/Поглед.инфо/ Още в самото начало искам да се разгранича решително от защитниците на тезата, че класовите противоречия и свързаните с това лява и дясна идеологии са вече отживелици. Категорично това твърдение е невярно. Но съвременното технологично развитие на средствата за производство, на средствата за комуникация, на средствата за транспорт, наред с неимоверното съсредоточаване на финансовите ресурси на света в ръцете на една много малка прослойка от свръх богати, внася нови реалности както в класовите, така и в международните идеологически фронтове.

В съвременни условия, мултинационалният финансов капитал, все повече има нужда от експанзия в глобален мащаб, при което основна негова пречка са не класовите проблеми, а националните държави като защитници на националните икономически интереси и култура. За осъществяването на тези интереси на мултинационалния финансов капитал се разви идеологията на либералния глобализъм. Налагането на тази идеология става буквално с всички възможни средства – финансови, пропагандни, разни платени НПО и дори военни.

В центъра на въздействие на глобализма е постепенното снижаване на ролята на националните държави до вкарването им в ролята на локални административни изпълнители на волята на свръхмощният финансов елит, съсредоточен в англосаксонския свят, оформен окончателно след Брекзит.

В последните няколко десетилетия сме свидетели как в страните попаднали под властта на глобализма, последователно политическите сили с леви идеологии се обезличават до степен на маргинализация, за сметка на което все повече нараства значението на националистическите партии, там където те решително отхвърлят идеологията на глобализма.

Особената ситуация в ЕС, сега за сега, се характеризира с доминиращото влияние на САЩ в брюкселската администрация, която все повече се отчуждава от действителните национални интереси на страните членки. Това от една страна стимулира развитието на националистическите политически движения в страните от ЕС и от друга – разширява обхвата на обществения евро-скептицизъм.

По едно, доста остаряло разбиране, национализма като идеология се причислява към десните идеологии. Ако, обаче, обективно направим една дисекция на най-успешният управленски модел на национализма в действие на днешна Унгария, ще видим, че трудно може да се характеризира като следващ дясна идеология демографската политика на Орбан, а тя е една много важна част от социалната политика на страната и съществено не се различава от левите идеологии в Европа, така както и стимулирането на икономическото предприемачество не се различава съществено от десните идеологии в другите европейски страни. Същевременно водещ критерий при формирането на всички елементи на националната кауза е суверенитетът защитаващ националните интереси преди всичко.

Трябва веднага да подчертаем, че съвременните европейски националистически движения са твърди противници на ксенофобията от всякакъв характер.

Не може да се избегне фактът, че значителна част от европейските леви партии, не само не водят идеологическа борба срещу съвременния либерален глобализъм, но подържат т.н. „евро-атлантически ценности“, които са по същество част от идеологията на либералният глобализъм. Точно по тази причина, левите партии в ЕС непрекъснато губят електорална подкрепа.

От всичко казано по-горе, следва да се подчертае, че главната разделителна линия в идеологически план в света днес е между либералния глобализъм и национализма в държавите, чийто суверенитет е заплашен или практически отнет.