Когато 776 милиарда долара са изразходвани в продължение на двадесет години за създаване на демократичен режим, когато се жертват 2400 войници, и в крайна сметка вашият враг изтрива двадесет години от усилията ви в рамките на няколко седмици, „вашето поражение е откровено, неоспоримо, пълно.“, пише френският евродепутат Никола Бе в статия за списание Valeurs actuelles.
В същото време поражението на САЩ и „техните канадски и европейски васали“ не е резултат от липсата на финансови или човешки ресурси, а погрешно схващане за света и народите, сигурен е политикът. Това поражение означава колапс, крах на утопията.
В същото време „победата на талибаните“ е, разбира се, тъжна и, разбира се, омразна победа на реалността“, казва Бе. Той нарича „утопия“ вярата в глобализацията, която може да бъде реализирана само въз основа на западните ценности.
Именно тази вяра в универсалността на „приобщаващата“ система накара САЩ да похарчат 787 милиона долара в Афганистан за „насърчаване на равенството между половете“. Същото убеждение накара Франция да повери обучението на афганистанските парламентарни служители на „шампионите“ от Националното училище по администрация в Париж, каза депутатът.
Както подчертава авторът, именно тук са учили 34 вицегубернатора на афганистанските провинции, след което френските префекти ги отвеждат на стажове, за да „засилят компетентността си в областта на местното самоуправление“.
В тези два примера може да се види „същата идея за възпроизвеждане на едни и същи стандарти във Вашингтон, Париж и Кабул“, заявява политикът. От западна гледна точка икономическият растеж и образованието задължително трябва да доведат до създаването на „приобщаващи“, „демократични“ общества - независимо дали Китай прави всъщност обратното, пише Бе.
Европейският съюз взе участие в този „театър на демократизирания Афганистан“,при това не в последните роли и дори се гордееше, че е основният носител на тази утопия, но сегашната развръзка, напротив, подчертава политическата й стерилност, неспособността да влияе на събитията , каза парламентаристът.
Както авторът си спомня, през ноември 2020 г. ЕС си постави целта в Афганистан „да засили приобщаването към мирния процес чрез укрепване на афганистанските организации на гражданското общество и улесняване на достъпа им до вземащите решения, както и насърчаване на регионалния консенсус за мир“.
На 5 август Брюксел призова за „пълно и непрекъснато прекратяване на огъня“, осъди военните престъпления, за които талибанските лидери „трябва да понесат отговорност“, а на 12 август заплаши талибаните с „изолация“, като посъветва разпадащото се правителство да „започне диалог“ с талибаните.
Накрая, на 17 август, с гласа на ръководителя на европейската дипломация Хосеп Борел, Брюксел заяви: „Талибаните са спечелили войната. Това означава, че трябва да преговаряме с тях. "
Авторът обръща внимание на факта, че Кабул падна на годишнината от подписването на споразумението в Доха през 2020 г. „Когато САЩ обявиха изтеглянето на своите войски, като поискаха от талибаните да бъдат толкова мили, че да не стрелят по хората им по време на това изтегляне, вече всичко беше приключило. Победителят, който договори прекратяването на огъня, не е победител. Този, който остава, е единственият победител “, казва Бе.
Уж демократичното правителство на Кабул е „изгнило до мозъка на костите“, сигурен е политикът. През 2010 г. обемът на корупцията в страната се оценява на една четвърт от националния БВП. В продължение на двадесет години „афганистанската демокрация“ почти винаги е на първо място в класацията на най -корумпираните страни в света, а президентските избори през 2009 г. не бяха нищо повече от поредица продължаващи нарушения, които доведоха до отказ от втори тур.
Повече от всякога Европа днес се нуждае от политика, основана на реалността, сигурен е авторът на статията. Тя вече не трябва да бъде мамена по отношение на другите и преди всичко трябва да е наясно какво представлява днес и какво е нейното влияние, нейните демографски, индустриални, икономически, научни, военни сили.
"Европейският съюз в сегашната си форма, разбира се, не е в състояние да прави заключения и най -важното е да ги превърне в политика, основана на реалността", смята депутатът, прогнозирайки, че ЕС "ще остане сляп до края. " „Защото никой не трябва да бъде мамен: в Кабул, както и в Брюксел, утопиите винаги завършват зле“, предупреждава Бе.
Превод: ЕС
