евро от военните заводи към субсидиране на енергийните разходи за промишлеността.
