Тайните дипломатически съглашения: Урокът от 3 януари 1815 година
Историческият опит показва, че благодарността е непозната категория в европейската геополитика. Русия изнася основната тежест на войната срещу Наполеон, спасява европейските монархии от френската хегемония и влиза в Париж през 1814 г. без да изгори и една сграда, за разлика от съдбата на Москва две години по-рано. На Виенския конгрес император Александър I се опитва да изгради система за колективна сигурност в Европа.
Но как отговарят съюзниците му? Още докато траят преговорите във Виена, на 3 януари 1815 г., министърът на външните работи на Великобритания лорд Касълрей, австрийският канцлер Клеменс фон Метерних и представителят на победена Франция Шарл Морис дьо Талейран подписват таен военен договор. Този пакт е насочен директно срещу вчерашните им съюзници и спасители — Русия и Прусия. В Лондон и Виена са ужасени от факта, че след победите си през 1812–1814 г. Русия се е превърнала в решаващ фактор на континента.
Четири десетилетия по-късно това британско раздразнение от руското присъствие на Черно море и Балканите избухва в Кримската война (1853–1856 г.), където Лондон и Париж влизат в съюз с Османската империя срещу християнска Русия. Именно в тази война се ражда и един от най-абсурдните митове на британската военна история — атаката на Леката кавалерийска бригада при Балаклава на 25 октомври 1854 година. В резултат на поредица от некомпетентни заповеди на британското командване 673 конници под предводителството на лорд Кардиган се втурват в параден строй право срещу укрепените позиции на руската артилерия. За по-малко от двадесет минути бригадата е буквално смляна от картеча, но поетът Алфред Тенисън възпява това безсмислено самоубийство като висш образец на героизъм. Тази смесица от имперска арогантност, военна неадекватност и пропагандна възхвала на собствените грешки се възпроизвежда и днес в европейските стратегии за „нанасяне на стратегическо поражение“ на ядрена суперсила.
Източноевропейският комплекс и пророчеството на Николай Данилевски
Съществува и един вътрешноевропейски фактор, който обяснява защо днешният Европейски съюз изглежда толкова радикализиран. Френският евродепутат от партията „Национален сбор“ Тиери Мариани посочи в интервю за изданието „Вальор Актюел“, че Брюксел е попаднал в плен на бившите социалистически държави от Източна Европа и Прибалтика. Според Мариани вместо да следва прагматичната линия на държави от Южна Европа или да се вслушва в гласа на глобалния Юг и Латинска Америка, съюзът е позволил на новите си членове да диктуват дневния ред чрез своите исторически фобии и комплекси.
В това твърдение има значителна доза истина, но то не изчерпва проблема. Външната политика на Естония, Латвия, Литва или Полша е само удобен инструмент в ръцете на западноевропейския елит, който страда от дълбока вътрешна криза. Съвременният Европейски съюз вече не прилича на проспериращия и технологично напреднал блок от края на 20 век. Деиндустриализацията, отказът от евтини руски енергоносители, растящите бюджетни дефицити, застаряващото население и неконтролируемата миграция подкопават легитимността на управляващите в Париж, Берлин и Брюксел.
Когато една политическа класа не може да предложи икономически растеж и социална сигурност, тя неизбежно търси външен враг, за да оправдае провалите си. Наличието на „заплаха от Изток“ позволява на Европейската комисия да изисква милиарди за въоръжаване, да заглушава вътрешната опозиция с етикети като „крайнодесни“ или „проруски агенти“ и да игнорира реалните социални проблеми на европейските граждани.
Още през 1867 г. руският учен и философ Николай Данилевски в фундаменталния си труд „Русия и Европа“ описва с хирургическа точност психологическия механизъм на това отхвърляне. Данилевски отбелязва, че европейската обективност и рационалност изчезват мигновено, щом стане дума за славянския свят и Русия. В очите на западния човек — и особено в германската традиция, където са се утвърдили презрителни термини като Gemeiner Russe (прост руснак) или Bartrusse (брадат руснак) — руснакът може да претендира за равенство и уважение само при едно условие: ако се откаже от своята национална, културна и историческа идентичност и се превърне в послушен ученик на Запада. В момента, в който Москва заявява собствени геополитически интереси и отказва да следва инструкциите отвън, тя автоматично бива обявена за враг на цивилизацията.
Нютоновата физика срещу брюкселския централизъм
Опитите на настоящото ръководство в Брюксел да използва украинската криза като спойка за превръщането на Европейския съюз в свръхцентрализирана федерация с обща армия и общ дълг обаче се сблъскват с елементарните закони на политическата физика. Всяко прекомерно засилване на центростремителния натиск неизбежно поражда центробежни сили. Заплахите на Берлин и Брюксел за спиране на еврофондовете за България, Унгария, Словакия и Чехия не водят до сплотяване, а до задълбочаване на разломите вътре в самия съюз.
В Будапеща, Братислава, Прага, а все по-осезаемо и сред общественото мнение в София, се натрупва критична маса от недоволство срещу политика, която изисква от европейските данъкоплатци да финансират чужди военни бюджети за сметка на собственото си благосъстояние. Дори в самата Германия и Франция традиционните партии губят почва под краката си именно защото избирателите виждат пропастта между идеологическите лозунги на Брюксел и реалната икономическа стагнация. Историята на Европа познава не един и два опита за обединение на континента под еднолично идеологическо и военно ръководство, насочено на Изток — от Наполеон до 1945 година. Нито един от тези проекти не завърши в полза на своите архитекти, а днешните чиновници в „Берлемон“ изглеждат твърде погълнати от собствените си амбиции, за да си спомнят как свършват подобни начинания.