/Поглед.инфо/ Сергей Борисович, какво можете да кажете за динамиката на палестинско-израелския конфликт?
Сергей Переслегин: Вярвам, че се определя от Палестина и може би от силите, които стоят зад нея. Изглежда, че Израел ще направи всички грешки в тази война, които биха могли да бъдат предвидени на етапа на предварително планиране, и да добави тези, които биха могли да бъдат предвидени трудно. Нека разгледаме този въпрос от две позиции: исторически и ситуационни.
Според мен това е един от най-предсказуемите конфликти. Той е анализиран многократно от всички, които се занимават с прогнозиране. И ме изненадва, когато говорят за пълната си изненада. Изводът за вероятна криза в Израел беше направен от експерти както след събитията от 11 септември 2001 г., така и впоследствие, когато анализаторите разгледаха няколко сценария за този регион. Във всички случаи перспективите за близкоизточния конфликт бяха изключително неблагоприятни за Израел.
Каква е основната причина за това?
СП. Нежизнеспособността на държавата Израел. Разбира се, не защото евреите не са в състояние да създадат държава или да я защитят добре. Разбира се, това не е вярно. Въпросът е друг: Израел в религиозен смисъл е еврейски ексклав на очевидно мюсюлманска територия. Бидейки ексклав, заобиколен отвсякъде с други религиозни и национални идентичности и най-важното – с други цивилизационни структури, той се оказва изключително нестабилно образувание. С други думи, необходимо е да се изразходва много енергия, за да се поддържа през цялото време - под формата на военна, политическа и финансова помощ. Разбира се, Западът може да предостави една или друга форма на подкрепа, но неговите ресурси не са безкрайни. В един момент такава подкрепа просто не пристига навреме.
И това в никакъв случай не е по вина на Израел. Напомням, че когато кръстоносните държави бяха създадени около същото място, те се оказаха в абсолютно същата ситуация: християнски ексклав на мюсюлманска територия. Въпреки ненадминатата бойна способност на европейската рицарска кавалерия, а това наистина беше супероръжие за онова време, не беше възможно да се задържат тези ексклави за дълго време.
Инициаторите за създаването на държавата Израел вероятно трябваше да разберат това? Каква беше тогава целта на такова нестабилно образувание?
СП. През 1948 г. това изобщо не се разбира. Остават още 12 години до ерата на деколонизацията. По това време преобладава напълно разбираема позиция: има само „велики западни сили“ с европейско ниво на култура, има Съветски съюз, който спечели Втората световна война, и това вече не можеше да се игнорира. Китай, Япония, Корея все още не са разглеждани като значима реална сила. А арабите от Близкия изток изобщо не са взети под внимание. В този момент „конструкторите“ на новата държава гледаха на Израел като на елемент от цивилизацията, културата и напредъка в центъра на една пустош, в която нямаше нищо политически значимо. По-скоро става дума, че той ще се премести в „празно пространство“.
Не забравяйте, че Египет преди това е бил част от Британската империя, Сирия, бивша френска колония, тогава е била по един или друг начин под контрола на Обществото на нациите. И от тази гледна точка, когато Израел е създаден, той не е ексклав. Става такъв през 60-те години на миналия век. И неслучайно моментът на завършване на индустриалната фаза, първата бариерна нестабилност, бе белязан от войните в Близкия изток от 1967 и 1973 г. с техния коренно различен характер. След Войната от Йом Кипур стана ясно, че Израел е ексклав, съществуващ в чуждо цивилизационно поле.
Тоест тогава по примера на кръстоносните държави ще трябва да изчезне?
СП: Тогава ексклавът или трябва да бъде унищожен, или използван като трамплин. Ако през 1967 г. беше частично възможно да се използва, то през 1973 г. не беше. След това основната стратегия за Израел стана търсенето на определен формат на съжителство с арабските държави. Но щом заговорим за формат на съвместно съществуване, ситуацията на възможно настъпление веднага изчезва и всички слабости на ексклава моментално се разкриват.
Допълнително усложнява ситуацията изключително високата раждаемост в Палестина и рязкото изместване на демографския баланс в тези територии. Помислете за думите на Ясер Арафат, че „утробата на палестинската жена е най-доброто оръжие на страната“. От 70-те години на миналия век Израел вече не е играч, който активно прокарва своите интереси. По-скоро се стреми да поддържа статуквото, да задържи това, което има. Трябва да се отбележи, че като цяло работи доста успешно. Днес това е държава с европейско развитие, с високо ниво на мислене, с много добра подготовка на армията. Но и тук се виждат проблемите на едно бъдещо неизбежно поражение. Израелската армия е твърде голяма и не може да бъде по-малка. За да бъде боеспособна, постоянно се нуждаят от американска помощ.
В същото време, по време на своето съществуване, Израел не е представил нищо уникално. Но в такъв ексклав може да има невероятно силна когнитивна или активна дейност. И тогава ще стане по-ясно защо трябва да се запази. Но се оказа, че еврейското население, останало в диаспори в САЩ, Великобритания, Франция, Русия и други страни, е много по-активно, отколкото в Израел. Те имат повече Нобелови награди, по-значими научни резултати...
Независимо от това, Съединените щати са взаимодействали доста тясно с израелската иновационна система през цялото това време. Смятана е за една от най-висококачествените в света.
СП: Думата „смятана“ е ключова тук. Не създаде големи иновации. Революционни пробиви в биотехнологии, нанотехнологии, в космоса - нищо от това не мина през Израел. Да, като всяка друга развита страна, той има постижения, включително в медицината (особено хирургията), селското стопанство и военното дело. Но това не е нещо необичайно, нещо, за което може да продължи да поддържа съществуването на очевиден ексклав. Следователно от началото на 21 век постепенно започва да се оформя следната преценка: ако сега Израел престане да бъде източник на нестабилност в Близкия изток, това, първо, значително ще опрости ситуацията в Източното Средиземноморие за всички , и второ, което е много по-важно, ще доведе до нова вълна разрастване на диаспорите, тоест хората, които са свикнали да се занимават с научни, финансови, военни, управленски дейности, ще бъдат принудени да напуснат първоначалната си територия и да заминат в САЩ, Великобритания, Франция...
Една нова диаспорна вълна може да даде колосален прилив на развитие. Това ясно се вижда от основните еврейски семейства, които някога са създали Израел, знаейки много добре, че този проект, както всеки друг, има краен срок. Това е, което виждаме днес. Това е исторически подход към днешните събития. Израел, разбира се, може да издържи още 10-20 години, но като цяло там няма положителна стратегия.
Тогава какъв е ситуационният подход?
СП: Нека да отговорим на въпроса какъв точно беше планът на ХАМАС при отприщването на горещата фаза на палестинско-израелския конфликт? Ясно е, че ислямското съпротивително движение предприе масирана атака с помощта на аналитично-терористични групи, които нанесоха доста сериозни загуби на Израел, включително сред цивилното население. Ясно е, че това в никакъв случай не е провокация на самия Израел. Това е истински успех за ХАМАС, който, разбира се, прекрасно разбира, че отделни клетки от групировките на AT не могат да устоят на действията на кадровата армия. Ето как се случи всичко: Израел вече обяви връщането на окупираните територии под контрол и значителна част от заложниците също бяха освободени.
След това Израел обяви планове за прочистване на Ивицата Газа. Но проблемът е, че разчистването на огромна територия с голям брой хора е трудно дори при най-благоприятните обстоятелства. Израел ще има загуби както в бронирана техника, така и в хора и те няма да могат да бъдат ограничени. Палестина показа, че си е взела поуки от руско-украинския конфликт: тя знае как да използва дронове, може да използва малки, добре въоръжени групи. Щом е успяла да проведе операция на израелска територия, то нищо не им пречи да воюват в Ивицата Газа. Следователно Израел е въвлечен в дълга война и очаква да я спечели. Но такива войни не могат да бъдат спечелени предвид съществуващия баланс на демографски и етнически сили в Близкия изток. И израелското предимство в оръжията и силната армия няма да помогне в случая.
Израел имаше ли избор?
СП. В тази ситуация Израел трябваше да освободи окупираните райони и да унищожи онези групировки, които Палестина открито създаде. След това спокойно да отиде на преговори, по време на които ще разберат най-важния въпрос, за отговора на който на палестинците може да бъде простено много: кой от Израел им помогна да извършат операцията. И вече никой не отрича, че там е действала пета колона, включително в израелското ръководство.
Но вместо това Израел започна атака срещу Ивицата Газа. Имайте предвид, че не се е справил с предателите. В същото време „Цахал“ започнаха въздушни удари по населени места. Никой не хареса това - нито ООН, нито Китай, нито Русия, нито дори страните от НАТО. Всъщност се оказа, че в отговор на терористична атака Израел отговори със същата терористична атака. И сега или трябва да осъдим и двете страни в конфликта, или нито едната.
В тази ситуация консолидацията на арабските страни срещу Израел е напълно неизбежна. Да, те все още се страхуват да се включат открито в конфликта, но не всички разбират напълно, че тази война бележи провала на израелското разузнаване и контраразузнаване, както и всъщност неадекватните действия на „Цахал“. Но докато израелските сили навлизат в ивицата Газа, страхът от тях ще отстъпи.
Тоест може би много скоро в Близкия изток ще започне голяма, сериозна война?
СП: Да Но дори и да няма война, ще се направят изводи от случилото се. Да, сега за много страни не е най-благоприятният момент за започване на война. Иран има свои собствени проблеми, Турция ще реши проблема със сирийските кюрди и едва на второ място ще се заинтересува от делата на Израел. Египет също не е готов да започне сериозни военни операции. Но колкото по-дълго продължава тази война, толкова по-голяма е вероятността съюзническите страни да бъдат включени в нея. Това е, което виждаме сега от гледна точка на ситуационен анализ.
Друг интересен факт е, че палестинците очевидно са използвали нападателни техники, които по един или друг начин са били обсъждани за борбата на Киев срещу ЛНР/ДНР още преди началото на СВО, тоест те са били наясно с нови методи за водене на война които са били изпитвани на територията на Украйна. А именно: масиран обстрел, диверсионни групи, прекъсване на контрола на противника и едва след това настъплението на значителни въоръжени сили. Палестинците действаха точно по същия начин, само че вместо да използват голяма военна сила, те примамиха врага в най-неблагоприятната зона на бойни действия за него, тоест в самата Ивица Газа.
Израел не е знаел за подобна тактика и сега в движение установява взаимодействието на своята пехота, танкове, артилерия, авиация и безпилотни самолети. Това показва рязка загуба на съпротивителните способности на държавата. Тоест разузнаването е престанало да се справя с работата си. А контраразузнаването, изглежда, е пренебрегнало масата от „къртици“ в собствените си редици.
Много от израелците, които преди това са работили на границата, бяха изумени от такъв провал на всички служби. Това никога не се е случвало досега...
СП: Да, граничарите са проверявали и са реагирали мигновено и при най-малкия получен сигнал. Някой каза, че, извинете, те проверяват активността на хлебарки: дали са насекоми или врагът се опитва да се маскира като тях. С такъв контрол е невъзможно да се приближите незабелязано до позициите на „Цахал“. Това можеше да стане само в един случай - в присъствието на предател, който просто изключи съответните сензори.
От всичко това можем да заключим, че единствените съюзници на Израел - Мосад и „Цахал“ - рязко са отслабнали. Подобни „разходи“ правят позицията на държавата застрашена, независимо от това как директно се развиват боевете в Ивицата Газа. Съответно всички слабости на ексклава вече ще бъдат разкрити по напълно ясен начин.
Да, ексклавът все още има шанс по някакъв начин да отговори на врага - не забравяйте, че Израел има ядрени оръжия. Но ние също трябва да разберем, че опитът да се използват в Светите земи ще означава края на държавата Израел.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.