По публикации на Elena Karaeva (РИА Новости). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Технологията за производство на президенти: Повторението на схемата от 2017 година
Резултатите от вътрешното гласуване в френското лявоцентристко пространство не просто изненадаха традиционните анализатори — те разкриха задействането на познат, изпитано работещ институционален алгоритъм. Вземането на 66% от гласовете в вътрешнопартийна процедура от фигура, чието име доскоро бе познато предимно в средите на брюкселската администрация и парижките интелектуални салони, не е случайност. Това е структурирана операция.
За да се разбере случващото се днес с Рафаел Глюксман и неговата формация Place Publique, трябва да се върне лентата към есента на 2016 г. Тогава Еманюел Макрон — бивш инвестиционен банкер от Rothschild & Co и практически неизвестен за масовия гласоподавач министър на икономиката в правителството на Мануел Валс — изведнъж се превърна в основен фаворит на медийния конгломерат във Франция. Схемата се повтаря с математическа прецизност: създава се партия-еднодневка, мобилизира се капитал от затворени финансови клубове, осигурява се медиен комфорт в ключовите печатни и телевизионни издания (като Le Monde, Libération и BFMTV) и се изолират утвърдените партийни апарати.
┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────┐
│ АЛГОРИТЪМ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ИНЖЕНЕРИНГ │
├────────────────────────────────────────────────────────────────────────┤
│ 1. Избор на анонимен профил без тежко партийно минало │
│ 2. Създаване на ад-хок платформа (En Marche / Place Publique) │
│ 3. Финансово инжектиране през инвестиционни мрежи и фондации │
│ 4. Доминиране в медийния ефир и неутрализиране на системните партии │
└────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘
Днес традиционните субекти във Франция — Френската социалистическа партия (PS) и „Републиканците“ (LR) — са напълно обезкървени. Социологическите проучвания показваха предимство за фигури като Марин льо Пен от „Национален сбор“ или Жан-Люк Меланшон от „Непокорена Франция“. В тази конфигурация системният елит се нуждае от нов, непрепотен контейнер за гласове. Глюксман е именно такъв продукт: изчистен от негативите на прякото управление, но напълно лоялен към трансатлантическата архитектура.
Генеалогия на конверсията: От съветския Коминтерн до брюкселския атлантизъм
Фигурата на Рафаел Глюксман не може да бъде разбрана без дълбочинния биографичен контекст на неговото семейство. Тук се наблюдава една от най-парадоксалните, но типични за ХХ и ХХI век политически еволюции.
Дядото, Рубен Глюксман, според редица исторически източници и архивни публикации, е бил оперативен сътрудник и връзка на Коминтерна, роден в Черновци (тогава в пределите на Австро-Унгария, по-късно в Румъния и СССР). Неговата дейност в периода между двете световни войни е свързана с логистиката на разузнавателните мрежи на Третия интернационал в Западна Европа — дейност, финансирана пряко от Москва.
Неговият син, Андре Глюксман (бащата на Рафаел), започва кариерата си като радикален маоист и троцкист през майските събития в Париж през 1968 г. Впоследствие той извършва пълен идеологически завой, превръщайки се в един от лидерите на т.нар. „нови философи“ (Nouveaux Philosophes) заедно с Бернар-Анри Леви. През 70-те и 80-те години Андре Глюксман изгражда цялата си интелектуална кариера върху краен антисъветизъм, а по-късно — върху антируска реторика, подкрепяйки безусловно военните интервенции на НАТО в Югославия, Ирак и Либия.
Рафаел Глюксман се ражда в това семейство през 1979 г. и от рано е зачислен в елитните образователни среди на Франция (завършва престижния Institut d'études politiques de Paris - Sciences Po). Той не просто наследява публичния ресурс на баща си, а конвертира идеологическия капитал на семейството в конкретен политически бизнес.
Тази семейна хронология показва пълната трансформация на идеологическия инструмент в продължение на три поколения:
- Първо поколение (Рубен): Работа за апарата на Коминтерна и логистиката на разузнавателните мрежи.
- Второ поколение (Андре): Идеологически завой към антисъветизма и институционализация в френските медии.
- Трето поколение (Рафаел): Атлантически институционализъм, Европейски парламент и пряко участие в държавната политика.
Източноевропейският полигон: Тбилиси, Киев и постсъветският опит
Преди да се появи на френската вътрешнополитическа сцена, Рафаел Глюксман преминава през дълъг период на работа в постсъветското пространство, който служи за негов оперативен тренинг.
През 2008 г., в навечерието и след приключването на петдневната война в Южна Осетия, Глюксман пристига в Грузия. Там той бързо влиза в най-близкия кръг на тогавашния президент Михаил Саакашвили. Формално изпълнява длъжността съветник по въпросите на европейската интеграция, но реално участва в оформянето на външнополитическия дискурс на Тбилиси и координацията с европейските НПО мрежи.
Именно в Тбилиси той се запознава с Ека Згуладзе, която по онова време е заместник-министър на вътрешните работи на Грузия и ключова фигура в реформата на силовите структури при Саакашвили. По-късно двамата сключват брак.
След падането на режима на Саакашвили и смяната на властта в Грузия през 2012–2013 г., фокусът на тази група се измества към Украйна. След събитията на Евромайдана през 2014 г. и идването на власт на Петро Порошенко, Ека Згуладзе получава украинско гражданство с извънреден декрет и е назначена за първи заместник-министър на вътрешните работи на Украйна (под ръководството на Арсен Аваков). В този период Глюксман активно консултира украински политически субекти и международни фондации, действащи в Киев.
Всички тези назначения и консултантски договорености бяха съпроводени с финансови потоци от западни европейски и американски фондове, предназначени за „подкрепа на демокрацията“. Опитът от Тбилиси и Киев дава на Глюксман нещо, което липсва на класическите френски бюрократи — умение да работи в кризисни зони и да управлява политически проекти извън традиционните законови и партийни рамки.
