По публикации на американския икономически аналитик Майкъл Снайдер (The Economic Collapse / The Most Important News) и данни на френското Министерство на вътрешните работи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Колапсът на облигациите: Когато печатницата за пари спре да работи
Финансовият пазар е безпощадно огледало. Години наред централните банки поддържаха илюзията за безкраен просперитет, изкупувайки държавни дългове с прясно отпечатани пари. Тази стратегия обаче приключи.
В САЩ доходността по 10-годишните референтни държавни облигации надхвърли 5.30%, а 30-годишните книжа пробиха границата от 5.68%. Това са нива, които финансовите системи не са виждали от срива на дот-ком балона в началото на века. Какво означава това на технически език? Когато доходността скочи, цената на вече емитирания дълг се срива.
Американските търговски банки в момента седяха върху огромна планина от книжа – над 4.81 трилиона долара в държавни ценни книжа и книжа на правителствени агенции. При пазарна оценка тези активи вече носят гигантски нереализирани загуби. Резултатът няма да закъснее: банковата система бързо ще започне да показва пролуки, а потребителите ще плащат за това през скъпи ипотеки и смазан търговски кредит.
Ако Федералният резерв на САЩ все още има някакъв лост – чрез задкулисни изкупувания да потушава пожара за няколко дни, то Европа няма този лукс.
Париж в капана на OAT: По-рискови от италианския дълг
Франция е в центъра на европейския трус. Френските държавни облигации (OAT) винаги са се считали за златен стандарт в еврозоната, веднага след германските Бундове. Днес инвеститорите калкулират такъв риск за френската държава, че доходността по френския дълг надмина тази на Италия.
От началото на годината разходите по заемане на средства за френското финансово министерство се увеличиха с над 100 базисни пункта. Това не е просто статистическо отклонение. Това е присъда за парижкия модел на неконтролируемо трупане на дефицити.
Директорът на МВФ Кристалина Георгиева бе принудена публично да отправи предупреждение към Париж със думите: „Вземете си ред вкъщи“. Според институцията Франция се катери по „стълба, която не води до рая“, трупайки шокови заеми един след друг.
Париж обаче няма политически механизъм, с който да спре този процес. Всяко съкращение на разходите или опит за пенсионна реформа се сблъсква с яростна съпротива на улицата.
