/Поглед.инфо/ Капитализъм срещу социализъм? Кой печели в САЩ - синдикатите или корпорациите? Корпорациите, разбира се!
Връзката между заплащането на работната сила и печалбите преди облагане с данъци на американските корпорации показва корпоративни тенденции и приоритети при намирането на баланс между печалби и заплати.
До 2021 г. заплатите са 5,5 пъти по-високи от печалбата на фирмите преди облагане с данъци – това е минималното съотношение за 50 години, т.е. корпорациите "спечелиха" в тази неравна битка. Подобни ниски съотношения е имало през 2007 г. точно преди кризата и през 2013-2015 г. по време на структурната рецесия.
Логиката тук е следната: пренасочването на ресурсите към печалби на бизнеса намалява способността на домакинствата да харчат поради пропуснати доходи, които бизнесът разпределя за обратно изкупуване и дивиденти.
В резултат на това има спад в търсенето, приходите на компаниите и актуализация на кризата в икономиката. Всеки път, когато съотношението е падало до крайност, е имало кризи: 1929, 1969, 1979, 1999, 2007. И ето ни отново 2021 година.
Имаше период, когато бизнесът изцеждаше всичко, което можеше да се изтръгне от работната сила - 1942-1969 г., когато съотношението между заплатите и печалбите на компанията беше изключително ниско. Незаплащането на работната сила в следвоенните години е типична практика не само в Съединените щати, но и в целия свят, особено в капиталистическите страни.
Мотивите са прости - всичко в името на развитието. Това не е 2021 г. за вас, когато бизнесът използва всички ресурси за обратно изкупуване и дивиденти. Преди нямаше нищо подобно. В следвоенните години финансовата система не е развита, особено след тежкия нокаут през 30-те години на 20-ти век.
Фондовият пазар не беше развит. Отворените капиталови пазари не бяха развити както сега, нямаше широк набор от инструменти за финансиране, така че бизнесът не можеше да привлича кредитни ресурси по начина, по който е възможно сега.
По това време единственият източник на развитие бяха собствените ресурси чрез печалба. Следователно, по-ниско заплащаните служители тогава имаха конструктивни мотиви в отложената концепция за развитие чрез разширяване на бизнеса като част от инвестиционна политика, а не като акционерна политика, както е сега.
С други думи, между 1942 и 1969 г. бизнесът плащаше на служителите си за бъдещо развитие, докато сега плаща по-ниско за целите на спекулирането на фондовия пазар и разпръскването на балони с активи.
Всичко това нямаше значение в следвоенната епоха с ниска база на растеж и изключително ниска наситеност на потреблението, по траекторията на развитие на икономическите сектори, когато новите индустрии се раждаха буквално от нулата, особено в потребителския сегмент. Растежът беше органичен, здрав.
Но дори и тогава това се създадоха дисбаланси. Причината за инфлацията през 70-те и 80-те години на миналия век е не само енергийната криза - това би било твърде просто обяснение. Повече от 25 години натиск върху работната сила създаде структурни дисбаланси в търсенето и предлагането, включително чрез ограничения на производителността.
Това доведе до разширяване на профсъюзите, 20 години рекордна структурна инфлация и в крайна сметка до победата на труда над корпорациите.
Преразпределянето на ресурсите от бизнеса към служителите отне около 20 години от 1970 до 1990 г., за да се създаде нова потребителска икономика. Впоследствие потребителската икономика за сметка на собствените си ресурси в началото на 90-те беше засечена от кредитна експанзия, която се ускори от 2000 до 2007 г.
Сега в САЩ има агресивен капитализъм - всичко за печалба срещу "всичко за развитието" от 1940-1970 г. Корпоративните печалби се повишиха, но много по-бързо от трудовите доходи. Това намалява способността на населението да харчи, в резултат на което намалява доходите на бизнеса.
От своя страна корпорациите реагират на това, като оптимизират разходите чрез „задържане на темповете на растеж на заплатите на служителите“ и кризата се развива в отрицателна спирала.
През 2021 г. бизнесът се сблъска с недостиг на работна ръка, тъй като, от една страна, тълпи от озверели американци на неограничени социални помощи, се отказаха да работят (субсидиите от държавата се оказаха повече доходоносни от основната им трудова дейност), а от друга страна, тълпа от пристрастени към хазарта седнаха на търговските терминали в опит за агресивни спекулации.
Това принуждава бизнеса да организира "лов за квалифицирани кадри", което се отразява в ръста на заплатите. Стига да не изяжда разходите на бизнеса.
Те успешно преразпределят „данъка върху инфлацията“ в печалбите, но това ще се прояви напълно през 2022 г. и след това. Следователно няма друг начин освен преразпределението на ресурсите от печалбите към работната сила. Следователно бизнесът ще загуби маргиналност и балонът на активите ще започне да се срива.
Превод: СМ
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?