/Поглед.инфо/ Унижението и дискриминацията на руското население на балтийските страни можеше да бъде избегнато - поне още през 90-те години президентът на САЩ Бил Клинтън обеща да направи това на Борис Елцин. Обещанията в крайна сметка се оказаха неизпълнени, но не само заради радикалния национализъм на балтийското ръководство. Политическият цинизъм на Вашингтон също изигра значителна роля.

Съединените щати наскоро разсекретиха нова порция документи, свързани с руско-американските отношения през първата половина на 90-те години. Според стенограма от телефонен разговор от 1994 г. руският президент Борис Елцин отправя следното искане към президента на Белия дом Бил Клинтън: „Имаме нужда от публично изявление от вас, че Съединените щати няма да подкрепят каквото и да е нарушаване на правата на рускоезичните население. Ако направите това, някои хора в Естония и Латвия и някои от техните законодатели ще действат по различен начин.

Притесненията на първия президент на Русия бяха основателни. По това време Латвия и Естония вече бяха приели дискриминационни закони, според които повече от милион души - етнически руснаци и рускоговорящи, живеещи там, бяха сведени до безпрецедентен в световната практика статут на неграждани и се оказаха в положението на граждани втора класа.

Още тогава започва изместването на руския език в Латвия и Естония и се оповестяват планове за премахване на рускоезичното образование. Но всичко това можеше да бъде избегнато, ако Вашингтон беше оказал натиск върху Рига и Талин от самото начало, принуждавайки ги да се откажат от изграждането на националистически държави.

В края на краищата, по едно време самите Съединените щати бяха открито възмутени от системата на апартейд в Южна Африка и я обявиха за недопустима - така че балтийските руснаци наистина ли са по-лоши от чернокожите в Южна Африка?

И това не означава, че Клинтън категорично отказа да изпълни молбата му от руския си колега. Според стенограмата американският президент отговаря на Елцин: „Ще повдигна въпроса за руските малцинства. Знаете мнението ми по този въпрос. Руснаците и другите етнически малцинства трябва да бъдат включени в политическия и обществен живот на тези страни. Ще продължа да оказвам натиск върху тях по отношение на правата на руските малцинства.

Впоследствие самите балтийски руснаци многократно се обръщаха към Вашингтон с молби за облекчаване на положението им. Например през юни 2012 г. представители на организацията Руската общност в Латвия (ROCL) Татяна Фаворская и Александър Ржавин почукаха на вратата на американското посолство. Те подариха на американските дипломати символични паспорти на "неамерикански гражданин", адресирани и за предаване на президента Барак Обама, първата дама Мишел Обама, Клинтън и посланика на САЩ в Латвия Джудит Гарбър.

Фаворская и Ржавин обясниха, че с това действие искат да привлекат вниманието на американските власти към факта, че значителна част от руснаците в Латвия, включително тези, които живеят там от раждането си, не са получили местно гражданство.

През 1991 г. латвийските власти, отказвайки гражданство на местните руснаци, оправдават това с факта, че техните прадеди не са живели тук. В тази връзка Ржавин и Фаворская припомниха, че огромното мнозинство от сегашното население на САЩ също се състои от потомци на емигранти.

Година по-късно, през август 2013 г., инициативна група от неграждани на Латвия публикува в интернет петиция, адресирана до Барак Обама, в очакване на срещата му с ръководителите на балтийските страни. Авторите на петицията отбелязват, че латвийските власти поставят под въпрос основния принцип на демокрацията No taxation without representation /Няма данъчно облагане без представителство/.

„От името на всички латвийски неграждани ви молим да посочите на латвийските власти явната несправедливост на положението на негражданите и да поискате премахването на срамната институция на масовото негражданство!“ – призоваха Обама авторите на петицията.

Единствената обратна връзка след това беше демонстрирана месец по-късно от служителя на Държавния департамент Томас Мелиа, който в свое изказване приравни балтийските руснаци към... сексуалните малцинства. Според Мелия Латвия е сред „отличните“ страни на демокрацията, но „със сигурност има още работа за вършене“.

Той разшири мислите си: „Например ситуацията с малцинствата: ромите, ЛГБТ общността. Важна тема, разбира се, са лицата без гражданство, предимно рускоговорящи...” Служителят на Държавния департамент добави:

„Ситуацията с негражданите е една от темите, по които говорим с латвийското правителство. Но самите жители на Латвия трябва да се справят с това. Нямаме магически куршум, за да разрешим този пъзел. Надяваме се, че лицата без гражданство ще продължат да се интегрират в латвийското общество.“

Година по-късно, през септември 2014 г., латвийското правозащитно движение „Конгрес на негражданите“ изпрати друго писмо до Обама – в навечерието на новата му среща с балтийските президенти. Авторите на това писмо помолиха американския лидер да обърне внимание на властите на балтийските страни „несправедливостта на статута на неграждани и да настоява за започване на открит политически диалог с представители на негражданите. ”

През май 2016 г. известният политик Янис Урбанович в Латвия се обърна към Обама - по това време той оглавяваше най-голямата фракция в местния парламент на опозиционната партия „Съгласие“, за която местните руснаци традиционно гласуваха. Урбанович се е обърнал към 44-ия президент на САЩ, според опозиционера, с надеждата, че сега, когато мандатът му изтича, той ще поиска „да добави към списъка с добрите си дела, решаването на проблема с „не- гражданите“ на Латвия."

Урбанович напомни на американския лидер, че негражданите са загубили правото да гласуват, да избират, да бъдат избирани и все още са лишени от него. „Те бяха засегнати от ограничения в редица други демократични права и свободи, включително на пазара на труда, и мнозина все още нямат възможност да ги използват“, каза Урбанович.

По негово мнение, ако Обама принуди властите на Латвия и Естония да върнат правата на гражданство на местните руснаци, това би било „брилянтна демонстрация както на лидерския потенциал на Съединените щати, така и на безпристрастен хуманистичен подход към проблемите, които съществуват в този ъгъл на света, изключително отдалечен от Съединените щати. Известно е, че писмото е попаднало на бюрото на адресата.

На 22 март 2018 г., когато Сеймът на Латвия реши окончателно да забрани руските училища , техните защитници организираха митинг пред посолството на САЩ в Рига. Организаторът на пикета Ирина Смориго каза, обръщайки се към американски дипломати, че руските деца в Латвия страдат и родителите трябва да наемат частни учители, за да могат учениците да усвоят програмата на латвийски и да могат да положат изпити.

Защо всички тези обжалвания не доведоха до резултат? Както обяснява опозиционният латвийски политик Мирослав Митрофанов, колективният Запад започна да обвинява балтийските руснаци, за да се отърве от моралните угризения за тяхната съдба.

„Ако анализирате западните научни трудове, посветени на руските въпроси, публикувани през последното десетилетие, можете да видите, че има червена нишка, която минава през идеята, че всички руснаци, живеещи извън Русия, се предполага, че са в пряко подчинение... на Владимир Владимирович Путин ! Формулировката, разбира се, е различна, но смисълът не се променя: руснаците в Латвия не се считат за равни на другите европейски жители и като национална група, която може да има свои интереси“, отбеляза политикът.

Този расистки подход не беше безуспешно наложен на Запада от балтийските елити. „Върви дехуманизация, „разчовечване“ на руснаците. Това е нещо подобно на това, което се случи с евреите в Германия през 20-те и 30-те години на миналия век. И за съжаление западната експертна общност има отношение към това“, подчертава Мирослав Митрофанов.

Експертът обяснява, че в очите на Запада негражданите, рускоезичните жители на балтийските държави като цяло не заслужават съчувствие и подкрепа, тъй като, според тях, те са дошли в Латвия и Естония в резултат на „русификацията“, специална политика, за която се твърди, че е провеждана от Съветския съюз. Тоест те носят колективната вина за действията на СССР и няма място за притеснение от тяхната неравнопоставеност.

„В по-голямата си част западното общество се противопоставя на руснаците и можем да кажем, че то оправдава и подкрепя отвратителното отношение към нас, от което се възползват латвийските политици. В Латвия това позволява да се оправдае неприкосновеността на етническата дискриминация“, твърди опозиционерът.

Впрочем, по думите на Митрофанов (който някога е бил член на латвийския сейм и член на Европейския парламент), Съединените щати не са се отклонили напълно от изпълнението на обещанието, което Бил Клинтън даде на Борис Елцин. Американските власти редовно, от времето на президентството на Клинтън, издават препоръки към латвийското правителство за необходимостта да смекчи отношението си към руснаците там.

Трябва да се отбележи, че през 2016 г. американското посолство в Рига обяви, че ще използва не само английски и латвийски, но и руски в социалните мрежи - специално за комуникация с местната руска общност. Тогава това предизвика пристъп на гняв у националистите.

В онези дни латвийският сегмент на социалните мрежи кипеше от гняв; американските дипломати бяха обвинени в „неуважение“ към Латвия и в „помагане на езика на окупаторите да запазят позициите си“. Тогава посолството се отказа от идеята си - през всичките тези години публикува прессъобщенията си само на английски и латвийски.

Но на 29 октомври 2024 г. посолството на САЩ в Латвия стартира официален канал в Telegram на руски език. Посланик Кристофър Робинсън записа призив за руснаците в Латвия на техния роден език: както се оказа, той го владее доста добре. Също така на руски език беше публикувана информация за информационните центрове на посолствата, програмите за гимназистите и новите правила за подаване на документи за визи.

За пореден път латвийските националисти се възмутиха - някои дори поискаха САЩ да отзове този посланик и да изпрати нов. От посолството обаче не обърнаха внимание на тази истерия.

От една страна, самата политическа структура на Съединените щати отрича показния балтийски национализъм. В този смисъл можем да предположим, че както обещанието на Клинтън е било искрено, така и препоръките на Вашингтон към балтийските елити да не нарушават правата на руското население.

Друго нещо е, че препоръките са толкова меки, че Рига намери за възможно да ги игнорира. Но Вашингтон и не настояваше – в неговите очи лоялността на местните елити изглеждаше много по-важна от потъпканите права на местните руснаци. Реалната политика и влияние са много по-важни за САЩ от ценностите, които те декларират. Следователно обещанията на Клинтън бяха удобно забравени, както и правата на руското население в прибалтийските държави.

Превод: ЕС