/Поглед.инфо/ На 30 септември се отбелязаха пет години, откакто Русия започна първите си въздушни удари срещу терористките мишени в Сирия. И така, какви са политическите и стратегически изходи от военната кампания?

Според руското Министерство на отбраната, преди операцията да започне една военна сила е била тайно изпратена във военновъздушната база в Хмеймим, Сирия.

Тя включва 50 самолета, както и войници, екипи за поддръжка, охранителни и специални части. Активната фаза на руската военна операция в Сирия продължава 804 дни - от 30 септември, 2015 година до 11 декември, 2017 година.

Общо руските Аерокосмически войски са извършили 44,000 въздушни удара. На 20 наември, 2015 година руските изтребители извършват 139 мисии - най-големият брой на въздушни удари за един ден по джихадистите.

Далекобойните бомбаридоровачи Ту-22М3 извършват 47 групови удара срещу терористите, според министерството.

Те завършват 369 удара, обхващайки пространство от 2500 километра.

За да неутрализират приоритетните цели са използвани високо прецизни далекобойни крилати ракети Калибър и Х-101 от военноморски кораби и подводници, които извършват с тях 100 удара, докато стратегическите бомбардировачи са използвани в 66 случая за да елиминират вражеската инфраструктура.

В резултат на това, казват от министерството, Ислямска държава е изличена от лицето на Земята.

Пращайки силите си в Близкия изток (да не забравяме, че Русия бе помолена от Сирия да помогне), Русия успешно успя да поддържа баланса на силите в региона, да приключи гражданската война в Сирия и да не позволи страната да се разпадне.

Нека да уточним някои факти първо.

Над 44,000 въздушни удара от 2015 до 2020 година - много ли е това? И 139 бойни полета в един ден - това нов рекорд ли е?

За сравнение, коалиционните сили извършват от 700 до 800 въздушни удара дневно по време на операция Пустинна буря в Ирак през 1991 година. Въздушната кампания тече 39 дена и общият брой на въздушните й удари е 110,000.

Разбира се, въздушният капацитет на коалицията далеч надхвърля този на руските Аерокосмически сили в Сирия от гледна точка на броя и видовете бойни самолети.

С други думи, за да се сравняват двете, трябва да имаме предвид, че има разлика в степента на мащаба.

Неуспоримите ползи от Сирийската кампания

Първо, според Министерството на отбраната, извършвайки тези мисии в региона, Въоръжените сили на Русия са добили значителен опит от гледна точка на тактическото планиране, разполагането на войници, установяването на нужната инфраструктура, организацията на логистичната и техническа поддръжка и провеждането на бойни операции, основно в пустинна среда, планински терен и градски условия.

В допълнение към това, войниците успяват да приложат уменията си за организиране и провеждане на разузнавателни, военновъздушни и електронни бойни действия.

Второ, министерството също така докладва, че значителна част от въоръжените сили са получили пряк боен опит, включващ всички окръжни командири, командирите на комбинираните армейски родове, началниците на въздушните и противовъздушните сили, командирите на дивизии, бригади и полкове, 90 процента от пилотите, 78 процента от инжинерните войски, над половината от противовъздушните специалисти и над 60 процента от служителите на Руския флот.

Трето, основен резултат от кампанията в Сирия е перманентното установяване на две руски военни бази в страната.

Една от тях, военновъздушната база Хмеймим е първокласно летище, което поддържа всички видове самолети.

Другата военна база, която се намира в Тартус е затворена морска зона с най-модерната морска инфраструктура, обгрижваща десетки кораби.

Всички пристани са екипирани със системи за поддръжка на морските съдове, разтоварващи платфори и комплекс за ремонт и поддръжка.

Проблемите, които остават в Сирия

Широко разпространено е схващането, че гражданската война в Сирия е приключила.

Не е ясно обаче, дали коренът, т.е. причините на кървават конфронтация са премахнати. Освен това, никой не може да гарантира, че различните групи в сирийското общество няма да се сблъскат отново в бъдеще.

Кюрдският въпрос в Сирия не е решен все още. Американската армия поддържа присъствие в страната. Иран също е замесен военно в Сирийската арабска република.

Остава неясно кой е най-добрият подход за тези проблеми.

Един от най-важните въпроси днес е, разбира се, възстановяването на Сирия. По-голямата част от страната е в руини и дори по най-скромните изчисления, ще отнеме поне 100 милиарда долара за да се изчисти бъркотията и да се върне нормалният живот.

Русия, която е изтощена от продължителното икономическо забавяне, което изживява няма толкова много от гледна точка на непосредствено налични ресурси.

А дори и да имаше, не е ясно колко добре ще приеме руското общество, с неговите интереси и приоритети, подобен акт на благотворителност към Сирия - страна, която отстои на хиляди километри разстояние.

Засега е очевидно, че Западът няма да даде и една стотинка за възстановяването на Сирия, въпреки че сто-двеста милиарда долара не са големи суми за западните икономики.

Но пари няма да се дадат от Запада докато Башар Асад е на власт.

Също така няма ясно разбиране по въпроса за бъдещето на руските военни бази в Сирия и как той ще се постави след смяна на ръководството в Дамаск. Нещо, което неминуемо ще се случи, по един или друг начин.

В заключение, Сирийската кампания на Руските въоръжени сили е, отвъд всякакво съмнение, успех.

Руското Министерство на отбраната завърши всички поставени задачи успешно. Но въпреки това, все още не е ясно дали победите на бойното поле ще бъдат успешно конвертирани в дългосрочни политически изходи.

Ще трябва да изчакаме още за развитието на въпроса.

Превод: СМ