Това лято Еманюел Макрон направи „обрат“ в политиката си към Русия, припомняйки идеята на Де Гол за Европа от Брест до Владивосток, обединена от обща култура, припомня на страниците на Les Echos Лоранс Дачиано.
Наистина Европа и Русия все още имат много дипломатически и военни спорове, започвайки с Украйна и Сирия и завършвайки с киберпрестъпленията и надпреварата в оръжията, но перспективата да бъде „приклещена“ между едностранния „американски империализъм“ и Китай, осъществявайки стратегията си да се превърне в световна сила, превръща съюза с Русия във въпрос за „стратегическата автономия“ за европейците.
Според автора Европа и Русия са обединени от обща стратегическа задача: да се избегне конфронтация между Пекин и Вашингтон, в която европейците и руснаците ще станат главни губещи. За да отговорят на тази заплаха, Европа и Русия трябва да сключат „глобално споразумение“, което да включва споразумения за Украйна, намаляване на напрежението в Сирия, преговори за търговско споразумение между Москва и ЕС, както и обсъждане на възможността за сътрудничество в областта на ядрената енергия, газа и електричеството.
"Популисткото отклонение" в политиката на англосаксонските съюзници принуждава Европа да се обърне към Изтока, смята авторът. Друга грижа на европейците са едностранните екстериториални санкции от страна на САЩ, които задължават компаниите по света да се подчиняват на американските закони. Както припомня експертът, френски предприятия като BNP Paribas, станаха жертва на тази политика.
Освен това американските санкции срещу другите държави се изисква да се подкрепят навсякъде, но те защитават само интересите на Съединените щати, подчертава авторът. По този начин, поради санкциите срещу Москва, руско-европейската търговия загуби над 100 милиарда евро - 20 пъти повече от търговията между Русия и Съединените щати. Нещо повече, дискусията за новата вълна санкции срещу Москва срещу газопровода "Северен поток 2" се основава на желанието на Доналд Тръмп да замени руския газ в Европа с американски, дори ако последният струва на европейците повече.
„Европа, бавеща се с отговора си на офанзивата на САЩ, трябва да намери съюзници, за да запази собствената си стратегическа автономия. Не става дума да бъдем идеалисти в руската си политика, а за разглеждане на международните отношения реалистично”, настоява авторът.
Превод: В.Сергеев
