/Поглед.инфо/ Безредиците, които обхванаха на 1 октомври различни провинции на Ирак и столицата Багдад, спряха, но не за дълго. Въпреки че комендантският час е отменен и армейските части са изтеглени от района “Мадинат ед Садър” в столицата, армията и полицията продължават да са нащрек, а централният площад на Багдад все още е напълно блокиран. Продължава строгата цензура на медиите, интернет се възобнови, но с минимална скорост на трафика и забрана за достъп до някои социални мрежи и сайтове.

След като се появиха данни за загиналите и ранените - над 130 и около 6000 души, съответно, в страната беше обявен тридневен траур. Президентът Бархам Салех направи изявление, в което осъди кланетата на демонстранти и призова за задълбочено разследване. От Министерството на отбраната казаха: “Излишната сила беше използвана извън правилата за водене на бойни действия. Започнахме да преследваме онези командири, които извършиха тези грешни действия”-

На 6 октомври Министерският съвет на Ирак представи пакет от спешни решения, насочени към удовлетворяване на исканията на хората, които излязоха на улиците на градовете. В рамките на месец се обещава да се започне разпределението на земята за семейства без източници на доходи, да се осигурят 175 000 иракски динара за три месеца на безработните, докато намерят работа, да се осигуряват 45 хиляди работни места в малкия бизнес. Обявена е национална жилищна програма за изграждането на 100 000 жилищни единици; в провинция Басра бедните семейства трябва да получат 17 000 домове до края на годината. Не е ясно обаче откъде има толкова свободен жилищен фонд и защо не е раздаден досега.

В изявление на правителството се говори за обучението и образованието на безработните младежи, както и предоставянето на заеми за завършилите и разкриването на възможности за млади хора на възраст 18-25 години в Министерството на отбраната (намек за призовни длъжности). Съобщава се за наемане на учители, осигуряване на работни места за завършилите инженерни специалности и ветеринарните лекари. Властите поеха задължението да смятат жертвите на протестите за мъченици, а от 13 октомври започнаха плащанията за обезщетение на семейства - 10 милиона динара (повече от 8 000 долара) за загиналите, 5 милиона за ранените, а лечението им ще се извърши за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването.

Отстъпките на властите са безпрецедентни. Ситуацията в страната също няма аналог. Ако в първите дни на демонстрациите на 1-3 октомври това беше спонтанен израз на исканията на населението, то положението след това все по-често се наричаше въстание. Сега известният духовник Муктада ас Садр нарича събитията от началото на месеца “Великата октомврийска революция”. Той заяви, че иракчаните не възнамеряват да търпят по-нататък, и назначи в петък, 25 октомври (деня на победата на въоръженото въстание от 1917 г. в Петроград), „ден на освобождение“. Това предполага експулсиране на корумпираните служители от всички органи и провеждане на предсрочни избори; трима кандидати вече са назовани за поста държавен глава вместо Адел Абдел Махди. Кандидатите бяха договорени с лидера на блока “Фатах”, радикалния шиитски активист Хади ал-Амери и Техеран, който не пропуска възможността да удари силно по интересите на САЩ.

За неизбежните катаклизми напред косвено сочи фактът, че на 8 октомври с решение на парламента работата на провинциалните съвети и общини временно е спряна. Настоящият премиер е на власт само от около година и това е много сериозно изпитание за него. В дългата си политическа кариера Абдел Махди многократно променя убежденията си: започва като комунист, след това се преквалифицира като баасист, след това става радикален шиит и оглавява правителството като прогресивен технократ. Обаче сега за него възникна въпросът не за политическото, а евентуално за физическото оцеляване. На 21 октомври в интернет се появи изявление на определен „Фронт за спасението на Ирак“, в което се посочва, че висшите служители на страната набързо напускат Ирак, извеждат семействата си, а когато е възможно и материалните си активи.

Ситуацията се подхранва от слухове за пристигането на 7000 бойци на Корпуса на стражите на Ислямската революция от съседен Иран и съобщения за преместването на около хиляда американски войни от североизточна Сирия в иракската провинция Анбар в готовност за „трансгранични действия и продължаване на борбата срещу “Ислямска държава”. Няколко дни по-рано иракското министерство на отбраната заяви, че „най-малко 10 хил. редовни военнослужещи, служители по сигурността и бойци от шиитските “народни милиции” са изпратени на запад от град Мосул“ в районите, граничещи със сирийските провинции Дейр ез Зор и Хасеке. Тези сили “трябва да бъдат подготвени за всяка извънредна ситуация, свързана с възможното навлизане на привърженици на “Ислямска държава” в Ирак.

И такава възможност съществува. В средата на октомври френският министър на външните работи Жан-Ив Льо Дриан посети Ирак. Министърът отбеляза, че турската офанзива и изтеглянето на американските войски са фактори, допринасящи за по-нататъшната криза в региона. Той подчерта, че в Северна Сирия затворите и лагерите, защитени от кюрдите, съдържат 13 хиляди заловени бойци на “Ислямска държава”, включително 2200 чуждестранни, включително френски граждани, както и над 73 хиляди членове на техните семейства. Льо Дриан изрази изключителна загриженост, че вече са отбелязани случаи на бягство: на 13 октомври 785 чуждестранни терористи избягаха от лагера при град Айн Иса.

Франция ни най-малко не иска те да се завръщат в родината и министърът се опита да постигне яснота от Багдад по отношение на „начина за прилагане на подходящия съдебен механизъм“ при съденето на френските и другите терористи бойци в Ирак. Ръководителят на иракското външно министерство Мохамед Али ал Хаким отхвърли тази перспектива, като каза, че страната му ще приеме от Сирия и ще разгледа в съдилищата случаите само на онези пленени бойци от “Ислямска държава”, които имат иракско гражданство; страните на произход на другите терористи трябва да предприемат подобни мерки, като репатрират джихадистите. Подобна позиция обаче не устройва американците и на 20 октомври те започват да евакуират членове на семействата на бойците от “Ислямска държава” от сирийския лагер “Ал-Кул” в Ирак. Дни по-рано 230 пленени бойци вече бяха транспортирани там с американски вертолети - очевидно Вашингтон има свои собствени планове за тях.

Посещението на френския външен министър в Ирак беше предшествано от посещението на Сергей Лавров. Очевидно пътуването беше подготвено отдавна - предишното посещение беше през 2014 г. и този път министърът пристигна не само в Багдад, но и в Ербил за един ден (преди това руски външни министри не са посещавали столицата на кюрдската автономия). Датата на пътуването обаче съвпадна с кулминацията на протестите и в речта на Лавров това не бе взето предвид: фразата „ние сме доволни, че процесът на формиране на законодателни, изпълнителни органи, избор на правителство, както и избирането на ръководството в кюрдския автономен окръг“ предизвика нееднозначни коментари. Преговорите се проведоха при затворени врати и завършиха с кратко изявление, в което много коментатори отбелязаха само, че Русия възнамерява да продължи да доставя оръжие в Ирак. За съжаление някои местни анализатори заключиха: „Трудно е да си представим, че Москва, която изигра решаваща роля в събитията в Сирия, не вижда какво се случва в Ирак. Предвид претенциите за възраждане на миналото влияние в региона, този подход повдига въпроси. Ирак беше и ще остане ключов играч и пренебрегването на проблемите му е неприемливо. "

Превод: В.Сергеев