/Поглед.инфо/ Наскоро “Форбс” публикува статия, в която се казва, че Бил Гейтс, този символ на американския капитализъм, също е голям собственик на земя.

В продължение на няколко години се съобщава, че той купува земеделска земя на места като Флорида, Вашингтон, а след това списание “Ланд Репорт” разкрива, че Гейтс, чиято нетна стойност е 120 милиарда долара, е създал огромно портфолио от земеделски стопанства, обхващащи 18 щата. Най-големите му притежания са в Луизиана (69 071 акра), Арканзас (47 927 акра) и Небраска (20 588 акра). Той също има дял от 25 750 декара в Западен Финикс, Аризона, който се разработва като ново предградие.

Според проучването на “Ланд Репорт”, земята е собственост на Бил Гейтс както директно, така и чрез организации на трети страни като “Каскейд Инвестмънтс”, която е личен инвестиционен инструмент на Гейтс. По-специално капиталът на “Каскейд” се инвестира в Националните железници на Канада, във фирмата за безопасност на храните “Еколаб” , в търговеца на употребявани автомобили “Врум”.

Форбс пише: „През 2008 г. Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ обяви 306 милиона долара безвъзмездни средства за насърчаване на високодоходно и устойчиво земеделие за дребни фермери в Африка на юг от Сахара и Южна Азия. Фондът също така е инвестирал в развитието и разпространението на устойчиви на климата суперкултури и млечни крави с по-високи добиви. "

При това, сред отделните американски собственици на земи, Гейтс изостава значително от медийния магнат Джон С. Малоун, който е на първо място с 2,2 милиона акра обработваема земя и гори или от основателя на Си-Ен-Ен Тед Търнър, който притежава 2 милиона акра.

Въпреки това, докато другите големи собственици на земя представляват съвременния бизнес, Гейтс, с многобройните си инициативи, се счита за един от активните пропагандисти на глобализма. Той, подобно на Сорос, инвестира много в област на дейност, която се пресича със световната политика.

Друг голям технологичен предприемач, собственикът на “Амазон” Джеф Безос, също е зает да купува земя. И той също се намесва в политиката. Той има над 300 000 акра в Тексас и се нарежда високо в класацията на собствениците на земя в САЩ.

Големите предприемачи използват и косвени методи за концентриране на собствеността върху природните ресурси.

Например, в Съединените щати работи фондация „Уолтън Фамили“, която инвестира милиарди долари в басейна на река Колорадо. Той се управлява от наследниците на основателя на “Уолмарт” Сам Уолтън и дарява 25 милиона долара всяка година на различни организации с нестопанска цел. Част от парите отиват за възстановяване на река Колорадо и напояване, но основният интерес на фонда е да „управлява търсенето“ на водните ресурси. Като част от политиката за управление на търсенето, на селските стопани се изплащат парични обезщетения за временно спиране на напояването.

През ноември 2020 г. Съветът за опазване на водите в Колорадо одобри програма за управление на търсенето, която се обявява като планиране на борбата срещу сушата. Превръщането на водата в стока обаче притеснява мнозина. Доколко е ефективен този подход за река Колорадо, чийто горен басейн минава през щатите Ню Мексико, Уайоминг и Юта? Защо няма публичен дебат с участието на независими природозащитници, след като този воден източник е жизненоважен за 40 милиона души?

Фондацията на семейство Уолтън е подкрепила над 60 организации с нестопанска цел, свързани с река Колорадо, през последните четири години, включително Фонда за защита на околната среда, Фонда за опазване и защитниците на ресурси. Тези НПО са получили между 5000 и 2,9 милиона долара всяка. Значителна част от средствата отиват за изпитване на управлението на множеството потоци и притоци по горното течение на реката.

В много публикации ролята на “Фондация Уолтън” в насърчаването на управлението на търсенето е прикрита и това само помага на семейството Уолтън да купува общественото мнение и политиците.

Милиардерите и технократите изкупуват земя в САЩ с ускорени темпове. В същото време пред публиката се представя тезата, че „в бъдеще частната собственост на практика ще престане да съществува“, позовавайки се на книгата на глобалиста К. Шваб „Четвъртата индустриална революция“. Този „комунизъм на глобалистите“ обаче може да се разбере само в един смисъл - като крайна концентрация на собственост в ръцете на тясно малцинство с крайната пролетаризация на всеки, който не попада сред тях. Не се предвижда преразпределение на така концентрираната собственост.

Превод: В. Сергеев