/Поглед.инфо/ От 20 дни в световните (но не и в нашите) медии се обръща сериозно внимание на проведените на 29 октомври избори в Танзания. Тази държава, славеща се с репутацията на спокойна и стабилна, изведнъж се превърна в зона на повишен интерес.

Накратко фактите:

Танзания е президентска република. Има уникална двустепенна изборна система. Президент на Обединената република се избира за 5-годишен мандат. За да бъде избран, трябва да отговаря на следните условия:

  1. Да получи повече от 50% от гласовете на територията на цялата страна

  2. Поне 20% от гласовете в повечето от 26-те административни региона на Танганайка.

  3. Повече от 20% от гласовете в Занзибар

Общите избори се проведоха на 29 октомври 20225 г. Гласуваше се за президент, парламент и местни съвети. Бяха регистрирани над 37 мил. избиратели. Президентката Самия Сулуху Хасан, представителка на управляващата от обявяването на независимостта на страната партия Chama Cha Mapinduzi, CCM, беше преизбрана с 97,66% от гласовете, резултат, познат от нас от недалечното минало. Този резултат беше постигнат основно поради отстраняването от изборите на главните опозиционни партии. Основната от тях, Chalema, е дисквалифицирана, защото не е подписала кодекс на поведение, който е задължителен според избирателната комисия. Друг важен опонент, ACT-Wazalendo, със значителна подкрепа в Занзибар, също е била отстранена от номинационния процес.

Самия Сулуху Хасан

По отношение на Парламента, нещата са доста по-сложни. Това се дължи на особената система на парламентарно представителство. Общият брой на депутатите е 396. От тях 270 се избират чрез пряко пропорционално гласуване. 115 са т.н. „специални места“ (special seats), които са резервирани за жените и някои национални малцинства, които в противен случай не биха имали представителство. По право 396-я член на Парламента е главния прокурор. В новоизбрания парламент опозицията разполага с 12 места.

Как се стигна до този резултат?. След обединението на Танганайка и Занзибар и създаването на Танзания, политическата система на страната е доминирана от ССМ, партията на първия президент Джулиус Ниерере. До 1992 г. страната е де факто еднопартийна държава. През 90-те години започват демократични промени, допуска се многопартийност, но ССМ запазва изцяло контрол върху институциите, държавните ресурси и изборните механизми. Периодът до 2015 г. се характеризира с относителна стабилност. Президентите, управляващи през този период (Мпока и Кикуенте) запазват постоянната победа на ССМ на всички нива. Изборите са сравнително свободни със силно ограничена, но реална опозиция. Те провеждат умерени икономически реформи и се ползват с международна подкрепа. Въпреки това остава силната партийна държава, слабия парламентарен контрол и високото ниво на корупция.

През 2015 г. изборите се печелят от Джон Магуфули, известен с рякора „Булдозера“. За вицепрезидент е избрана Самия Сулуху Хасан, мюсюлманка, представителка на Занзибар. Управлението на Магуфули се характеризира със силно стесняване на политическото пространство. Започват масови арести на представители на опозицията, забраняват се митинги и се закриват медии. Изборите през 2020 г. стават най-малко свободните от десетилетия. Проведени са масови арести на активисти и привърженици на основната опозиционна партия Chadema. Изгонени са международните наблюдатели. Затворен е интернет. Магуфули печели с 84%, но опозицията твърди за масови измами. На Занзибар има големи протести, довели до сблъсъци и смъртни случаи. По този начин се създаде модел, който се повтори през 2025 г. През 2021 г. Магуфули внезапно умира. Наследява го вицепрезидентката Самия Сулуху Хасан, която освен мюсюлманка, е и първата жена-президент на Танзания. Мотото на нейното управление станаха “4R” – reconciliation, resilience, reforms and rebuilding (помирение, устойчивост, реформи и възстановяване). С първите си изяви Сулуху Хасан даде сериозни надежди за либерализация на политическия процес. Бяха освободени политическите затворници. Започна междупартиен диалог, включително с лидерите на опозицията. Това доведе до политическа и икономическа подкрепа от международната общност. ССМ, обаче, остава строго централизирана структура, а вътрешнопартийните елити оказват натиск срещу прекомерно отворената политика. От 2023 г. има видимо връщане към по-твърда линия. Приети бяха силно рестриктивни поправки в законите за медиите и НПО. Започнаха съдебни процеси срещу лидери на опозицията. Репресиите са особено изразени в Занзибар, където опозицията се ползва със значителна подкрепа. Масово се отказва регистрация на кандидати. Създаден беше доста противоречив „кодекс за поведение“, който беше отхвърлен от основната опозиционна партия Chadema, довело до последващата и дисквалификация.

Управляващата партия ССМ обяви голяма победа в изборите. На практика, обаче, това бяха провалени избори. Причините за това са много. През своето повече от 55-годишно управление ССМ постави съдилища, полиция и избирателни органи под партиен контрол. Започнатите от Сулуху Хасан процеси на либерализация не бяха доведени до край, а предизборно част от тях бяха отменени. Съществуваше тежка дискриминация на опозицията, особено в предизборния период. Нейното участие беше сведено до минимум, но с по-„законова“ фасада, с дисквалификация вместо открита забрана. Липсваше доверие у населението към Избирателната комисия, която се назначава от президента.

Кризата през 2025 г. не е изненада. Причините са много – еднопартийно наследство, системна доминация на една партия, репресии при Магуфули и непълни реформи от Сулуху Хасан, административно елиминиране на опозицията, институционална слабост и недоверие от страна на гражданите. Така се стигна до избори без реална опозиция и с международна критика.

Резултатите от изборите доведоха до избухване на масови протести и безредици. Полицията използва сълзотворен газ, гумени куршуми и огнестрелно оръжие. Интернет отново беше блокиран. По данни на Amnesty International има над 100 загинали, според опозицията броят им е стотици. Представител на Chadema заяви пред Франс прес, че само във финансовата столица Дар ес Салам загиналите се около 350, а в гр. Мванза – над 200. Африканският съюз, който изпрати наблюдатели, заяви, че изборите „не съответстват на демократичните стандарти“. Институцията в своя предварителен доклад призова за спешни конституционни реформи. Офисът за човешки права към ООН призова да не се използва „непропорционална сила, включително огнестрелни оръжия срещу протестиращите“. Председателят на комисията на Африканския съюз Махмут Юсуф, признавайки победата на Сулуху Хасан, призова за разследване на насилието по време на безредиците след избора. Масовите протести стреснаха управляващите. На първата сесия на парламента Сулуху Хасан изрази своите съболезнования към пострадалите и призова за помирение. Тя амнистира арестуваните демонстранти и създаде комисия за разследване на насилието по време на протестите

Въпреки наглед убедителните резултати, съществуват възможности за доста сериозни негативни последици за страната и управляващите. При липсата на сериозна конкуренция легитимността на мандата на Самия Сулуху Хасан е подложен на сериозно съмнение. Това може да подкопае доверието у голяма част от населението и международната общност. Назначаването на дъщеря си и зет си на министерски позиции повиши градуса на недоволството сред гражданите. Налице е политическа поляризация и нестабилност Протестите и репресиите показват, че има сериозно недоволство. Ако правителството не направи реформи, това недоволство може да се задълбочи и доведе до нови конфликти. В международен план, Танзания рискува да се възприеме като все по-авторитарен режим. Това може да засегне връзките и с международни донори, инвеститори и партньори.