/Поглед.инфо/ За 18 години от проваленото военно присъствие в Афганистан, Вашингтон не успя да демонстрира пред света своите "хуманни цели" в тази страна. Въпреки че не си е икономисвал многобройните бравурни изявления след началото на пряката намеса под лозунга „Трайна свобода“ и приемането на множество „стратегии“ (по-специално последната от тези стратегии беше публикувана през 2018 г.).

По данни на мисията на ООН (UNAMA), в конфликта в Афганистан през последните 10 години са загинали или пострадали над 100 хиляди цивилни. Не се вижда края на бойните действия. Отделни опити на властите да възстановят реда в една или друга част на страната не дават забележими резултати.

Преговорите между Вашингтон и Кабул с талибаните бяха спрени след поредица от терористични атаки и смъртта на няколко американски военнослужещи. След осем срещи между специалния представител на САЩ за Афганистан Залмай Халилзад и забраненото в Руската федерация терористично движение „Талибан“, беше разработен само проект на споразумение за прекратяване на огъня в страната.

Днес по-голямата част от територията на Афганистан се контролира от талибаните. Що се отнася до американските войски, те основно защитават периметъра на собствените си бази. И дори тогава те не проявяват "бойна пламенност", предпочитат да си осигуряват спокойствие и видимост на "ефективно присъствие в Афганистан". За големите „подкупи“ за своята сигурност за радикалното движение „Талибан“, забранено в Русия, достатъчно подробно писа The Wall Street Journal. Както отбелязва в изданието представителят на адвокатската кантора Kellogg Hansen Джошуа Брансън, „плащането за защита“ доведе до факта, че атаките на талибаните не са били срещу американските и международните подизпълнители в проектите за възстановяване на Афганистан и техните интереси. Парите отиваха за финансиране на възхода на тероризма, довел до смъртта и нараняванията на хиляди американци.

По-специално изданието посочва двата най-големи подизпълнители на Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID): DAI Global и Louis Berger, които получиха над 1 милиард долара от средствата, отпуснати от Вашингтон за възстановяването на Афганистан през 2007-2009 г. В допълнение, претенциите са към американските корпорации Black & Veatch, Centerra и Janus Global Operations, британските G4S и южноафриканската MTN. Посочва се, че размерът на плащането на талибаните за ненападение срещу служители на частните компании варира от 20 до 40% от средствата, отпуснати за изпълнение на един или друг проект.

Посочените сведения ясно показват, че уреждането на конфликта в Афганистан не е целта на Вашингтон в тази страна, а използването на бюджетни средства от военно-политическия елит на САЩ за откровено разграбване. Оттук и липсата на какъвто и да било напредък в афганистанското направление.

Що се отнася до поведението на военния елит на САЩ в Афганистан, генерал Дъглас Лут, който ръководи войната на САЩ в Афганистан при президентите Буш и Обама, много ясно се изрази по въпроса, публикуван в „Афганското досие“: „Бяхме лишени от фундаментално разбиране за Афганистан. Не знаехме какво правим." Благодарение на хилядите страници засекретени интервюта за войната, публикувани в Washington Post, най-накрая разбрахме, че конгресите, контролирани както от републиканците, така и от демократите, постоянно са призовавали неоконсерваторите – привърженици на войната да ни излъжат, че победата не е далеч. Но за това и за празнуването на победата са достатъчни само още няколко големи суми пари ...

Лъжа, само лъжа от устата на президентските администрации за всичките 18 години, както и в публикациите на купените „експерти“ в американските медии.

В резултат на това най-голямото престъпление в историята на САЩ остава безнаказано. Никой от тримата американски президенти, замесени в афганистанската измама и изцапалите ръцете и джобовете си с подкупи и „прибрани пари“ американски генерали и политици, никога не се изправиха пред съда. Подобна безнаказаност в афганистанските дела позволява на сегашния военен и политически елит на САЩ да продължи да извършва не само финансови, но и военни престъпления, освен в Афганистан, също и в Сирия, Ирак, на африканския континент!

И сега, на фона на този откровен провал на афганистанското урегулиране, администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп разработи нова стратегия на САЩ за региона на Централна Азия. Нейната същност е реинтеграцията (естествено, при спазване на американските условия!) на Афганистан в Централна Азия и свързаното с това намаляване на влиянието на конкурентите - Русия и Китай, прехвърляйки отговорността за съдбата на Ислямска република Афганистан на най-близките й съседи - Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. И в същото време - да засили американското влияние в Централна Азия.

Подготвителната работа в тази посока с централноазиатските републики на ОНД, вече е извършена от Съединените щати: за първи път от четири години делегация на САЩ посети Киргизстан, Вашингтон горещо прие министъра на външните работи на Туркменистан, на среща с министъра на външните работи на Казахстан Мухтар Тлеуберди на 13 декември, държавният секретар Майк Помпео директно заяви: „Казахстан е лидер в Централна Азия, на който САЩ разчитат като надежден партньор в региона." За да се възстанови и засили влиянието му в този регион, специален акцент ще бъде поставен върху работата в Узбекистан и Туркменистан, които не са членове на ОДКБ, но имат много дълга обща граница с Афганистан (съответно участъци 137 км и 745 км). Вече са отпуснати нови милиони долари за подкупване на политическия елит в тези страни от Централна Азия, значителна част от които „американските стратези“ също очакват да получат в собствените си джобове.

Дали обаче подобна политика на САЩ и явна финансова корупция ще донесе успех на политиката на Вашингтон в Централна Азия? Наистина днес всички вече разбират нейната откровена конфликтност и неконкурентоспособност!

Превод: М.Желязкова