/Поглед.инфо/ На конференция по сигурността в Мюнхен турският външен министър поиска руският му колега да постигне незабавно прекратяване на огъня в сирийската провинция Идлиб. За Северноатлантическия алианс и Европейския съюз това е тъжно потвърждение, че западните сили вече са загубили своето влияние върху събитията в Сирия. Прави впечатление, че с молби, прикрити като постоянни искания, Анкара се обръща към Москва.

Ситуацията на бойното поле е благоприятна за правителството на президента Башар Асад. Режимът му взема една позиция след друга. Турските т. нар. Наблюдателни пунктове в Северна Сирия са обградени. Турските войници гинат. Растат шансовете за мащабен пряк сблъсък на втората по големина армия на НАТО със сирийските правителствени сили, подкрепени от Русия.

От западните сили всъщност остана само малък контингент на Съединените американски щати. Той се премести на петролните находища. Максимумът, на който американците се решиха, беше престрелка между тях и наетите от Дамаск бойци. Конфликтът беше разрешен и други играчи с пряко влияние сега оказват натиск на хода на събитията. В допълнение към сирийското правителство, своята игра играят Турция и Русия, Иран и неговите съюзници, като ливанската “Хизбулла”.

Чашата на търпението

Анкара достигна границите на собствените си сили в игра на държавите, в която успя да участва за кратко време. Първо, Русия се възползва от Турция, за да забие клин между нея и останалата част от НАТО. Вашингтон и другите съюзници не можеха да се разберат с турците за руската военна техника, предимно зенитно-ракетните системи С-400. За Съединените щати съществена роля играе и фактът, че турците, решили да закупуват зенитно-ракетни системи, не донесоха печалба на американците, макар че им предлагаха “Пейтриът”.

Друг доста срамен епизод беше свързан със сирийските кюрди. След като американците напуснаха позициите си и турците нападнаха враговете си, Кремъл отново изигра ролята на ефективен миротворец. Сега от него зависи да реши дали да изпълни исканията на Турция или да въвлече тази страна, член на Северноатлантическия алианс, още по-дълбоко в сирийската криза. Турция, разбира се, е сама виновна за това. Турските националисти и президентът Ердоган дълго време действаха така, сякаш искат да възстановят Османската империя.

Изпълнението на такъв план изисква въоръжена агресия, което е неприемливо както от гледна точка на международния ред, основан на правото, така и от гледна точка на световното обществено мнение. Турция трудно би могла да оправдае действията си в съседна страна, където няма работа. Но сянката пада върху нейните съюзници, които упорито мълчат, без да спрат Турция навреме.

Загубите на Запада

Това не е голям проблем за Съединените американски щати, тъй като те също свързват своите интереси с Азия. И освен това, географски, САЩ, за разлика от стария континент, е далеч от Близкия изток.

Но за Европа липсата на активност на Запада и всепозволеността на Турция, която продължава агресията и води преговори с Русия, е огромен проблем. Това не е само проблем за следващата вълна от бежанци от Турция към Европа. Турция трябва да бъде изправена пред избор: или предишните съюзници и сътрудничество, или нов модел на отношенията.

Превод: В. Сергеев