/Поглед.инфо/ Казахстанският бунт, чиято бързина зашемети дори здравите специалисти, отбеляза ръба, към който се приближи най-стабилната (както изглеждаше преди!) република от бившия СССР. Те мечтаеха за този момент, чакаха го, подготвяха се за него. Твърде важно в геополитически смисъл е това гигантско парче не твърде населена, но доста богата земя.
Бунтът беше подготвен всеобхватно, привличайки към него мнозина, които предстои да разпознаем.

Посоката на събитията е ясна. Като спусък е избрано бързото покачване на цените на втечнения газ, въпреки че няма съмнение, че това е обикновен трик. Сигналът е видеообръщение от петролните работници и сега "Над цял Казахстан небето е безоблачно”.

Не е ли изненадващо, че епицентърът на експлозията беше опърпано село в Западен Казахстан, а погромите започнаха в Алмати? Организаторите, разбирайки значението на символите, разбраха, че Жанаозен е символ на скорошния бунт срещу Назарбаев, а площад “Република” в Алмати е символ на въстанието от 1986 г.

Освен това, защо да се бунтуват в продухания, мразовит, почти сибирски Целиноград (Нур-Султан), когато е по-удобно това да се направи в топлата „южна столица“, където е по-лесно и по-евтино да донесете революционно месо - джигити от Чимкент, Тараз, Туркестан и Къзъл-Орда. Южняците в Казахстан са като украинските западняци: страстни, завистливи, жестоки безделници.

Подготвеността на бунта се доказва от доста "квалифицираните" действия на протестиращите както в Западен Казахстан, така и в Алмати. Те блокираха движението на колоните на силите за сигурност, с просто око се виждат "певците" както в социалните мрежи, така и в тълпата, не е изненадващ големият брой "коктейли Молотов", използвани в нощта на 5 януари. А за такива са нужни бутилки, предварително подготвени горящи смеси, (обикновено полистирол, разреден в бензин) и накрая са необходими хора, които да правят това. Всичко това изисква пари и административен ресурс.

Не изненадва и масовият протест в Алмати, където десетки хиляди хора от южните райони търсят работа. Тук се намират и основните и многобройни университети, които постоянно доставят тъпи , но свободолюбиви бунтовни студенти. Ето защо опитите за запалване на Казахстан най-често се правят в Алмати, тъй като северните казахи са спокойни хора.

Организаторите много добре знаеха, че трябва да се заложи на общественото раздразнение от властта на Семейството. С усилията на своите близки и сервилни служители Назарбаев доведе до абсурд огромния си авторитет. Недоволството на хората се трансформира в омраза. „Старче, махай се!”, викаха на митингите през 2013 г. Омразата кипна и пръсна капака.

Между другото, „газовият бунт” показа колко безгръбначни се оказаха създадените от Назарбаев политически институции, които се оказаха неподготвени за кризисни ситуации от нов тип. Акимите (местните администратори) се оказаха страхливци и избягаха. Монолитът на партия "Нур-Отан" се оказа на хартия.

Освен това тези, които поднесоха кибрита в Казахстан, също използваха степния трибализъм, който беше изтърван на воля в постсъветската република. Всеки таксиметров шофьор в Алмати на път от летището би могъл да ви разкаже на всички е омръзнала властта на “парвенютата Шапиращи”. Племенният манталитет всъщност не е изчезнал. Освен това стана модерен и придоби политическа тежест. Безкрайните киргизки революции са пример за това. Появата на Токаев донякъде охлади ситуацията, но след това двувластието засили недоволството. И сега времето на „акорди и библиотеки” свърши.

Ерата на Назарбаев отлита с дима от пожарите в Алмати. Никой не знае каква ще бъде следващата ера.

В продължение на три дни бунтът се развива по сценарий, въпреки че само АлматиАктау и отчасти Актобе се превръщат в истински епицентрове.

“Газовата революция” се оказа по киргизки мобилна и не стана позиционна, както киевския Майдан.

Още през нощта на 5 януари новите революционери започнаха просто да грабят магазините. А в Алмати има какво да се граби, нужен беше един ден, докато протестиращите се превърнат в бандити. Първоначално хаосът беше регулиран чрез призиви за „бомбардиране“ на оръжейните магазини, отнемане на огнестрелно оръжие от полицията, опожаряване на автомобили, административни сгради и полицейски участъци. Но въоръжените започнаха след това да атакуват къщи и апартаменти.

Прави впечатление, че казахстанските експерти, като Досим Сатпаев, явно доволни от хода на събитията, философстваха за необходимостта от фундаментални промени, а не от временните мерки, предприети от Токаев. Въпреки че дори Сатпаев знае, че такива промени не могат да бъдат постигнати чрез палежи, погроми и убийства.

Токаев не прояви нито нервност, нито страхливост, последователно разперва криле, а това изисква време и решителност. Докато погромът беше раздухван само в Алма-Ата, президентът призна правото на гражданите на мирен протест и спешно разреши „газовата” причина за конфликта. Но това не беше причината, а просто извинение. Когато започнаха да разбиват коли и да бият полицията, Токаев отново призова метежниците да се успокоят.

Той напълно разумно обяви отстраняването на Назарбаев и прехвърлянето на ръководството на Съвета за сигурност към него, разпусна правителството и започна целенасочено прочистване на ръководството. "Алфа" беше оглавена от Берик Кунабаев, авторитетен сред силите за сигурност, който в същото време стана заместник-председател на КНБ, оглавявана от Ермек Сагинбаев.

Очевидно беше, че след няколко дни необратими последици ще се стоварят върху казахстанците, които подкрепиха бунта. На първо място, финансови, защото след като започнаха да се бунтуват заради цената на бензина, те ще получат увеличение на цените за всичко. Затова се появи постановление за държавно регулиране за 180 дни на цените на социално значимите продукти, беше създаден специален фонд за подпомагане на децата, последвано от обещание да се наблюдават икономически играчи, които вече са готови за таен ценови картел

Изисква се контрол, а контролът са органите на реда, които, ако не си покажат зъбите (полицията или беше поставена на колене на 5 януари, или премина на страната на бунтовниците), техният авторитет като сила ще падне до нулата. Украйна е пример за това.

Поради това страната изключи Интернет, лишавайки метежниците от възможността за координация. Армейците бяха мобилизирани и Токаев се обърна за помощ към ОДКС. Решението за въвеждане на миротворци е взето, започна антитерористична операция с всичко, което произтича от това и което тези, които се опитаха да се самоубият, едва ли знаят.

Превод: В. Сергеев