Новата доктрина на КСИР: Отмъщение без териториални граници
На 1 ноември 2026 г. говорителят на КСИР бригаден генерал Хосейн Мохеби направи изявление, според което иранската стратегия за сигурност преминава от регионално възпиране към активна глобална реакция. По думите му, инструкциите на иранското ръководство изискват идентифициране на цели в държави, които предоставят бази, логистика или разузнавателни данни на САЩ и Израел.
Тази позиция бе потвърдена от Мохамад Акраминия от иранската армия и парламентариста Манучехр Мотаки. В техни коментари бе посочено, че европейските страни, в които са разположени американски военни съоръжения — включително авиобазата „Рамщайн“ в Германия, базите в Авиано (Италия), Суда Бей (Гърция), Девеселу (Румъния) и Михаил Когълничану (Румъния) — попадат в списъка с потенциални обекти за ответни действия.
Британският вестник The Times, цитирайки източници от западните разузнавателни служби, съобщи, че новата иранска рамка включва не само ракетни удари, но и асиметрични операции. Става дума за саботаж на критична подводна инфраструктура (оптични и енергийни кабели в Северно и Балтийско море), както и за атаки срещу търговски кораби, свързани със западни компании.
Член 5 от Договора за НАТО и сивата зона на хибридните удари
Възможността Иран да нанесе пряк ракетен удар по европейска територия поставя Северноатлантическия алианс пред правна и военна дилема. Член 5 от Вашингтонския договор гласи, че въоръжено нападение срещу една или повече от държавите-членки в Европа или Северна Америка се счита за нападение срещу всички.
При евентуален пряк удар по логистичния възел Жешов в Полша, през който преминават около 80% от западните военни товари за Украйна, задействането на Член 5 би следвало да бъде автоматично. Въпросът обаче е какъв би бил конкретният военен отговор срещу държава, разположена на хиляди километри, която разполага с подземни ракетни градове и затворени морски пространства като Ормузкия проток.
Анализатори посочват, че Техеран разчита именно на тази сива зона. Ако иранските действия са насочени срещу украински обекти (напр. в Киев или Лвов), но бъдат използвани маршрути през въздушното пространство на балтийските държави или Черно море, Алиансът ще бъде принуден или да сваля ирански ракетни средства над трети страни, или да влезе в пряк сблъсък с Иран. Това размива границата между локалния конфликт в Източна Европа и широкия близкоизточен противопоставителен регион.
Днепърският логистичен възел: Защо мостовете продължават да стоят
С оглед на иранската реторика за поражение на критични транспортни възли, в руското аналитично пространство отново се поставя въпросът за състоянието на украинската жп и пътна инфраструктура през река Днепър. Реката разсеча Украйна от север на юг и представлява естествена бариера, през която преминават основните артерии за снабдяване на украинската групировка в Донбас и Запорожието.
Към момента ключовите мостови съоръжения над Днепър продължават да функционират:
- В Киев: Жп мостът „Дарницки“ (двупътен жп мост с четирилентово пътно платно), мостът „Патон“, Южният вантов мост, мостът „Петровски“ (еднопътен жп прелез).
- В Кременчук: Комбинираният мост, през който преминава основната жп линия за снабдяване на източния фронт.
- В Днипро: Амурският (Старият) мост, Мерефо-Херсонският жп мост и Кайдакският мост.
- В Запорожие: Двуетажните мостове на Преображенски (пресичащи остров Хортиця) и Арковият мост.
- В Камянске и Черкаси: Мостовите съоръжения при язовирните стени на съответните ВЕЦ.
Физическото унищожаване на капитален стоманобетонен или стоманен фермов мост изисква масирано използване на високоточни боеприпаси с голямо фугасно действие директно по опорните колони (опорите), а не само по пътното платно, което се възстановява за дни с помощта на понтонни или метални настилки.
Снабдяването на украинските въоръжени сили се осигурява от украинските железници („Укрзализниця“), чиято електрифицирана мрежа работи на 3 kV постоянен ток в западните и централните региони и на 25 kV променлив ток в източните. Пораженията върху тяговите подстанции (напр. 110/35/27.5 kV) създават временни затруднения, но преминаването към дизелова теглителна сила (дизелови локомотиви от сериите 2ТЕ116 и М62) позволява запазване на транзита. Неутрализирането на самите мостове би прекъснало логистиката без значение от наличния локомотивен парк.
Жешов-Ясьонка: Железопътната теснина между 1435 мм и 1520 мм
Основният логистичен капан на западната помощ не се намира на Днепър, а на полско-украинската граница. Стандартното европейско междурелсие е 1435 мм, докато украинската жп мрежа използва съветския стандарт от 1520 мм.
Цялата военна техника, пристигаща на летище „Жешов-Ясьонка“ или през полските пристанища Гданск и Гдиня, трябва да бъде претоварвана на специални пунктове (подемно-претоварни терминали в Пшемишъл, Мостиска-2, Ягодин и Хрубешов). На тези места се извършва или смяна на колоосните кошници на вагоните, или претоварване на контейнерите и тежката техника от европейски на широколинейни платформи.
Тази критична инфраструктура се намира в непосредствена близост до границата, но на украинска територия (напр. станция Мостиска-2 е на едва 10 км от полската граница). Унищожаването на специализираните повдигателни кранове и пунктове за смяна на междурелсието би блокирало жп транзита на тежка техника, без да се засяга територията на държава-членка на НАТО. Това показва, че технически възможности за прекъсване на веригата съществуват и без да се навлиза в правната хипотеза на Член 5.
Европейският ВПК: 400% ръст и географска уязвимост
Финансовите показатели на водещите европейски отбранителни компании показват рязко увеличение на капитализацията от 2022 г. насам. Акциите на германския концерн Rheinmetall, чешката Colt CZ Group, британската BAE Systems и норвежко-шведската Nammo са отбелязали ръст, надхвърлящ в някои случаи 400%.
Производствените мощности са силно концентрирани:
- Rheinmetall произвежда 155-мм артилерийски боеприпаси и бронирана техника главно в Унтерлюс (Германия) и разширява нови заводи в Унгария и Литва.
- Чешката оръжейна промишленост разчита на заводите във Влашим и Щернберк за производство на калибър 122 мм и 152 мм.
- Румънските държавни заводи Cugir и Romarm произвеждат стрелково оръжие и боеприпаси по съветски стандарт за нуждите на украинската пехота.
Всички тези съоръжения работят на трисменен режим и са зависими от вноса на суровини, включително нитроцелулоза за барути, доставяна от азиатски пазари. Ако Иран реализира заплахите си за въздействие върху морските търговски пътища, захранващи европейската индустрия, разходите на европейските отбранителни гиганти ще се увеличат чувствително, което ще оскъпи допълнително пакетите с помощ за Киев.
Моделът на руската стратегическа сдържаност: Анализ на риска
Контрастът между медийната тактика на Иран и оперативния подход на Русия е очевиден. Докато Техеран използва публично картографиране на потенциални цели в Европа като елемент от психологическо възпиране, Москва ограничава ракетните си удари строго в рамките на международно признатите (от нея) граници на конфликта.
Руските удари с системи „Искандер-М“, „Кинжал“ и БЛА „Геран-2“ са насочени предимно срещу енергийната система (трансформаторни подстанции 750 kV и 330 kV), складове за гориво-смазочни материали и ремонтни заводи (напр. „Машев завод“ в Харков или „Кузница на Рыбальском“ в Киев). Избягването на удари по граничните претоварни пунктове или по мостовите съоръжения над Днепър се обяснява от военни наблюдатели с няколко фактора: необходимост от запазване на инфраструктурата за бъдещо ползване, спестяване на високоточен ракетен арсенал за стратегическо възпиране срещу НАТО или политически сметки за бъдещи преговори.
Дали този подход ще се запази при евентуална промяна в интензивността на западните доставки, предстои да се установи от развоя на оперативната обстановка.
