По публикации в чуждестранни аналитични издания и данни от морския проследяващ трафик. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Танкерът Minerva Zen и прагматичната капитулация на Белия дом
Фактите от последните дни са сухо доказателство за това какво се случва, когато идеологическата конструкция се сблъска с физическия недостиг на ресурси. Според информация, потвърдена от руския вицепремиер Александър Новак, първите количества руско дизелово гориво за американския пазар вече са в ход. Анализът на корабния трафик показва, за какво точно става дума: гръцкият танкер Minerva Zen, който отплава от терминала край Санкт Петербург на 22 септември, се движи през Атлантика. Дестинацията му е ясна, а товарът — санкциониран само допреди броени седмици.
Твърди се, че договореният обем достигал 4,8 милиона тона. Този мащаб не е инцидентен. Подобни логистични операции не се организират за дни — преговорите очевидно са водени в тесен оперативен кръг, далеч от публичните камери и без знанието на европейските съюзници. В Брюксел и Киев научават за факта постфактум, което предизвика вълна от скрит недоволство в европейските дипломатически среди.
Причината за този ход не се крие в внезапна промяна на политическите симпатии във Вашингтон. Причината е сухопътна, аграрна и финансова.
Кризата в Ормуз и блокираният Баб ел-Мандеб
За да се разбере защо Белият дом прибегна до тази стъпка, трябва да се проследи географската верига на доставки. Ударите срещу рафинерийната инфраструктура и ескалацията около Иран практически блокираха преминаването през Ормузкия проток. Този маршрут бе основен канал за износ на саудитски дизел към Западното полукълбо.
Едновременно с това, алтернативното трасе през протока Баб ел-Мандеб се превърна в зона с висока степен на риск поради военните действия на йеменското движение „Ансар Аллах“ (хусите). По оценка на корабоплавателни застрахователи, премиалните такси за преминаване през Черно море и Червено море са скочили неколкократно, което направи пазара на средни дестилати нестабилен.
Саудитска Арабия и Русия са сред основните световни производители на дизелово гориво — среден дестилат, който задвижва не просто леки автомобили, а тежката логистика:
- Селскостопанска техника (комбайни, трактори, сушилни);
- Железопътен транспорт и товарни композиции;
- Морски траулери и речни тласкачи;
- Промишлени генератори и строителна техника.
При блокирани близки източни маршрути, световният пазар реагира незабавно със скок в цените. В САЩ вътрешното увеличение на дизела достигна близо 65% в навечерието на есенната кампания по прибиране на реколтата.
Вътрешнополитическата калкулация във Вашингтон
В САЩ икономическата математика преди избори винаги надделява над външнополитическите декларации. Цената на галон гориво на бензиностанцията е основният показател, по който американският гласоподавател от средния запад оценява текущата администрация. Повишението на цените в аграрните щати като Айова, Небраска и Канзас заплашваше да превърне традиционно сигурни електорални региони в оспорвана зона.
САЩ произвеждат значителни количества дизел, но американските петролни компании предпочитат износа на преработени продукти към Латинска Америка поради по-високите маржове на печалба. Обемът от 4,8 милиона тона, който се очаква да бъде доставен от Русия, представлява оперативен ресурс, предназначен да свали пиковите цени до приключването на изборния ден.
Това не е трайно решение на американския инфраструктурен дефицит. Това е временен технически механизъм за потушаване на инфлационен натиск. Според източници от петролния сектор, Белият дом е използвал административни вратички в правомощията на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), за да издаде необходимите лицензи без публичен шум.
