20 000 престъпления месечно: Уличният срив изпреварва финансовия
Финансовият срив рядко идва сам. Той върви ръка за ръка с разпада на социалната тъкан. По данни на френското Министерство на вътрешните работи, публикувани от Le Figaro, случаите на публично насилие извън дома са достигнали исторически рекорд – близо 20 000 регистрирани инцидента за един месец, или почти 700 на ден.
Масовите протести, организирани от синдикати и крайнолеви групи, бързо прерастват в улични сблъсъци. Запалени училища, опожарени обществени автобуси, блокирана пътна инфраструктура. В редица градове протестите отдавна са загубили исканията си за образователни реформи и са се превърнали в откровена анархия.
В по-големите градски центрове агресивни групи, издигащи чужди национални и религиозни знаци, влизат в директни сблъсъци с органите на реда. Полицията признава за стотици ранени служители.
Това вече не е обикновен социален протест. Това е институционален паралич.
Геополитическият контекст: Краят на европейския илюзионен модел
Сегашната криза във Франция не възникна в вакуум. Тя е директен резултат от три десетилетия погрешни икономически и социални доктрини. Франция се опитваше да поддържа скъпа социална държава, докато промишлеността ѝ системно напускаше страната, а демографската картина се променяше рязко вследствие на некоординирана имиграция.
Когато икономиката не произвежда реален растеж, дупките в бюджета се попълват с дълг. Докато лихвите бяха нулеви или отрицателни, тази система функционираше. Но когато инфлацията принуди централните банки да вдигнат лихвите, кулата от карти започна да се руши.
Франция не може да девалвира собствената си валута, защото е част от еврозоната. Тя не може и да съкрати драстично разходите, без да предизвика пълномащабен бунт на улицата.
Ситуацията напомня за кризата с държавния дълг от 2011–2012 г., но с една съществена разлика: тогава периферията (Гърция, Португалия, Ирландия) беше проблемът, а ядрото беше стабилно. Днес проблемът е самото ядро.
