/Поглед.инфо/ Във Финландия е публикувана книга, от която следва, че в началото на 90-те години Русия e можела да загуби Карелия и Виборг, но позицията на финландския президент Коивисто уж е спасил териториалната ни цялост. Вярно ли е, че Михаил Горбачов и Борис Елцин са търгували териториите на страната зад гърба на населението си?
Поводът е такъв, че веднага трябва да се заемем: твърденията на дипломата, политолога и писателя Юка Сепинен за готовността на СССР при Горбачов да се обсъди прехвърлянето на Карелия във Финландия изглеждат съмнителни. Ако по някаква причина това не е лъжа, то поне опит да се представи желаното за действително.
Сред мнозинството руски граждани преобладава негативното отношение към Горбачов. Обвиненията в предателство към националните интереси и "нископреклоничество пред Запада" отдавна са станали обичайни и трябва да се признае, са оправдани. Но не и в случая.
Доказателствената база на Сепинен е откровено слаба и когато Горбачов твърди, че чува за нещо подобно за първи път, може да му се вярва. Във Фонда на бившия президент на СССР отговорът на запитването е рязко:
„Тези изявления са инсинуации. Това не може да съответства на реалността, защото няма нищо подобно. Всички разговори на тогавашните лидери на СССР Михаил Горбачов и Финландия - Мауно Коивисто са документирани, сега са публикувани. Връзката им беше близка, обсъждаха се различни въпроси. Но няма нищо подобно и не може да има нито при вътрешни преговори, нито с външни партньори. Просто не мога да си представя, че някой лидер на страната ни би могъл да обсъди подобно нещо“, смята Павел Палажченко, ръководител на пресслужбата на фондация „Горбачов “.
Най-слабото в логиката на Сепинен, описана подробно в тази статия, е аналогията. Той сравнява Карелия с балтийските държави, които получават независимост още преди разпадането на СССР. Уж по същия път в началото на деветдесетте години Карелия е можела да извърви път към по-нататъшно сливане с Финландия, но в действителност не успява.
Първо, за разлика от Латвия, Литва и Естония, тя няма статут на съюзна република, която имаше право да напусне СССР. Била е Карело-Финска ССР, отменена през 1956 г. Между другото, тя е премахната, защото най-накрая се отказват от сталинистката идея да се включи Финландия в СССР. В замяна финландците подписват обвързващо споразумение с Москва, гарантиращо отхвърлянето на всякакви териториални претенции, формално неутрален статут на Хелзинки и неговата практически просъветска ориентация.
Това споразумение потъва в забрава през септември 1991 г. - тоест, когато според Сепинен Финландия има шанс да вземе Карелия за себе си. Но е трудно да си представим, че Горбачов, докато се опитва да спаси остатъците от Съюза, за да остане президент поне на нещо, изведнъж би имал интерес от прехвърлянето на Карелия и Виборг във Финландия.
Съветският съюз е повлиян от желанието да се отърве от Виборг, защото завзетата територия беше в лошо състояние и няма ресурси за неговото възстановяване, казва Сепинен. Звучи лудо, тъй като тогава няма ресурси, но има региони и по-пренебрегвани от Виборг.
Второ, отделянето на балтийските републики от СССР става по искане на „дъното“. Съветските патриоти са скептично настроени към борбата на латвийците, литовците и естонците за независимост, но тази борба наистина я има, тя е наистина мащабна и обхваща широките слоеве от населението. В Карелия няма нищо подобно и не може да има. Още в началото на XX век по-голямата част от местното население са руснаци, а към разпадането на СССР те вече са около 75%.
Ако зададете директен въпрос, откъде дипломатът и политологът смята, че ръководството на СССР е имало планове да обсъжда съдбата на Карелия, се оказва, че това се опира на конкретен епизод в неговата биография. През лятото на 1990 г. в град Котка се провеждат тържества в чест на 200-годишнината от битката при Роченсалм - победата на руския флот над шведския. Сепинен ръководи този проект и след празненствата той е поканен на вечеря от Лев Паусин, „съветник-пратеник на Съветския съюз в Хелзинки“.
„Той каза, че либералното мнозинство от съветското политбюро вярва, че СССР може да започне преговори с Финландия за връщането на Карелия“, припомня Сепинен.
Според тази формулировка може да изглежда, че Паусин е бил посланик на СССР, но това не е така. Съветникът на пратеника е заместник посланикът, но официалната биография на Паусин, дадена на мястото на текущата му служба, не показва, че той е заемал такава длъжност. Но се говори, че в края на 90-те години той е бил генерален консул на Руската федерация в Турку и това е по-нисък дипломатически статус.
Самият Паусин отказа коментар, но съставът на участниците в тази вечеря по принцип не предполага обмен на класифицирана информация - по-скоро e като обикновено клюкарстване (вероятно напълно измислено), ако не и една от прословутите „провокации на КГБ“.
Основният патос на книгата на Сепинен е насочен срещу бившия финландски президент Мауно Коивисто. Твърди се, че именно той е пропуснал шанса да върне Карелия. Всъщност книгата се нарича „Защото президентът Коивисто беше против завръщането на Карелия“. Защо е против? Отговорът е: „Той не искаше Западна Финландия да има конкурент в лицето на Виборг. Всъщност през 30-те години Виборг е проспериращ град във Финландия. "
Може би Сепинен има лична вражда към Коивисто. Може би всичките му сензационни обвинения са подчинени на една цел - да продаде литературното си произведение. Темата за изгубените Карелия и Виборг (които между другото никога не са влизали в Карелия) все пак намира жив отзвук в сърцата на финландските патриоти, въпреки че официално Хелзинки няма териториални претенции срещу никого.
По-трудно е с Елцин. Заместник-министърът на външните работи на РСФСР по време на августовския преврат Андрей Фьодоров, работил дълго време във Финландия, призна в интервю, че карелският въпрос през 1991 г. е бил обсъден поне тайно от руското правителство. В същото време е спомената възможността за продажба на тази република на Финландия и възможността за съвместно управление на нейната територия.
Тогава екипът на Елцин спешно се нуждае от пари - хазната е празна. В същото време Финландия се разглежда като място, където ще бъде създадено руското правителство в изгнание, ако ГКЧП спечели. Преговорите по тази тема са водени от самия Фьодоров.
Друго нещо е, че това е един вид „номер“ на председателството на Елцин - той е готов да обсъди всичко, за да „поддържа разговор“. Най-известният пример е съдбата на Курилските острови, защото, както припомни бившият вицепремиер Борис Немцов, президентът на Руската федерация има някаква мания за сключване на мирен договор с японците на всяка цена, но правителството възразява и по-далеч от обсъждане не се е стигало.
„Раздялата“ с Карелия би била по-трудна, отколкото с Курилските острови: промените в нейния статус заплашват да подхранят сепаратизма в националните републики, когато Чечения вече не се подчинява на Москва, а Татарстан отказва да подпише федерален договор и буквално мечтае за независимост.
Може би затова карелският случай не съдържа никаква конкретика: ако въпросът за териториалните отстъпки във Финландия наистина е възникнал, то той бързо е затворен за тъгата на онези финландски патриоти, за които разширяването на границите на родината им остава стара мечта.
Всичко е имало в историята на нашите отношения. Водили са се четири войни - СССР не се сражава с никоя друга държава толкова често и толкова дълго, колкото с Финландия. По-специално има война за Карелия, която след Октомврийската революция става като ДНР - самопровъзгласена и непризната държава. Има пристъпи на русофобия от финландските елити, които навремето се отнасят ъм СССР и Русия по същия начин, по който сега се отнасят галичани и поляци.
Съвременна Финландия е една от най-дружелюбните страни на ЕС към Руската федерация, икономиката на която значително зависи от икономиката на ядрената ѝ съседка: всяка голяма криза неизменно засяга и финландците. Но копнежът за изгубените земи, от тяхна страна, колкото и да е силен, може само да увеличи тиража на книгата на Сепинен, но нищо повече.
Превод: В. Сергеев