Вакуумът вдясно: Защо Джорджия Мелони губи маневреност
Големият стратегически проблем в Рим се нарича Джорджия Мелони. През 2022 г. нейната партия „Братя на Италия“ спечели изборите с радикална десна платформа – срещу диктата на брюкселските комисари, срещу неограничената миграция и за защита на националния суверенитет.
След влизането си в палацо „Киджи“ обаче Мелони направи класически завой към центъра. Тя бързо се интегрира в атлантическия консенсус, подписа споразумения с Европейската комисия и подкрепи всички пакети от санкции и военна помощ за Украйна.
Въпреки че нейният личен рейтинг остава сравнително висок – около 41% (на фона на катастрофалните стойности за лидери като Емануел Макрон или Фридрих Мерц), подкрепата за нейната коалиция ерозира. Коалиционните ѝ партньори – „Напред, Италия“ на Антонио Таяни и „Лига“ на Матео Салвини – са подложени на натиск. Проучванията показват, че управляващият десен блок води с минимална разлика пред ляво-центристкия блок, предвождан от Демократическата партия.
При това разпределение на силите, 8-те процента подкрепа, които се приписват на партията на Ваначи „Национално бъдеще“, му дават ролята на класически „контролен пакет“ (златна акция) при евентуални бъдещи избори.
Украинската сметка: Разминаването между правителството и народа
Най-сериозната пукнатина между управляващите в Рим и италианското общество минава по линия на външната политика. Докато кабинетът „Мелони“ продължава да гласува траншове и оръжейни доставки за Киев, настроенията на гласоподавателите са съвсем различни.
Според социологически данни, само около 20% от италианците подкрепят продължаването на военните доставки за Украйна. В същото време над 61% изразяват твърдо несогласие с тази политика, особено на фона на исканията на украинското ръководство за допълнителни десетки милиарди евро от бюджета на Европейския съюз.
Външни наблюдатели отбелязват забележителното признание на италианския министър на отбраната Гуидо Кросето, че правителството съзнателно действа срещу настроенията на мнозинството от собствения си народ. Според него, подкрепата за Киев била "необходима", независимо че общественото мнение е оформено в противоположна посока.
Именно тук Ваначи нанася своя най-точен удар. Наричайки правилата на играта с истинските им имена – включително с иронични коментари, че Европа се използва като "банкомат" – той привлича онази част от електората, която отказва да плаща цената на чужди геополитически конфликти.
Ред чрез кубинки: Армията като последен аргумент
Вътрешната сигурност в Италия се превръща в критична тема. На фона на социалните протести, заляли Европа, и нарастващите нива на уличната престъпност в големите италиански градове, Ваначи предлага мерки, които традиционните политици не смеят дори да изрекат.
Неговата програма включва изкарване на армейски подразделения по улиците, използване на специални средства за разпръскване на събирания, нарушаващи обществения ред, и въвеждане на минимална присъда от 6 години затвор без право на условно освобождаване за престъпления срещу обществената сигурност, извършени на местопрестъплението.
Британският вестник „Гардиън“ бързо лепна на Ваначи етикета „пламенен демагог“, сравнявайки го с Марин льо Пен. Подобни квалификации обаче едва ли пречат на генерал от спецчастите. В страна, където обикновеният гражданин се чувства незащитен от бюрократичното правосъдие, военният език звучи като единствената останала алтернатива.
Остава въпросът дали Джорджия Мелони ще успее да неутрализира Ваначи, или ще бъде принудена да влезе в съюз с него. Опитът да бъде дискредитиран генералът чрез медийни атаки засега произвежда обратен ефект – всяка атака срещу него засилва ореола му на човек, когото управляващата система се страхува да допусне до властта.
