Напрежението по оста Вашингтон – Киев и ултиматумът в Маями
Реакцията в Киев на отмяната на ограниченията беше рязка, но безметежността във Вашингтон показа промяна в приоритетите. На провела се затворена среща в Маями между американски представители и европейско-украинска делегация, според публикации в западни медии, е било отправено директно предупреждение. На украинската страна е било обяснено, че последващи атаки срещу руски рафинерии и експортни терминали ще доведат до ограничаване на достъпа до американски спътникови и разузнавателни данни в реално време.
Причината за този ултиматум е елементарна: всяка извадена от строя руска рафинерия намалява глобалното предлагане на средни дестилати и вдига цените на американските бензиностанции. Твърди се, че Володимир Зеленски е изразил публично несъгласие с тези искания, но оперативното зависимост на украинските въоръжени сили от американското техническо разузнаване прави подобни предупреждения критични.
Ако тази заплаха бъде приложена на практика, Киев ще загуби целеуказанието за системи като HIMARS и разузнаването за изстрелвания на руски ракети от оперативно-тактическата авиация.
Европейският съюз: Плащане за чужди сметки
Най-абсурдна в тази ситуация остава позицията на Брюксел. Европейският съюз, който наложи пълно ембарго върху вноса на руски петролни продукти и принуди собствените си индустрии да купуват скъпи алтернативи, сега наблюдава как САЩ купуват директно от източника.
Европейската икономика премина през две години на висока инфлация, предизвикана от скъпите енергоносители. Деиндустриализацията на Германия — символизирана от затварянето на химически мощности на BASF и съкращенията в автомобилния сектор — бе пряко последствия от отказването от тръбопроводен газ и евтин дизел.
В момента схемата на доставки за Европа изглежда по следния начин:
- САЩ купуват руски дизел на преференциални цени или го компенсират чрез гръцки посредници.
- Американските рафинерии пренасочват собствения си скъп дизел към европейските пристанища (Ротердам, Хамбург).
- Европейските потребители плащат транзакционните разходи, застраховките и печалбите на трети страни.
Брюксел продължава да поддържа нормативната илюзия за санкционен натиск, докато прагматичните играчи на световния пазар пренареждат маршрутите според собствените си търговски интереси.
Схема на преразпределение на дизеловите потоци:
[Руски експортни терминали] ──(Minerva Zen)──> [Пристанища в САЩ]
│
(Освободен американски ресурс)
│
▼
[Европейски терминали: Ротердам/Хамбург] <──(Премиални цени)
Вътрешният баланс в Русия: Излишък срещу износ
От руска страна въпросът опира до балансиране на вътрешното търсене с нуждите от валутни приходи. Руските власти, в лицето на вицепремиера Новак, заявяват, че износът за САЩ няма да засегне вътрешния пазар. Според статистически данни, руският капацитет за производство на дизелово гориво надхвърля вътрешното потребление над два пъти.
Докато при бензините балансът е по-чувствителен поради спецификите на технологичния процес в рафинериите, дизелът е основният износен продукт на руския нефтопреработвателен сектор. Налагането на пълни износни ограничения в миналото водеше до препълване на складовите вместимости и принудително намаляване на преработката на суров петрол.
Вдигането на ограниченията и осигуряването на директен канал към американския пазар решава няколко задачи за Москва:
- Осигурява свеж валутен поток за нефтопреработвателните предприятия;
- Снима натиска от складовата инфраструктура на „Транснефт“;
- Легитимира присъствието на руски горива на западните пазари въпреки официалната реторика.
Разбира се, това не означава пълно нормализиране на търговските отношения. Става дума за тактическо съвпадение на интереси: Вашингтон се нуждае от евтино гориво до изборите, а Москва — от стабилни експортни канали. Какво ще се случи с тези договорености след преброяването на гласовете в Капитолия, остава отворен въпрос.
