/Поглед.инфо/ Видими и скрити последици от иранската ракетна атака срещу Израел
Вечерта на 1 октомври 2024 г. на мнозина изглеждаше, че най-ужасните прогнози и предсказания за развитието на ситуацията в Близкия изток вече се сбъдват. Картината на иранската ракетна атака като отговор на действията на израелската армия (ЦАХАЛ) в региона ужаси буквално цялото население на Израел, много от които празнуваха весело „успешната“ бомбардировка на Ливан от предишния ден.
Стотици балистични ракети на Техеран (по твърдения на Иран - до 500, по западни оценки - около 200) и още по-голям брой израелски ракети за прехващане от земята и военните самолети подпалиха цялото небе. Очакваше се незабавно да избухнат широкообхватни боеве в целия регион. Тръмп в Съединените щати, приспособявайки всичко към президентската надпревара, каза по този повод, че „Байдън и Харис са довели ситуацията до прага на световна война“.
Но сутринта дойде и ЦАХАЛ, които бяха обещали да отговорят на Иран с „безпрецедентен огън“ същата нощ, но не спазиха думата си. А Техеран обяви, че е напълно доволен от резултатите от своя удар и повече няма да продължи подобни действия, ако самият Израел не прибегне до обещания ответен удар.
Изведнъж стана ясно, че практически няма жертви от падането на иранските ракети, без да се броят последствията от общонационалната паника. Но къде изобщо стреля Иран тогава и защо е толкова щастлив, докато израелската армия определено е озадачена?
Основната печалба на Техеран, разбира се, беше постигната на информационно-пропагандния фронт, който почти се превърна в водещ в съвременните битки. Всички в глобалната мрежа ясно видяха и този факт не може да бъде оспорен как значителна част от иранските ракети, а може би и мнозинството, лесно преодоляха нашумелите израелски системи за противоракетна отбрана „Железен купол“ и „Прашката на Давид“.
И въпреки че западните, както и израелските медии обявиха , че иранската операция, наречена „Истинско обещание 2“, е извършена почти тайно от наскоро избрания нов президент на Иран М. Пезешкиян, всъщност той веднага я подкрепи, като каза, че „ Железният купол на ционисткия режим се оказа по-крехък от стъклото.
И фактът, че няма смъртни случаи сред израелските цивилни, е по-скоро упрек към него, а не провал „по персийски“ на хитро замислена операция, особено на фона на случващото се в Газа и в Ливан. В края на краищата Иран заяви още в момента на изстрелването на своите ракети , че всички те са насочени изключително към военни цели и няма да навредят на обикновените граждани.
Поради компактността на страната много жители на израелските градове смятаха, че ракетите летят директно към тях, но всъщност те се приземиха в близките бази.
Трудно е да се каже колко точно щети са нанесени на ЦАХАЛ и има ли жертви сред военните. Всяка израелска медия, която е публикувала информация за това, или всяко лице, публикувало информация онлайн, ще бъде строго наказано от закона.
Генералният щаб изобщо не признава загуби. Иранците, съответно говорят за „пълното унищожаване“ на най-голямата авиобаза на Израел Неватим в пустинята Негев, включително изваждането от строя на 20 от най-новите американски изтребители F-35, обаче е съмнително дали в такова количество те изобщо съществуват в цялата страна, а също са нанесли сериозни щети на авиобазата Тел Ноф близо до Тел Авив, където са разположени главно самолетите F-15 за дълъг обсег. Освен това някои кадри показват вероятно попадение на платформа за производство на газ в Средиземно море.
Почти невъзможно е да се потвърдят тези данни, но фактът, че и двете бази са получили най-малко по 10 ракетни атаки и че „нещо“ гори сериозно в морето, беше записано от много независими наблюдатели. ЦАХАЛ също призна за удари по въздушни бази.
И това е истинският успех на Иран, поради който вероятно бе отложен незабавния отговор на Израел. Очакваше се, че основната цел на последния на иранска територия, както той многократно е заявявал, трябва да бъдат ядрени и петролни съоръжения.
Въпреки това, като удари базата Тел Ноф, където се смята, че частично са разположени израелските ядрени бойни глави, и Неватим, която също е част от противоракетното прикритие на главния ядрен център в Димона, Техеран показа, че Израел също е доста уязвим в тази изключително чувствителна зона.
Ако иранска ракета може да удари „щита“, това означава, че и самият реактор може. При предишния си рейд през април т.г. иранците удариха базата Неватим само с една ракета, след което израелците доста несвързано бомбардираха някъде в иранската пустиня. Сега, дори след укрепване на защитата на тази база, десет ракети я удариха наведнъж. А спирането на иранските петролни съоръжения, което може да бъде последвано от загуба на израелския добив на газ, не е най-равностойната размяна. Генералният щаб на ЦАХАЛ има за какво да мисли.
Освен това, според експертите, в тази акция Иран е изстрелял доста „древна“ серия от своите балистични ракети Shahab-3 с обсег до 2,5 хиляди км, произведени през 2003-2004 г., които вече наближаваха крайния си срок на годност и скоро щяха да бъдат отправени за рециклиране. Той има на склад продукти, създадени през последните години - по-мощни и точни. Съвременните версии имат сателитна корекция на траекторията с помощта на GPS, както и сборна бойна глава (5 блока по 220 kg всеки) и комплекси за преодоляване на системата за противоракетна отбрана.
Залозите обаче са толкова високи, че е трудно да си представим, че сегашното израелско политическо ръководство щще се въздържи от масиран ответен удар. Нетаняху, стъпка по стъпка, преследвайки до голяма степен лични цели за избягване на правосъдието за престъпленията, нажежи цялата ситуация в региона до такава степен, че ако се оттегли сега, той просто ще бъде „разкъсан“ от своите другари и дори от своите собствени хора. Остава само истинският Армагедон, който наистина ще отпише „всичко и от всички“. Изглежда, че “Биби” вече се е подготвил вътрешно за това.
Иранската акция за пореден път разбуни всички, паднали духом в Близкия изток под ударите на израелската армия, когато заедно с ръководителя на Хизбула шейх Насрала цял квартал от Бейрут беше изтрит от лицето на земята. Убийството на лидери никога не е било надежден начин за отслабване на всеки идеократичен режим. На тяхно място идват нови лидери, още по-радикални.
Хизбула е на път да се възстанови от тежките загуби и животът в Северен Израел под нейните удари ще се превърне в ад. Възползвайки се от прехвърлянето на редица части на ЦАХАЛ от Газа в Ливан, бойците на Хамас неизбежно ще станат по-активни в Южен Израел. На Западния бряг на река Йордан (ЗБРЙ), където живеят по-голямата част от палестинците, всеобщото въстание е само една искра разстояние.
Противно на уверенията на западните медии, хората около Израел се радикализират с различна степен на интензивност. Управляващите в сунитските страни се чувстват неудобно, защото основно шиитите се застъпват за палестинските си единоверци. В Йордания, например, за първи път на неотдавнашните парламентарни избори спечели партията "Мюсюлмански братя", която настоява крал Абдула значително да втвърди курса си към Израел.
Президентът на Турция дори допуска започване на война срещу последните и макар малцина да вярват, че Анкара наистина ще го направи, дори склонният към гръмки думи Ердоган все още не е допуснал такава степен на заплахи. Класифицирани на Общото събрание на ООН от израелския премиер Нетаняху като „благословени държави“, водещите арабски страни Египет и Саудитска Арабия по принцип не дрънкат с оръжия, но дори не си и помислят за каквото и да е сътрудничество с него. Израелските „Авраамови споразумения“ всъщност са разпръснати на прах.
Израел, който сега изглежда технологично неразрушим, е екзистенциално доста крехък в дългосрочен план. От приблизително 15 милиона души, живеещи в нейните официално признати и окупирани територии, евреите са 7 милиона, арабите от различни категории (граждани на страната, живеещи във вътрешността, лишени от права палестинци, жители на Източен Йерусалим с междинен статут) - 8 милиона .
И дори, ако първите отново победят всичките си противници, посочената пропорция не може да се промени в обратна посока. Резервите за репатриране на евреи свършиха, по-скоро се планира движение в обратна посока, което до голяма степен се улеснява от безкрайните конфликти, на които е обречен Израел в настоящата ситуация.
Неговите елити обаче, които не са съгласни по религиозни, идеологически и други причини да създадат две държави, още по-малко да предоставят равни права на всички (тогава властта моментално ще отплува от тях), са в състояние само да забавят заплахата от Армагедон, но не и да я премахнат. Вероятният му мащаб само се увеличава.
И колкото повече се отлага решението за справедливото общо или съседно пребиваване на тези две общности, толкова по-трудна става тази задача по принцип. Степента на взаимно отхвърляне и несъвместимост само нараства. Ако не спрете сега, тогава просто няма да останат други възможности, освен да се плъзнете в пълен хаос и в бездната на взаимното унищожение.
Превод: ЕС