/Поглед.инфо/ По пътя към един многополюсен свят

Днес няма друга организация в света, в която да се стремят да се присъединят толкова много държави, колкото БРИКС - около 40 към съществуващите 10 и това далеч не е „таванът“. Напоследък тази абревиатура, която се роди почти на шега в главата на един западен анализатор, заживя самостоятелен живот и всъщност придоби авторитета на най-влиятелната и привлекателна интеграционна асоциация на нашето време.

Като вид игра на думи ( bricks се превежда от английски като „тухли“), това име всъщност се възприема от мнозина като набор от строителни елементи, положени в основата на нов световен ред.

Самият прилив на широк интерес към БРИКС не само в глобалния юг, но и в зони със стабилно западно влияние показва търсенето на такъв двигател на равнопоставена интеграция и желанието на много държави да не останат настрана от продължаващата бърза трансформация на международен ред.

Организаторите на предстоящата среща на върха на БРИКС на 22-24 октомври 2024 г. в Казан са изправени пред наистина трудна задача: да се съсредоточат върху обединяването на членовете, които вече са се присъединили към организацията, или да преминат към ново мащабно разширяване, за да не обидят всички желаещи да се присъедините към тях?

Най-чувствителна продължава да бъде кандидатурата на членката на НАТО Турция. Последната приема този процес изключително сериозно и в никакъв случай не се ограничава до декларации, които биха могли да се възприемат като дипломатически инструмент в заплетените й отношения със съюзниците от НАТО.

Анкара е изпълнила всички необходими формални изисквания за подаване на официално заявление и непрекъснато подчертава, че решението за присъединяване към БРИКС е неин стратегически избор. Турски експерти твърдят, че подобна решителност се вписва добре в „вековните фундаментални основи на османската политика“.

Така изданието Yeni Safak пише : „Готовността на Турция да се присъедини към БРИКС е отражение на концепцията за „политика на баланса“, която Османската империя успешно прилага от векове в съвременния свят, и показател за усилията на страната да възстанови позицията си сред световни сили ” С присъединяването си към БРИКС Турция се надява да играе по-активна роля в глобалната икономика, да диверсифицира търговските си партньорства и да може да „действа по-независимо на международна арена, доминирана от англо-американската система“.

В същото време фактът, че Турция е член на НАТО и че преговорите за членство с Европейския съюз продължават, изисква, според турците, внимателен дипломатически баланс между Запада и БРИКС. „Турция може да се превърне в силна, просперираща, авторитетна и ефективна държава, ако едновременно подобри отношенията си с Изтока и Запада “ , каза президентът Ердоган , „всеки друг метод освен този е неизгоден за Турция и ще ѝ навреди.“

Интересно изглежда заявлението на Азербайджан, който е близо до Анкара . И не става въпрос само за факта, че последният е важна връзка по маршрута Север-Юг, който е стратегически за БРИКС и Русия. От 2019 г. до 2024 г., след срещата на върха на Движението на необвързаните (ДН) в Баку, Азербайджан ръководи на ротационен принцип тази някога много влиятелна международна организация (120 държави-членки), която сега запази известен морален авторитет. От тази година председателството там премина от азербайджанския лидер И. Алиев към Уганда и нейния президент Мусевени.

С цялото ми уважение към него, трудно е да си представим, че в предстоящия период това движение ще успее да запази предишната си динамика. На ДН винаги е липсвал, както и сега липсва преди всичко икономическият компонент. В известен смисъл може да се каже, че БРИКС е естествен наследник на идеалите на ДН, но само в нови исторически условия и на съвсем друга материална основа, откриваща много по-уверени хоризонти пред първите.

Следователно присъединяването към БРИКС на един от съвременните лидери на ДН на Азербайджан може да има и своеобразно символично значение. Между другото, Русия и Китай имат официален статут на наблюдатели в ДН, което предполага, че споделят неговите идеали.

Дали си струва да се мисли за перспективите за пълно сливане на тези две организации, разбира се, е голям въпрос. В края на краищата, в преследването на количество, можете да загубите качество. Очевидно, на първо място, ядрото трябва да бъде запазено и укрепено, а останалите „претенденти“ могат да бъдат привличани към БРИКС стъпка по стъпка. Подобна практика има и в много други интеграционни обединения.

Неочаквано, но явно съвсем естествено, интерес към присъединяване към БРИКС се прояви и в най-развитите страни в света. От Европа все още не са подадени официални молби за членство, но в някои от нейните страни вече се водят дискусии по този въпрос.

Така например водещото външнополитическо издание на Швейцария „Светът за една седмица” ( Weltwoche - тираж 80 хил. екземпляра) с абсолютната сериозност и прагматизъм, характерни за жителите на тази страна, публикува материал, в който се посочва , че за „нас би било по-изгодно да си сътрудничим с БРИКС, отколкото с Европейския съюз“.

В него по-специално се посочва, че БРИКС представлява повече от 45% от населението на планетата (9,6% живеят в страните от Г-7), а асоциацията вече надминава Г-7 по всички ключови икономически показатели. Целта на БРИКС е да формира многополюсен свят, независим от ограниченията, диктувани от долара.

На практика посоченият проблем се решава доста ефективно: когато извършват взаимни плащания, членовете на асоциацията се опитват да използват национални валути, когато е възможно. Рано или късно ще бъде създадена валута на БРИКС и може би тя ще бъде подкрепена със злато, за да може да елиминира търговския дефицит.

„За Швейцария присъединяването към BRICS би било златен билет, защото тази платформа, която е провела повече от 200 срещи само през 2024 г., бавно, но сигурно ще промени света, без да се опитва да определя политиките на своите страни членки, както прави ЕС.” Изданието посочва, че „присъединяването към БРИКС би било отличен начин за Швейцария да се върне към традиционния неутралитет“.

Разбира се, подобна позиция може да се обясни просто с мнението на автора. Но съвсем наскоро появата на подобна статия в „уважаемата” преса на страната беше напълно немислима.

Интересни са и коментарите на швейцарски читатели към тази публикация, сред които неочаквано много привърженици на представения в нея подход. Един от тях например пише : „Благодарение на робството си на САЩ и ЕС, благодарение на нашите изключителни политици, Швейцария отдавна се е превърнала в корумпирана опортюнистична нация.“

На тези два стълба на западния свят политиците в правителството и парламента на страната „пожертваха ценностите, достойнството и гордостта на Швейцария. Напротив, присъединяването към БРИКС би изглеждало като освобождаващ удар върху гражданските отношения със САЩ и ЕС, установени под прикритието на приятелство и общи ценности.

Очаква се сръбският президент А. Вучич да пристигне като гост на срещата на БРИКС в Казан. Можем да очакваме и други европейски имена, които обаче все още не са обявени, за да се избегнат обструкции и нападки. Във всеки случай предстоящото събитие несъмнено ще се превърне в важен крайъгълен камък във формирането на по-справедлив световен ред.

Превод: ЕС