/Поглед.инфо/ Трябва да се опитаме да изградим връзки и с двете страни на този злощастен конфликт

Докато православните се готвеха да празнуват Великден, а мюсюлманите постеха последните дни на Рамазана, на 15 април в Судан - страна, някога православна, но през последните петстотин години мюсюлманска - избухна пълномащабна гражданска война с висока степен на интензивност.

Оттогава измина повече от седмица, „мъглата на войната“ отчасти започна да се разсейва и очертанията на фронтовете се избистрят, но много рускоезични експерти, телеграм канали и медии са в неяснота и не знаят кого да подкрепят и кой за кого и какво се бори. Ситуацията в Судан наистина е сложна и противоречива.

През 2019 г. беше свалена 26-годишната диктатура на Омар ал Башир, който оттогава е в затвора (въпреки че наскоро беше освободен за един ден за погребението на брат си и беше аплодиран от тълпа поддръжници). Режимът на Башир беше непоследователен, по-специално сътрудничеше с Русия, Иран и Китай и беше под западни санкции, но в същото време изповядваше радикален сунизъм вътре в страната и помагаше на саудитската коалиция в Йемен.

След така наречената революция на власт идва временен преходен съвет, ръководен от генерал ал-Бурхан, състоящ се от различни воюващи фракции. По-специално, прозападният цивилен министър-председател Абдула Хамдук, чиято цяла биография го характеризира като марионетка в ръцете на американците, дълго време се опитваше да поеме лидерството.

Администрацията на Байдън последователно залага на прехвърлянето на властта на цивилни либерали, водени от Хамдук или някой друг опитомен лидер. Всеки път, под натиска на Съединените щати, Европейския съюз и ООН, в Судан се провеждаха кръгове от преговори за провеждане на избори и прехвърляне на властта на цивилни.

Но както през 2021 г., така и през 2022 г. поредните преговори биваха прекъсвани от нови либерални улични майдани и ответни репресии от страна на военните. През октомври 2021 г. Бурхан организира втори преврат и на практика свали Хамдук, който официално подаде оставка на 2 януари 2022 г. Сега той седи у дома и призовава всички към мир.

Трябва да се отбележи, че след преврата от 2019 г. Бурхан се позиционира като приемник на каузата на арабския национален социализъм, но беше силно ограничен в провеждането на политиката си от други членове на преходния съвет. В действителност Абдел-Фатах ал-Бурхан не е по-„социалист“ в политиката от неговия съименник и покровител Сиси в Египет, където насъристката реторика е комбинирана с държавно-капиталистическа многовекторност.

Вече при Омар ал-Башир две паралелни армии възникнаха в Судан по време на войната в Дарфур: Въоръжените сили и Силите за бързо реагиране. Въоръжените сили, ръководени от Бурхан, сега имат численост от 200 хиляди души (от които 100 хил. редовни войници), до 7 хил. танкове, много самолети и хеликоптери - по тези показатели суданската армия е в горната трета от всички армии в света, а в Африка е на пето място по военен бюджет и техника, включително и най-нова руска.

RRF/СБР/, водени от Хамдан Дагло, по-известен с прякора Хамидти, разполагат със 100 хиляди бойци и много малко оборудване, но имат огромен опит от намесата в Йемен, където воюваха няколко години на страната на саудитската армия.

Понякога в Русия се чуват мненията на експерти, че Хамидти е уж проруски политик, тъй като преди началото на СВО той е отишъл в Москва и е поискал подкрепа, обещавайки да помогне за изграждането на базата, докато Бурхан отстъпва под натиска на САЩ и Израел. Други твърдят, че Бурхан има посолство в Москва, самият той топло е приел руския посланик в Хартум (който напусна страната преди месец) и след години на преговори е дал зелена светлина за изграждането на военноморска база за руския флот в Порт Судан на Червено море.

Трети отбелязват, че има смисъл Русия да поддържа контакти и с двете страни, тъй като и Бурхан, и Хамдан имат известна автономия в действията и решенията си и не са американски марионетки, въпреки че са подложени на натиск и шантаж от Запада.

Официално руското външно министерство от самото начало на конфликта призовава страните към мирни преговори. Тази позиция практически не се различава от позицията както на западните, така и на ислямските страни. Евгений Пригожин, който беше награден с два от най-високите ордени на Судан както при Ал Башир, така и при Ал Бурхан, също изрази готовността си да помогне на суданския народ с хуманитарни средства за мирен край на гражданската война (ЧВК Вагнер напусна страната през 2021 г.).

В същото време думите на Държавния департамент на САЩ са в разрез с делата. Да, негови представители се срещнаха и с двете судански партии, но тук най-важният показател са две неща. Първо, посланиците на САЩ, Европейския съюз и Норвегия се срещнаха с Хамидти точно преди началото на неговия бунт, буквално предния ден.

Второ, дистанцирайки се официално от конфликта, Антъни Блинкен все пак призова за прехвърляне на властта в Судан към цивилно правителство - и това е ключовата точка в програмата на Хамидти, а не на Бурхан.

Още при Омар ал Башир, Русия подписа споразумение за създаването на наша военноморска база в Порт Судан на Червено море. Под ръководството на Бурхан процесът на преговори за това беше забавен поради американски заплахи, но той продължи и беше успешно завършен преди няколко месеца: Бурхан даде зелена светлина за създаване на база.

Това събитие подтикна американците да организират въстание в ръцете на Хамиди възможно най-скоро и да хвърлят вече бурния и обхванат от кризи Судан в бездната на гражданската война. Държавният департамент на САЩ вече обяви, че в суданското ръководство има „лица, свързани с Русия“, които „изнасят златните ресурси за Русия за финансиране на украинския конфликт“, а Бурхан е наречен „ключов получател на руски оръжия и услуги за обучение“. Човек е изненадан от броя на руските телеграм канали, подкрепящи Хамидти като предполагаем социалистически и проруски политик.

Причината за бунта на 15 април беше прехвърлянето на летище Мерое (древната столица на Нубия), през което RRF преди това са изнасяли злато и оръжия на Запад, на египтяните. Първоначално силите на RRF превзеха тази база, като взеха в плен египетски офицери. Те превзеха и столичното летище в Хартум, където бяха взривени самолет на ООН, саудитски и украински самолети (украинският екипаж, както обикновено, падна в капана - по-късно се оказа, че три от самолетите им са унищожени). Но като цяло бунтът не постига желаните резултати.

Войските на Бурхан успяха да превземат президентския дворец, изгорялата сграда на Генералния щаб и центъра на Хартум, както и да нанесат удари със самолети и бойни хеликоптери по обектите, превзети от хамданите. Бурхан издава указ за разпускане на RRF /СБР/, Хамидти отговаря по същия начин: заповед Бурхан да бъде арестуван и изправен пред съда.

От първия ден на войната Хартум се превърна в зона на интензивни битки. Телевизията и радиото не работят; видеоклиповете, публикувани в интернет, са местни по природа и не дават представа кой кои квартали контролира. Три четвърти от болниците в Судан са напълно или частично разрушени и бомбардирани безмилостно и от двете страни.

След първия ден от гражданската война правителствените сили на Бурхан контролираха Омдурман и западните квартали на Хартум, всички източни провинции на Судан (изтегляйки войски оттам към столицата) и южната част на Дарфур (Няла), където дори местното племе Хамиди се отрече от него. Бунтовническите RRF контролираха по-голямата част от родния им Дарфур, източните квартали на столицата Хартум и базата Meрoe на север от нея.

През следващите седем дни фронтът не се промени съществено. Силите на RRF/СБР/ загубиха Meрoe и почти всички провинции, с изключение на малък джоб в Дарфур. Както армията, така и СБР извършват активно прехвърляне на сили от цялата страна към столицата. В резултат на това гледките в Хартум бързо започват да приличат на Бахмут. Убити са, очевидно, хиляди хора, предимно цивилни. В момента кварталите в центъра на Хартум се контролират от двете страни, въпреки че след седмица бурхановците успяха да превземат президентския дворец, сградата на Генералния щаб и летището.

От друга страна, RRF има малък джоб на съпротива в Омдурман от другата страна на Нил: хамданите са превзели редица затвори, освобождавайки затворниците от тях и раздавайки им оръжие. Има съобщения за техния неуспешен опит да освободят 79-годишния Омар ал-Башир от затвора,

По отношение на военната тактика, фокусът на RRF върху бързи, маневрени действия се сблъска с технологичното превъзходството на по-тромавите судански въоръжени сили, особено в танковете и самолетите. Това доведе до задънена улица в Хартум. Шансовете на Бурхан да спечели гражданската война изглеждат по-вероятни, въпреки че има признаци за интерес на САЩ да удължат конфликта, за да навредят на Русия и Китай. В този случай не е изключено движение към известна „сомализация“ на Судан, което изглежда особено тревожно на фона на настоящите военни сблъсъци в съседните Етиопия и Сомалия.

Намесата на чужди държави в суданския конфликт вече е безпрецедентна. Оказа се например, че само граждани на САЩ в страната има до 19 хиляди души. В първия ден на войната центърът на Хартум е пълен с италианци и французи, гърци и руснаци, да не говорим за граждани на арабските страни. Поради войната имаше огромни трудности с евакуацията.

От 23 април западните държави изтеглиха посолствата си по въздуха, а САЩ организираха нощна военна операция с нахлуване на специални сили с хеликоптери, но те отведоха само дипломатите и отказаха да помогнат на всички останали американски граждани. Саудитци, йорданци и иракчани бяха евакуирани от Порт Судан по море до Джеда. Дипломати от Италия и Франция бяха ограбени и ранени, а поне един американец беше убит.

Ситуацията се утежнява от неточна и непроверена информация за военна намеса на съседни държави. Има слухове, че еритрейски части преминават границата; Премиерът на Етиопия Абий Ахмед изрично отрече подобен слух за неговите войски. Чад затвори границата със Судан, но се съобщава, че изгубен судански отряд от 320 войници е интерниран на негова територия.

Египетските офицери и войници пострадаха най-много: в първия ден на бунта те бяха заловени от силите на RRF в Мерое и едва тогава започна завръщането им у дома. Перспективите за интернационализация на суданската война не предвещават нищо добро нито за населението на тази страна, нито за международната стабилност и руските интереси.

Във всеки случай гражданската война в Судан вече доведе до един конкретен политически резултат: преходният съвет, който управлява след преврата през 2019 г., фактически престана да съществува: отсега нататък победителят ще вземе всичко.

От гореизложеното става ясно, че именно Бурхан може да гарантира на Русия база в Порт Судан, доставки на злато и контрол над търговските пътища, а неговата силна проегипетска ориентация служи като надеждна основа за изграждането на дългосрочен руско-египетско-судански съюз (като се има предвид всичко, което Египет прави сега за разширяване на икономическата интеграция с Русия и страните от БРИКС).

Понякога обаче има смисъл Русия да се учи на политически хитрости от Съединените щати и да не слага абсолютно всичките си яйца в една кошница, а да се опита да изгради определени връзки и с двете страни в този злополучен конфликт.

Превод: ЕС

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?