По-важният въпрос обаче е какво следва след утрешния ден? Как се стигна дотам по време на глобална епидемия да живеем със страха от световна конспирация или с мисълта за мрачно бъдеще и предстояща война?
1/ На първо място технологичният бум в човешката история даде възможност за тотално наблюдение и контрол над населението, и което е по-важно - за обработка на информационния поток в кратки срокове. Няма нужда от внедрени агенти и шпиони; нужни са единствено биометрични данни и наличието на високи технологии, например поредното мобилно приложение за телефон. Днес всичко е един алгоритъм от човешки емоции. Чрез личния избор на канал, клип или снимков материал може лесно да бъдат разгадани вкусовете, желанията, политическите пристрастия на абсолютно всеки човек на Планетата. Безкрайно необходима информация както за големите корпорации и търговци, така и за световните политически "елити"...
2/ Очертаващото се разделение или неравенство в света. Световното богатство днес е концентрирано в 1% от населението. А винаги, когато наближи криза обикновените граждани са тези, които понасят товара на финансовите спекулации и произвол: работници, които губят работата си; собственици на жилища, които губят домовете си; хората, които преживяват с мизерни заплати, пенсии и не могат да осъществят мечтите си. А липсата на доверие в "системата", потребителското общество и завладяващата ни аномия, разрушават вярата и сигурността на човечеството в т.нар. Западен свят.
От друга страна, окрупняването на бизнеса в световен план откри възможността този 1% едновременно да притежава медии, фармацевтични индустрии, банкови институции и акции във жизненоважни отрасли. По една или друга причина, притежателите на световното богатство се оказаха единствените печеливши от глобалните катаклизми, от турбуленциите в световните пазари и от нарасналата тревожност и контрол над световното население...
Разбира се, не става на въпрос дали световните кризи са изкуствено причинени, а кой има интерес от тях! Въпросът е защо се всява паника и страх чрез медиите и кои финансови кръгове печелят на гърба на фалиралите държави и предприемачи. Дали това е визията за новия свят-икономика, подчинен на неолибералните императиви и т.нар. "шокова доктрина".
3/ На трето място, неолибералната икономика доведе до икономически произвол, който постави основите на новия световен ред, наречен на политически език лобизъм. Нерегулираните и неограничени пазари стимулираха монополите, унищожаването на малките икономики (и превръщането на държави като България в потребители) и безбройните злоупотреби във финансовия сектор.
Да, големите икономически колебания съпътстват капитализма от самото начало, от неговия генезис. Тук обаче е ролята на политиците и правителствата, които трябва да осигурят стабилност и прозрачност.
Затова, ако сме изкушени да сравним епидемията от COVID-19 с чумните пандемии и я оприличаваме на биологично оръжие (защото винаги световните войни и кризи са преподреждали икономиката) - не сме виновни.
Ако приемаме, че Италия е най-потърпевша от епидемията, за да избегне бъдеща дългова криза и рецесия, явно имаме натрупани съмнения...
Още повече, ако Съединените щати бяха реагирали на отслабената икономика и финансовата криза от миналото десетилетие и бяха дали пример на останалия свят с политика за намаляване на неравенствата, тогава щяхме да живеем в по-справедливо и лишено от конспирации общество. А икономическата обвързаност и неравенство доведоха до пълна липса на морал в световната политика.
Така, ако през XX в. политиката бе пътя към богатство, днес богатството стана единствения път към политиката, а също и до повече богатство, частни интереси и липса на заинтересованост към обществото, в което живеем. Масовият ефект бе загубата на авторитет и липса на идеология сред политиците на новото хилядолетие!
4/ Следващият фактор е динамичното пренареждане на картите в световната геополитика. През XXI век наблюдаваме как от еднополярен, светът премина към многополярен модел. Ако някога могъществото на САЩ се градеше на неговата "мека сила" и моралното и икономическо влияние, то днес Китай се затвърди като реалният победител в голямата игра. Макар Поднебесната империя да отчита високи нива на неравенство и дефицит на "демокрация" (според западните анализатори), то във времената на американски застой и европейска слабост, Китай успя да изведе близо 500 млн. души от бедност; реализира успешно инвестиционната си политика по Пътя на коприната и показа държавна сила и солидарност със света по време на епидемията COVID-19. За сметка на това, постоянните геополитически сблъсъци и икономически войни доведоха човечеството до убеждението, че всяка поредна криза или локален конфликт, епидемия или публично недоволство са плод на нечии чужди световни интереси.
5/ Напоследък модерно стана сред учените и политическите анализатори виждането, че историята е циклична и живеем във времена близки като сценарии до Римската империя. Особено модерно стана сравнението с Европейския съюз. Забавената икономика, демографският упадък, миграциите, явната липса на морал и ценности, а сега и настъпващата епидемия са наистина добър пример. Трябва обаче веднага да отбележим, че разпадът на Римската империя е продължителен процес от няколко века; а дали тя е паднала или е била съборена, или, както образно казва френският историк Андре Пиганьол, е убита - ние все още не знаем...Едно е сигурно обаче, че ЕС се е засилил към същата пропаст с впечатляваща сила...
6/ За съжаление, последната предпоставка не е оптимистична. Тревожното е, че последните години се наблюдава резистентност и към последните поколения антибиотици - цефалоспорини. Това ни дава основание да твърдим, че живеем в постантибиотъчна епоха, където една пандемия може да има ужасяващи последици за човешкото население. Паралелно, съчетанието от апокалиптични филмови и телевизионни продукции, страхът от климатичните промени, стресът от неравенството и поляризацията на обществото, редят ужасяващи сценарии за близкото бъдеще на човечеството...
В заключение и по-конкретно за изтерзана България, най-важното е да засилим обединени отговорността на правителството пред всички хора и да го накараме да се съобразява с техните интереси и нужди - така ще може да се поправи голямото разделение и да бъде възстановено всеобщото благоденствие в държавата...
Кризата около епидемията от COVID 19 ще засегне не само туризма или транспортния бранш, а цялостно родната икономика. България за 30 г. се превърна от производител в потребител - и бе влята в един световен пазар, като реално запази сектора на услугите.
Същевременно виждаме как във време на епидемична обстановка някой държави стимулират икономиката си, а наскоро напусналата ЕС Англия дори увеличи производството и вътрешното потребление.
Сега е моментът правителството да компенсира загубата на доходи сред населението и да подпомогне нуждаещите се с ваучери за почивки в България, български продукти (колкото и да са останали)...
Нашите евродепутати да проявят национално самосъзнание, а бизнесът да бъде обезпечен с кредити, стимули и намаляване на данъците...
Звучи утопично, но надеждата е последното лекарство в съвременния "оруелов" свят!
