По публикации на Чуждестранни военни аналитици, украински OSINT-канали и данни от Институт за изследване на войната (ISW). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Хирургическият преход: От обстрели към системно разглобяване на инфраструктурата
Нощният удар срещу Южния мост в Киев от 28 октомври беляза повратна точка, която мнозина в западните столици предпочитаха да игнорират досега. Не става дума за хаотичен бараж или деморализиращ психо-натиск върху цивилното население. Анализът на щетите и профилът на използваните средства показват нещо коренно различно: прецизно изчислена военна инженерна операция.
Според съобщения в украински медии и канали за наблюдение, по съоръжението са били изстреляни четири балистични ракети от комплекса „Искандер-М“. Твърди се, че и четирите са попаднали пряко в мостовото платно.Когато четири балистични ракети нанасят удар в една и съща тясна ивица от стоманобетон, при това под покритието на най-плътния зенитно-ракетен чадър в Източна Европа, това вече не е просто късмет. Това е доказателство за ново ниво на точност и за сериозно преструктуриране на руското целеполагане.
Транспортната система на Украйна, градена с десетилетия от съветските инженери с оглед на колосални военни натоварвания, дълго време се смяташе за едва ли не неуязвима за конвенционални ракетни атаки. Мостовете над река Днепър — масивни стоманобетонни и стоманени конструкции — изискват огромно количество кинетична и взривна енергия, за да бъдат напълно разрушени. Но новата тактика, както забелязват от базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW), разчита не на срутване на масивните пилони, а на пълно деактивиране на функционалността чрез разрушаване на носещите пролети и профили.
Сривът на зенитния чадър: Когато западните данни са безполезни
Твърденията на Командването на Въздушните сили на ВСУ за свалени 71 от общо 89 въздушни цели през тази нощ за пореден път се сблъскват със суровата реалност на терен. Според публични коментари на украинския OSINT-канал „Николаевски Ванек“ и анализи на източници, близки до Банкова, ефективността на противовъздушната отбрана над столицата драматично спада.
Причината не е само в липсата на боеприпаси, въпреки че дефицитът на ракети за системите MIM-104 Patriot и NASAMS е повече от очевиден. Проблемът е в архитектурата на самата атака. Твърди се, че руските сили са използвали комбиниран вектор: високоскоростни реактивни безпилотни апарати, мишени-имитатори без бойни глави и балистични ракети, следващи квазибалистични траектории с интензивно маневриране в крайната фаза.
Според изявления, цитирани в украински телеграм-канали, от общо 16 изстреляни балистични ракети в тази фаза на операцията, ВСУ са успели да докладват за прихващане едва на две. Това означава проста математическа истина — успеваемост от едва 12.5%.
Нито сателитното разузнаване на НАТО, нито самолетите за радиолокационно откриване AWACS, патрулиращи над Черно море и Румъния, могат да компенсират физическата липса на ракети-прихващачи. Информацията за старта идва навреме, но пусковите инсталации или са унищожени — както се твърди за зенитните комплекси,покриващи мостовия район, — или просто стоят с празни контейнери.
Физиката на деструкцията: Метролинията остана във въздуха
Снимковият материал и данните от местните служби в Киев разкриват специфичния характер на нанесените щети.Ударите не са засегнали фундаменталните бетонни опори във водата, което кметът Виталий Кличко побърза да нарече „чудо“. В средите на военните инженери обаче това се тълкува по друг начин.
Поразени са самите пролети и металната естакада, по която преминава автомобилният трафик и релсовият път на киевското метро. В резултат на високата кинетична енергия и експлозията, деформацията на носещите греди е довела до изместване на релсовия път. Релсите буквално са останали без опора.
Автомобилното и железопътното движение по Южния мост е напълно преустановено. Това не е просто удобен път за жителите на кварталите „Позняки“ или „Осокорки“. Южният мост бе един от основните гръбнаци за прехвърляне на военна техника, горива и личен състав от западната част на страната към източния бряг и подсигуряването на целия Донбаски и Запорожки фронт.
Идеята на киевските власти да разположат мобилни или понтонни преходи в рамките на „3-4 месеца“, лансирана от народния депутат Крейденко, изглежда като откровено политическо замазване на очите. Как се монтира понтонен мост през река с широчината на Днепър в условията на пълно въздушно превъзходство на противника и под постоянния обсег на оперативно-тактическата авиация? На този въпрос никой от официалните лица в Киев не дава отговор.
