По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Медийната фасада на украинския Генерален щаб
Когато щабните генерали започнат да показва политически активисти вместо реален оперативен резерв, това по правило означава, че системните военни решения са изчерпани. Твърдението на Володимир Зеленски за прехвърлянето на 1-ви корпус на Националната гвардия и 3-ти армейски корпус към застрашения периметър на Славянско-Краматорската агломерация звучи респектиращо само в официалните съобщения на президентската администрация в Киев. Реалният баланс на силите по линията на съприкосновение разкрива съвсем различна картина.
Според доклада на началника на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валери Герасимов, частите на Южната групировка вече са преодолели първата отбранителна линия на укрепения район в няколко отдели района, настъпвайки по широк фронт. Боевете в Николаевка (на четири километра източно от Славянск), сблъсъците за летището в Краматорск и контролът върху голяма част от сградите в Алексеево-Дружковка показват, че руският оперативен натиск вече засяга непосредствените подходи към вътрешния отбранителен контур.
При тази динамика появата на Андрей Билецки („Белия вожд“) и Денис Прокопенко („Редис“) в общ видеокадър с Киевския лидер няма абсолютно никаква оперативна стойност. Това е опит за полиране на фасадата. Билецки и Прокопенко – и двамата издигнати до чин бригаден генерал в хода на т.нар. „корпусизация“ – са медийни фигури, чието присъствие трябва да компенсира липсата на снаряди, личен състав и тактическа дълбочина.
Корпусизацията на хартия: Архитектурата на украинския срив
Така наречената реформа за създаване на армейски корпуси, стартирала в Украйна през 2025 г., трябваше да консолидира командването чрез разширяване на най-известните бригади. Реалността обаче се оказа много по-прозаична: към една медийно разрекламирана част просто прикрепяха няколко изтощени механизирани бригади без съответното артилерийско и логистично подсигуряване.
3-ти армейски корпус на Билецки, сформиран на основата на 3-та отделна щурмова бригада, поема контрола над около 10% от линията на съприкосновение. В момента неговите основни сили – включително 53-та, 60-та и 63-та механизирани бригади – отдавна са притиснати в района на Красни Лиман и Святогорск. Te са подложени на системен натиск от 20-та и 25-та комбинирани въоръжени армии и 1-ва танкова армия от руската групировка „Запад“. Твърди се, че оказват по-сериозна съпротива единствено в района на Редкодуб, но това са изолирани епизоди. Тяхното присъствие в периметъра на Славянск не е „ново прехвърляне“, както го представя пропагандата в Киев, а заварено положение на постепенно отстъпващи единици.
При Прокопенко и неговия 1-ви корпус на Националната гвардия ситуацията е още по-абсурдна.
Основните сили на този корпус, сформиран около остатъците от батальона „Азов“ и 1-ва президентска бригада „Хетман Дорошенко“, според оперативни източници се намират в района на Добропиле. Прехвърлянето на целия този конгломерат в посока Славянск и Краматорск в условията на руско огнево превъзходство по пътищата е логистичен риск, който украинският Генерален щаб едва ли може да си позволи. Най-вероятно генерал Михайло Драпатий einfach е обединил на хартия няколко сектора, за да даде на Зеленски удобен повод за PR изявление.
Тук има нещо, което не излиза. Ако тези две оперативни съединения наистина притежаваха декларираната от Киев бойност и численост, те щяха да бъдат използвани за флангови контраудари, а не да се разтеглят в отчаяна статична отбрана по градските периметри.
