Според повечето новинарски съобщения за безредиците в Хонконг, „добрата” и „злата” страни на конфликта са ясно разделени, пише експертът Стефан Барон в статия за Handelsblatt: от една страна, свободолюбивите демонстранти, а от друга, китайският комунистически режим и неговите поддръжници, твърдо потискащи протеста с помощта на полицията.
При по-внимателна проверка тази картина се променя, отбелязва Барон: виждаме млади хора, въоръжени с камъни, прашки, коктейли Молотов и железни пръчки, започваща улични боеве с полицията, издигащи барикади, подпалващи полицейски участъци, нахлуващи в сградата на парламента и окачващи знамената на Великобритания, блокиращи международно летище и вземащи хора за заложници поради подозрения в шпионаж.
Един от лидерите на протеста Джошуа Вонг сравнява случващото се в Хонконг със събитията от 1989 г. в Германската демократична република (ГДР), но това съвсем не е така, счита Барон: ГДР, за разлика от Хонконг, не беше демократична държава, но демонстрациите бяха проведени там мирно. Авторката пише, че полицията в Хонконг действа много внимателно и на практика няма случаи на прекомерно насилие с нейно участие.
Както отбелязва Барон, подобен протест в САЩ отдавна би бил смазан: като пример той посочва твърдото смазване на размириците на противниците на войната във Виетнам през 1970 г. и използването на армията по време на безредиците в Лос Анджелис през 1992 година. Сега същите тези САЩ призовават за сдържаност в Китай и Хонконг, като в същото време насърчават конфронтацията с думи, дела и пари.
Малко преди да започнат протестите, Майк Помпео и няколко видни американски парламентаристи приемаха във Вашингтон водещите хонконгски опозиционни лидери. След началото на вълненията служител на американското консулство в Хонконг се срещна с Джошуа Вонг и друг лидер на опозицията. Според Барон разговорът едва ли ще е бил свързан със сдържаност, тъй като след него нивото на насилие в уличните боеве по-скоро се е увеличило. В същото време САЩ с практически имперско високомерие се опитват да представят тази среща като нещо обикновено. Междувременно това е нарушение на Виенската конвенция, според която дипломатите нямат право да се намесват във вътрешните работи на приемащата държава. Според Барон е наивно да не се разглежда какво се случва в Хонконг в контекста на глобалната конфронтация между Китай и САЩ.
Освен това Барон пише, че за много неприятности в Хонконг не е виновен Китай, а местните олигарси, които са разделили целия пазар на недвижими имоти. В резултат на това цените за наеми на жилища и комунални услуги рязко се повишиха. Законът за експулсиране, който се превърна в основна причина за протести, може, наред с други неща, да се превърне за Китай в инструмент за натиск върху хонконгските олигарси.
Превод: М.Желязкова
