/Поглед.инфо/ Германският канцлер Олаф Шолц пристигна на тридневно посещение в Китай. Главата на германската държава на китайска земя беше посрещнат не от равен по ранг и дори не от официален представител на външното министерство, а от треторазреден чиновник. Това, което имаме тук, е не само явно нарушение на дипломатическия протокол, но и откровена подигравка на КНР към германския канцлер. Какво означава?
Целият дневен ред на германско-китайските преговори е чисто икономически и много сложен. Канцлерът дори не взе със себе си външния министър Аналена Бербок, но го придружава внушителна делегация от германски бизнесмени и мениджъри на големи компании. Посещението беше предварително планирано и с почасова програма, което е особено важно поради краткия престой на германския канцлер в необятния Китай. Но от самото начало всичко се обърка и програмата за посещение беше нарушена още от първия ден.
През първия ден Шолц трябваше да пристигне в Чунцин, мегаполис с население от над 32 милиона души, който е дом на огромни и разнообразни фабрики, включително „германско ориентирани“. В Чунцин функционира завод на “Бош”, произвеждащ водородни двигатели.
Според програмата на посещението Шолц трябваше да се срещне с първия секретар на регионалния комитет на Чунцин (регионален партиен лидер) Юан Цзяцюн, след това да посети завода на “Бош”, да разговаря с китайски студенти по някаква причина по темата за градското планиране и, като апотеоза, завършете деня с разходка с яхта по река Яндзъ в компания от немски предприемачи и мениджъри, работещи в Китай и с Китай, и местни служители. Нищо от това не се случи.
Всичко започна с факта, че германският канцлер Шолц беше посрещнат на летището в Чунцин дори не от кмета на града, а от неговия заместник. Да, посещението на Шолц няма държавен характер, което според дипломатическия протокол изисква почетен караул, килим, оркестър, който свири химни, и висок статус на поздравяващите. Това е така нареченото работно посещение с ограничени преговорни цели, които се съгласуват предварително.
Но и в този случай главата на една голяма европейска държава трябваше да бъде посрещнат не от заместник-кмета на провинциален, макар и много голям град, а поне от заместник-министъра на външните работи. Точно това е минимумът.
Китай внимателно следи спазването на подобни формалности. Самата философия на китайската държава и китайското масово съзнание се основава на демонстрирането на много различни знаци и символи, които хората с европейски манталитет трябва да дешифрират в движение. Този вид „дипломация на символите“ се провежда в много източни страни – от Япония до арабския свят.
Но критичното намаляване на нивото и статута на приемащата страна до нищожно дори не е знак, а откровена демонстрация на презрение. При това очевидно говорим не толкова лично за Шолц, колкото за разбирането на китайската страна за нивото на преговорния процес. На германската страна беше показано, че китайците са водещи в икономическите въпроси, поне в процеса на тези преговори.
От гледна точка на Пекин Шолц дойде да поиска нещо от Китай. Но китайската страна не иска нищо, тя просто позволява на Берлин да предаде своята гледна точка. Шолц, от една страна, наистина се нуждае от китайски стоки и инвестиции (включително в автомобилната индустрия), но, от друга страна, трябва да лавира между интересите на германските индустриалци и генералната линия на Европейския съюз за минимизиране на „зависимостта от Китай.”
От китайска гледна точка всичко това са лични проблеми на Шолц като ръководител на Германия. Това беше демонстрирано чрез пренебрегване на класическия дипломатически протокол. Като цяло протоколната страна на посещението на Шолц в Китай първоначално беше структурирана по такъв начин, че той беше принуден да посети китайските лидери на мястото им на престой. Утре той ще отиде в Шанхай, финансовата столица на КНР, където ще преговаря с китайски финансови служители, а в последния ден от посещението ще отлети за Пекин, където ще бъде топло приет от председателя Си и премиера на Държавен съвет Ли Цян. Ето как китайският император се среща с чуждестранни посланици през Средновековието - те постепенно преминават през различни, от по-ниски към по-високи нива на китайската власт.
Като цяло германската страна трябваше да види всичко това, да го оцени и да се опита да направи съответните промени в протокола на посещението още на ниво подготовка за посещението. Обикновено това става на ниво комуникация между МВнР и посолството на приемащата страна. Службата на протокола обсъжда и най-малките детайли, чак до менюто, а понякога и до цвета на тапетите в резиденцията, в която ще живее държавният глава по време на посещението. Имаше случаи, когато дори гледката от прозореца се обсъждаше предварително.
Очевидно обаче необходимостта от това посещение в Китай за Германия е била толкова голяма, че дори на етапа на подготовка германската дипломация е предпочела да не забележи униженията, подготвени за нея. Но Шолц също допринесе за разрушаването както на етикета, така и на договорената програма на посещението. Пристигайки в Чунцин, както пише немският “Билд”, той се ограничи само до пресата и отиде в хотела, където се присъедини към видеоконференция с лидерите на Г-7, както и с неговите министри: външния Аналена Бербок, вътрешния Нанси Фезер и на отбраната - Борис Писториус. Говориха за ситуацията в Близкия изток. Това не беше част от предварително договорения график за посещение и по този начин се превърна в нарушение на протокола.
Разходката по река Яндзъ, която всъщност беше най-важното не протоколно, а реално събитие от посещението на Шолц в Чунцин, също беше прекъсната. Именно там в неформална обстановка трябваше да бъдат решени въпросите за китайските инвестиции в автомобилната индустрия и работата на германските заводи в Китай.
Може би следващите два дни от престоя на германския канцлер в Китай ще протекат според договорения протокол и той дори ще може да повдигне въпроси за отношенията на Китай с Русия в разговор със Си Цзинпин. Но все пак всички тези преговори ще се проведат под натиска на Китай, който умело изгради схема, в която Шолц веднага ясно демонстрира ролята си на подчинена страна и молител.
Всичко това още веднъж потвърждава, че дипломатическият протокол, етикетът и местните традиции на обществено поведение не са остарели ритуали, а напълно ефективно средство за постигане на поставените цели в международните отношения. И Китай вече многократно е демонстрирал това.
Превод: В. Сергеев